Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1641                Година 04.10.2018               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Ирина Ламбова

Прокурор Андрей Червеняков 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1606 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Ел Ем Импекс“ ЕООД с ЕИК 122073062, със седалище и адрес  на управление гр.София, район „Връбница“, индустриална зона „Орион“, ул. „3020“ № 34, ет.6, представлявано от управителя И. Янков срещу решение № 64/25.04.2018г. постановено по н.а.х.д. № 62 по описа за 2018г. на Районен съд Поморие. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решението и потвърденото наказателното постановление.

Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Поморие е потвърдил наказателно постановление № 92 от 06.11.2017г. издадено от началник отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ към Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 във връзка с чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО на касатора е наложена имуществена санкция в размер 7 000,00 лева. За да постанови своето решение, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя, като актът е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и в съответствие със закона го е подвел под коректната санкционна норма. Наложената имуществена санкция е намерена за правилно определено, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

 „Ел Ем Импекс“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена на 24.07.2017г. проверка от контролните длъжностни лица на площадка, находяща се в с.Каменар, общ.Поморие, бивш рудник „Сейменлийски“, пл.№ 000121, производствен терен на „Мина Черно море“ АД, е установено, че дружеството извършва дейност по третиране на отпадъци с код и наименование 16 01 03 – излезли от употреба гуми на площадка, на която не е обособен контролно-пропускателен пункт и не е осигурена охрана, в несъответствие с изискванията на Условие 2.1 към т.2 от Регистрационен документ № 02-РД-357-00/04.11.2015г.

Разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО предвижда, че се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Същевременно Условие 2.1 от Регистрационен документ № 02-РД-357-00/04.11.2015г. вменява задължение на санкционираното дружество да огради площадката, да обособи КПП и да е осигури охрана, като следва и трите изисквания кумулативно да са налице. Касаторът не оспорва съставомерността на констатираното нарушение, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че посочените условия не са били изпълнени към момента на извършване на проверките.

Неоснователно е възражението, че административнонаказателното производство е изначално опорочено поради процесуални нарушения при съставяне на констативния протокол. Съгласно  чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му във вина нарушение. В този смисъл действия извършени преди този момент, не биха могли да доведат до опорочаване на това производство в степен водеща да незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Също така, факта, че в момента на проверката не е присъствал представител на дружеството, сам по себе си не би могъл да доведе до незаконосъобразност на наказателното постановление, с оглед характера на нарушението и доколкото то се установява единствено посредством извършен оглед на място, при който не е било необходимо съдействието на касатора. 

Неоснователни са и възраженията за допуснати процесуални нарушения във връзка с правната квалификация на вмененото нарушение. Видно от наказателното постановление, дружеството е санкционирано за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 във връзка с чл.35, ал.3 във връзка с чл.35, ал.2, т.3 от ЗУО, като изрично е посочено, че дружеството не е изпълнило Условие 2.1 към т.2 от Регистрационен документ № 02-РД-357-00/04.11.2015г. – площадката да е оградена, да е обособен КПП и да е осигурена охрана, с оглед на което санкционираното лице безспорно е разбрало в какво се изразява вмененото му нарушение, съответно не е нарушено правото му на защита. Ето защо,  правилно е прието от първоинстанционния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/25.04.2018г. постановено по н.а.х.д. № 62 по описа за 2018г. на Районен съд Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                     

                               2.