Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                 12.08.2009г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на тринадесети май две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТАНЯ ЕВТИМОВА

 

при секретаря К.Л. и прокурора Станимир Христов като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМОВА административно дело номер 1608 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Биндер” АД със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор Д.И.П. против ревизионен акт № 2000194/23.07.2007г. и ревизионен акт за поправка на РА с № 1417/26.07.2007г., издадени от В.Ж. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Сливен, с които са определени задължения на дружеството по ЗДДС (отм.) в размер на 385 600 лева и лихва за просрочие – 88 281,75 лева; по ЗКПО (отм.) в размер на 323 580 лева и лихва за просрочие – 32 919,42 лева. Актовете са оспорени по административен ред и потвърден с Решение № РД-10-475/26.10.2007г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени процесните задължения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П. от САК, който поддържа заявената претенция и ангажира доказателства.

Ответната страна – Директорът на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП се представлява в процеса от юрисконсулт Д., която изразява становище за неоснователно оспорване. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 88/15.02.2007г., издадена от началника на отдел “Контрол” в ТД на НАП – гр.Сливен е разпоредена ревизия на юридическото лице, която да обхване задълженията по ЗДДС (отм.) за периода от 01.07.2004г. до 31.07.2004г.; от 01.09.2004г. до 30.11.2004г; от 01.12.2005г. до 31.12.2005г.; от 01.04.2006г. до 30.04.2006г. и по ЗКПО (отм.) в периода от 01.01.2004г. до 31.12.2005г. Актът е произнесен от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със заповед № 46/19.05.2006г., издадена от овластения по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК териториален директор на НАП – гр.Сливен и надлежно връчен на лице с учредена представителна власт. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 194/02.07.2007г., който не е възразен в законоустановения срок. С последващ ревизионен акт № 2000194/23.07.2007г., издаден от орган по приходите, оправомощен със заповед № К 194/04.07.2007г. на жалбоподателя са вменени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.). Издаден е акт за поправка на РА с № 1417/26.07.2007г., с който са поправени таблица 1, таблица 2 и таблица 3 от установителната част и е определен за довнасяне ДДС размер на 78 393,94 лева. Актовете са обжалвани пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП, който е постановил потвърдително решение за следните задължения: ДДС в размер на 385 600 лева и лихва за просрочие – 88 281,75 лева; корпоративен данък в размер на 323 580 лева и лихва за просрочие – 32 919,42 лева.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в изискуемата форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

По ЗДДС (отм.)

В ревизионния акт, предмет на съдебна проверка, органът по приходите отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Аглая” ЕООД – гр.София, както следва: ДФ № 109/08.07.2004г. със стойност 50 000 лева и ДДС – 10 000 лева; ДФ № 113/13.07.2004г. с данъчна основа – 50 000 лева и ДДС – 10 000 лева; ДФ № 116/19.07.2004г. на стойност 40 000 лева и ДДС – 8 000 лева, трите за доставка на рекламна интернет карта за публикация на банер с размери 70х200рх на електронни издания www.tennis-rass.com и www.football-rass.com; ДФ № 100033/30.09.2004г. с облагаема основа – 102 000 лева и ДДС – 20 400 лева за доставка на интернет карти съгласно ППП от 30.09.2004г; ДФ № 156/04.09.2004г. с облагаема стойност 51 000 лева и ДДС в размер на 10 200 лева; ДФ № 184/04.10.2004г. на стойност – 102 000 лева и ДДС – 20 400 лева и ДФ № 206/01.11.2004г. на стойност – 40 000 лева и ДДС – 8 000 лева, трите с предмет на сделката „излъчване на реклама” съгласно договори от 22.07.2004г., от 16.08.2004г. и от 21.09.2004г. Констатациите са обосновани с разпоредбата на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) в редакцията им към процесния период. За да постанови този резултат приходният орган анализира съдържанието на представените от жалбоподателя договори и извършва насрещна проверка, в хода на която установява, че не са представени доказателства за изработване на проект на рекламен банер в интерактивен вид, за изпълнителя, за лицето, което го публикува и за собственика на интернет-страницата и доказателства за изработване на видео-клип, излъчен по кабелна телевизия „Канал О”. Дружеството не разполага с кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на процесните доставки, а превъзлага същите на „Леонар” ЕООД и „Мади” ООД, за които е установено, че първото не представя доказателства за реално изпълнение на договореностите, а второто не е издавало фактури към доставчика „Аглая” ЕООД. По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение сезираният съдебен състав цени като обективно, безпристрастно и компетентно извършено. Според констатациите на вещото лице, на „Аглая” ЕООД е извършена данъчна ревизия, завършила с издаването на ДРА № 2611/07.10.2005г., в който липсват фактически данни за процесните доставки. Предвид гореизложеното, съдът намира, че приложима в случая е разпоредбата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), според която приходният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран субект по всяка доставка в размер, отговарящ на размера на данъка, който е следвало да бъде начислен, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения, включително доказателства за извършването й, за счетоводната отчетност, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Приложението на чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) се изключва, когато данъкът по съответния документ е платен по ДДС-сметка на доставчика най-късно до края на периода, през който е упражнено правото на данъчен кредит, но в конкретния казус са налице данни за фиктивно фактуриране, което препятства възможността за ползване на нормативно уредената привилегия, в подкрепа на която не се сочат и доказателства.

