Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       1741                             12.10.2018 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Б.Н. , в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно дело № 1601 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4 от 26.03.2018 г. по адм.дело № 6/2017 г. Бургаският районен съд е прогласил за нищожно писмо № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г. на областния управител на Бургаска област и е постановил връщане на преписката за произнасяне по молбата на Г.П.Кирякова с вх. № 94ГГ-33 от 17.04.2007 г. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на К.А.К. с ЕГН ********** против писмо № 9400-410-1/25.05.2017 г. на областния управител на Бургаска област и е прекратил производството по делото в тази част.

Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е прогласена нищожност на писмо № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г., е останал областният управител на Бургаска област, който е депозирал касационна жалба в законоустановения срок. С касационната жалба е заявено несъгласие с изводите на съда, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. На следващо място е отбелязано, че сочените от жалбоподателя пороци на писмото не обуславят правна нетърпимост на последиците от същото, а срокът за предявяване на неговата унищожаемост е изтекъл (писмото е връчено на молителката Г.П.Кирякова още на 24.08.2007 г.). По същество се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата. В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С депозиран писмен отговор ответникът по касационната жалба К.А.К. заявява становище за неоснователност на същата, като сочи, че административният орган е отказал да разгледа  искането по чл. 24, ал.8 от ЗСПЗЗ, с което е лишил молителката и нейните наследници от възможността да им бъде възстановена собствеността върху наследствения недвижим имот. Счита, че решението в обжалваната част е законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ответника излага становище за неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови доказателства.

Заинтересованата страна П.А.К. не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена против подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Бургаският районен съд е сезиран с жалба от К.А.К. с ЕГН ********** против писма № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г. и № 9400-410-1/25.05.2017 г. на Областния управител на Област Бургас. В хода на съдебното производство е установено, че жалбоподателят К. е наследник по закон на Г.П.Кирякова с ЕГН ********** (поч. на 07.04.2015 г.). Приживе последната е депозирала молба с вх. № 94ГГ-33 от 17.04.2007 г., адресирана до областния управител на Бургаска област, с искане да и́ бъде възстановена на основание чл. 24, ал.3, ал. 8 и ал. 9 от ЗСПЗЗ собствеността върху 5350 кв.метра от недвижим имот, представляващ бивша казарма в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, целият с площ от 47.618 дка, бивша собственост на нейния наследодател П. П. Динчев. С обжалваното писмо № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г. областният управител е отказал да разгледа искането на Кирякова по съображения, че имотът представлява урбанизирана територия, определена с подробен устройствен план, т.е. не е земеделска земя по смисъла на чл. 2, т.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не попада в кръга на имотите, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 8 - ал.10 от същия закон, поради което и същият не е компетентен да се произнесе по направеното с молбата искане. Отбелязал е също така, че въпросите досежно земеделските земи на територията на Община Бургас са от компетентността на Общинската служба по земеделие. Писмото е било връчено на молителката на 23.08.2007 г., видно от приложеното известие за доставяне.

На 10.05.2017 г. К.К. е депозирал молба с вх. № 94-00-410 до Областния управител на област Бургас, с която е заявил, че по молбата на Г. Кирякова с вх. № 94ГГ-33 от 17.04.2007 г. не е получен отговор и е поискал от административния орган да се произнесе по направеното искане. По тази молба е бил изготвен отговор от областния управител с изх. № 9400-410-1/25.05.2017 г., с който К. е бил уведомен, че не е настъпила промяна във фактическите обстоятелства, изложени в писмото с рег. № № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г., и е било потвърдено заявеното вече становище за некомпетентност на същия да се произнесе по направеното искане.

С обжалваното решение БРС е прогласил за нищожно писмото с рег. № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г., поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на разпоредителна част. Съдът е счел, че нарушението обуславя нищожност на писмото, тъй като липсва валидно изразена воля на административния орган. Решението в тази част е предмет на касационната проверка. Жалбата на К. срещу второто писмо- с рег. № 9400-410-1/25.05.2017 г. е оставена без разглеждане от съда по съображения, че това писмо не притежава характеристиките на административен акт, като в тази част решението е влязло в сила.

Според настоящия касационен състав решението на районния съд в обжалваната част е недопустимо. Съображенията:

В обжалваното писмо № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г. е обективиран изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт. То не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. последно от АПК, а специфичен акт, изрично регламентиран в процесуалния закон, и оспорването му се развива в процедурата и сроковете по чл. 197 и сл. от АПК. Съгласно цитираната норма отказът на административния орган да се произнесе по искане за издаване на административен акт може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му. Производството се развива в съответния административен съд, който се произнася с определение в закрито заседание, като отхвърля жалбата или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Доколкото в случая предмет на съдебната проверка е актът, с който молбата е оставена без разглеждане, а не законосъобразността или валидността на административен акт, районният съд няма правомощие да обявява неговата нищожност. Подведомствеността е процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно. Ето защо постановеното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а делото да се изпрати на надлежния Административен съд- Бургас.

С оглед формирания извод за недопустимост на обжалваното решение, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по направеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, шестнадесети състав,

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 4 от 26.03.2018 г. по адм.дело № 6/2017 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която е прогласена нищожност на писмо с рег. № 94ГГ-33 от 23.08.2007 г. на Областен управител на Бургаска област.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                            2.