Упражнявайки правомощията си по чл.118, ал.1 от ДОПК органът по приходите не признава правото на жалбоподателя да приспадане данъчен кредит по ДФ № 117/30.11.2004г., издадена от Булет” ЕООД – гр.Стара Загора с облагаема стойност 500 000 лева и ДДС – 100 000 лева. Приема за установено, че по силата на договор „за въздържане от определени действия” от 28.01.2004г. „Биндер” АД „взисква”, а „Булет” ЕООД приема да се въздържа от осъществяването на конкурентна дейност и участие в търгове за поемане на обществени поръчки в областта на пътното строителство и строително-монтажни работи на пътища, както и извършване на пътностроителна и пътноремонтна дейност до 30.11.2004г. срещу възнаграждение в размер на данъчната основа – 500 000 лева. Констатацията е обоснована с разпоредбата на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.6, вр. с чл.24 от същия закон. Извършена е насрещна проверка на доставчика, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 206332/ 07.11.2006г., издаден от ТД на НАП – гр.Стара Загора, приобщен към административната преписка с протокол № 469/06.06.2007г. на ТД на НАП – гр.Сливен. Съобразно удостоверителното съдържание на цитираните документи доставчикът не е представил доказателства за изпълнение на фактурирания договор. Този извод не се опровергава и от съдържанието на доказателствата, представени в производството по чл.112 от ДОПК, а именно: договор от 09.04.2004г., сключен между „Арон” ООД и „Булет” ЕООД за рехабилитация на автомагистрала „Хемус”, ЛОТ ІV, участъци 211, 212, 213 и 214, количествено-стойностна сметка и приемо-предавателни протоколи № 1/30.08.2004г., № 2/30.09.2004г., № 3/29.10.2004г.

В настоящия случай не се спори между страните, че данъкът по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика съобразно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС, вр. с чл.52, ал.3 от ППЗДДС (отм.) и е отразен в СД и ДП за съответния данъчен период. Спорен по делото е въпросът дали сделката, обективирана в процесната фактура е реално осъществена. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато е срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В чл.24 от ЗДДС (отм.) е дефинирано понятието данъчно събитие. Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл.64 от ЗДДС (отм.) и посредством метода на изключването в чл.65 от ЗДДС (отм.). Съгласно алинея 4 точка 3 и 4 от последно цитирания текст данъчният орган отказва това право на ревизирания субект, когато изпълнителят по сделката е начислили данък без да са налице основанията за това или не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указан срок, включително доказателства за извършване на доставката.

Реално изпълнената доставка е правопораждащ юридически факт за възникване и упражняване на правото по чл.63 от ЗДДС (отм.). Съществуването й се установява в процеса посредством допустимите по ДОПК доказателствени средства, каквито в конкретния казус не са ангажирани. За да се приеме, че волята на страните по представения договор действително е била въздържане от конкурентни действия, по делото следва да са налични документи, установяващи участие и класиране на „Булет” ЕООД в конкурси, обявени по реда на Закона за обществените поръчки с предмет строителство и реконструкция на пътища. След като между кориците на делото не се съдържат доказателства с аналогично съдържание, изводът на приходната администрация за недействителна сделка е правилен и съответен на фактическите данни.

В хода на развилото се ревизионно производство е оспорено правото на дружеството да приспадне данъчен кредит по два броя данъчни фактури, издадени от Стринг” ЕООД – гр.София, както следва: ДФ № 574/31.12.2005г. с облагаема стойност – 480 000 лева и ДДС – 96 000 лева и ДФ № 195/30.04.2006г. с предмет на доставката – излъчена ТВ реклама съгласно договор. По указание на приходния орган са представени договори от 12.07.2005г. и от 27.03.2006г. за излъчване на рекламен видеоклип и доказателства за счетоводното отчитане на процесните фактури. Като подизпълнител на доставчика е посочен „Гартен Профи” ЕООД. Извършена е насрещна проверка, резултатите от която са инкорпорирани в протокол № 1745/21.03.2007г. Според удостоверителното съдържание на цитирания документ дружеството е в договорни отношения с кабелен оператор, представляван от ЕТ „Вирджиния ЕР – ЕН – Г.С.”, който е предоставил рекламно време в телевизия „Канал 0”. За извършената на последния насрещна проверка е съставен протокол № 20882/15.03.2007г. Установено е от ревизията, че според цитирания договор „Гартен профи” ЕООД има право да закупува ежемесечно рекламно време, което може да използва съобразно необходимостите като конкретното възлагане се осъществява по електронен път, но архив на програмните схеми не се съхранява. От съдържанието на приложения в преписката доказателствен материал и от липсата на документи, които да опровергаят наведените от приходния орган отрицателни юридически факти, сезираният съдебен състав достигна до извода, че “Стринг” ЕООД не е извършил в действителност процесните доставки, издал е фактури при липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС (отм.) и е начислил данък без да са налице основанията за това, с което е осъществен състава на чл.чл.65, ал.4, т.3 и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) и за оспорващия не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях.

Приходният орган отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит по два броя фактури, издадени от Булар 73” ЕООД, както следва: ДФ № 82/05.07.2004г. на стойност 60 000 лева и ДДС – 12 000 лева и ДФ № 87/08.07.2004г. с данъчна основа – 60 000 лева и ДДС – 12 000 лева, в които според обяснението на управителя е обективирана продажба на интернет карти, даващи право на техния притежател да осъществи реклама чрез публикация на рекламни банери с определен размер на посочените адреси за определен период от време. Като предходен доставчик е посочен „Леонар” ЕООД, чиято техническа и кадрова обезпеченост е коментирана по-горе и изложените съображения, относими към доставчика „Аглая” ЕООД отказът на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован и мотивиран.

Ревизиращият екип не е признал правото на приспадане на данъчен кредит по два броя фактури, издадени от „ИВВ” ЕООД – гр.София, а именно: ДФ № 490/02.12.2005г. на стойност – 430 000 лева и ДДС – 86 000 лева и ДФ № 24/31.12.2005г. с данъчна основа – 125 000 лева и ДДС – 25 000 лева с предмет на сделката – „излъчена ТВ реклама по договор”. В хода на ревизията е установено, че са изпълнени изискванията на ЗДДС (отм.) за начисляване на данъка като задължение към бюджета, но инкорпорираните в процесните фактури сделки не са реално осъществени. Изложените в доклада фактическите данни са установени чрез документите, събрани при извършена насрещна проверка, а именно – протокол № 11212/08.12.2006г. на ТД на НАП – София, приобщен към административната преписка с протокол № 469/06.06.2007г. на ТД на НАП – Сливен, копия на спорните фактури, договори от 12.07.2005г. и 04.11.2005г., писмени обяснения на упълномощен представител на дружеството, според които подизпълнител по сделката е „Гартен профи” ЕООД. Извършена е насрещна проверка на посочения предходен доставчик и „Ринг С.В” АД досежно твърдението за излъчване на рекламни видоеклипове по Ринг ТВ. Безспорно е установено счетоводното отчитане на услугите и липсата на кадри и технически ресурс за изпълнението им. По съображения, изложени за реалността на доставката като фундаментална предпоставка за възникването и упражняване на правото на данъчен кредит, настоящият съдебен състав намира жалбата на търговеца за неоснователна, а отказът на органа по приходите да зачете приспаднатия от дружеството размер на косвен данък – за законосъобразен.

            По ЗКПО.

В проверявания ревизионен акт, органът по приходите установява допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 135 330,00 лева за 2004г. и 188 250,00 лева за 2005г., върху които начислява лихва за просрочие съответно от 40 332,86 лева и 32 919,42 лева. За тези отчетни периоди финансовият резултат на дружеството е преобразуван с размера на разходите по ДФ № 109/08.07.2004г., ДФ № 113/13.07.2004г., ДФ № 116/19.07.2004г., ДФ № 100033/30.09.2004г., ДФ № 156/04.09.2004г., ДФ № 184/04.10.2004г., ДФ № 206/01.11.2004г., издадени от „Аглая” ЕООД; ДФ № 117/30.11.2004г., издадена от „Булет” ЕООД, ДФ № 574/31.12.2005г. и № 195/30.04.2006г., издадени от „Стринг” ЕООД; ДФ № 82/05.07.2004г. и ДФ № 87/08.07.2004г., издадени от „Булар 73” ЕООД; ДФ № 490/02.12.2005г. и ДФ № 24/31.12.2005г., издадени от „ИВВ” ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че представените първични счетоводни документи не удостоверяват изпълнението на фактурираните услуги. Формиран е извод, че оспорените доставки не са реално осъществени, а са документирани фиктивно с цел намаляване на финансовия резултат. Фактическата установеност е подведена под хипотезата на чл.14, ал.1 от ЗКПО (отм.), вр. с чл.15, ал.2 от ЗКПО (отм.). Според нормата на първата от цитираните разпоредба дължимият корпоративен данък се определя без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от сделки, които са сключени с цел отклонение от данъчното облагане. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗКПО (отм.) в случаите по чл.14, когато резултатът от отчетния период на ДЗЛ е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовия резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.

От събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства се установява, че задълженото лице е отчело разходи по доставки, които не са реално осъществени. Това фактическо положение е предвидено като основание за преобразуване на финансовия резултат по чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО, вр. с чл.15, ал.2 от ЗКПО - разходите, произтичащи от сделки с трети лица съгласно глава първа, раздел ІV от ЗКПО. Констатираните от органа по приходите отрицателни факти не са опровергани от жалбоподателя, въпреки предоставените му процесуални възможности за това. Изложените фактически и правни доводи съставляват основание да се приеме, че „Аглая” ЕООД, „Булар 73” ЕООД, „Булет” ЕООД, „ИВВ” ЕООД и „Стринг” ЕООД са издали процесните фактури при липса на реално осъществена доставка. При това положение извършените разходи са без основание и финансовия резултат на дружеството за 2004г. и 2005г. следва да се преобразува с техния размер.

Предвид гореизложеното, проверяваният ревизионен акт се явява законосъобразен, а жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав – неоснователна.

            Ревизионен акт № 1417/26.07.2007г., с който е поправен процесният РА № 2000194/23.07.2007г., издаден от В.Ж. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Сливен е в съответствие с изискванията на чл.62, ал.2 от АПК, вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, поради което проведеното срещу него оспорване е неуспешно.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от процесуалния представител на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Като се съобрази с разпоредбата на чл.161 от ДОПК и изхода от делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на решаващия орган следва да присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 17 754 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Биндер” АД със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор Д.И.П. против ревизионен акт № 2000194/23.07.2007г. и ревизионен акт за поправка на РА с № 1417/26.07.2007г., издадени от В.Ж. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Сливен, потвърдени с Решение № РД-10-475/26.10.2007г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДАБиндер” АД със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор Д.И.П. да заплати на Дирекция „ОУИ” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. юрисконсултско възнаграждение в размер на 17754 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:……………………….