Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№686                                  08.04.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На двадесети март                                              две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 15 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Главно управление строителство и възстановяване”ЕАД, ЕИК-201906947, гр.София, ул.Лъчезар Станчев №13, представлявано от Л. П. – прокурист, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №АУ008233/03.11.2014г., издаден от орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ (ДМПДТР) при Община Бургас, потвърден с Решение №70-00-7315/10/01.12.2014г. на директора на ДМПДТР при Община Бургас, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013г. и за 2014г., за имот с идентификатор 07079.8.819, находящ се в м.“Капчето“, в гр.Бургас, в общ размер на главницата 447,94 лева и лихви 30,84 лева. В жалбата се прави искане да се отмени оспорения акт като неправилен и  незаконосъобразен. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът – Директора на ДМПДТР при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.М. оспорва жалбата като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С Разпореждане на Министерския съвет №4/30.12.2011г., Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ е преобразувано в „Главно управление строителство и възстановяване” („ГУСВ“) ЕАД с държавно участие в капитала, като в Приложение №1 е посочен списък на имоти – частна държавна собственост, които се включват в капитала на търговското дружество, като под №267 (л.74) е вписан процесния имот.

„ГУСВ” ЕАД е подало декларация вх.№4378/21.03.2012г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. Според същата жалбоподателят е собственик на земя с площ от 6069 кв.м., с идентификатор 07079.8.819, находяща се в гр.Бургас, местност „Капчето“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана.

С АУЗД №АУ008233/03.11.2014г. издаден от орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на ДМПДТР при Община Бургас, са установени задълженията на дружеството-жалбоподател, както следва:

за такса битови отпадъци за 2013г. в общ размер на 65,74 лева, от които 58,71 лева главница и 7,03 лева лихви;

 за такса битови отпадъци за 2014г. в общ размер на 59,77 лева, от които 58,71 лева главница и 1,06 лева лихви;

за данък върху недвижимите имоти за 2013г. в общ размер на 185,02 лева, от които 165,26 лева главница и 19,76 лева лихви;

за данък върху недвижимите имоти за 2014г. в общ размер на 168,25 лева, от които 165,26 лева главница и 2,99 лева лихви.

В акта не е посочен идентификаторът на имота за който определените публични задължения се отнасят, но е посочен номерът на декларацията с който той е деклариран – вх.№ДК1400-4378/21.03.2012г., поради което предвид факта, че декларирането е извършено именно от дружеството-жалбоподател, което изрично е посочило в тази декларация, че се отнася за имот с идентификатор 07079.8.819, нито за съда, нито за самия жалбоподател не може да има съмнение, че процесния АУЗД се отнася именно за този имот. Освен това в решението на горестоящия орган с което е потвърден акта по административен ред, точният идентификатор на имота е посочен, поради което правилно директорът на ДМПДТР при Община Бургас се е позовал в решението си на Тълкувателно решение №16 от 03.ІІІ.1975г., ОСГК.

Актът е връчен на 06.11.2014г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 8000 0193FK 1.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ГУСВ”ЕАД е подало жалба вх.№70-00-7315/24.11.2014г. срещу процесния АУЗД и с решение №70-00-7315/10/ 01.12.2014г., директорът на ДМПДТР при Община Бургас е потвърдил АУЗД №АУ008233/03.11.2014г. Решението е връчено на 05.12.2014г., съгласно представеното известие за доставяне ИД PS 8000 0192GZ G и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК – на 22.12.2014г., актът е обжалван по съдебен ред с настоящата жалба. В нея дружеството-жалбоподател твърди, че задължаващият го АУЗД е незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при неспазване на административнопроизводствените правила. Твърди се, че имотът е неидентифициран, тъй като дружеството притежава общо 14 имота на територията на гр.Бургас. Сочи се, че имотите са обект на изпълнително производство по изпълнително дело №2012709040055 при ЧСИ рег. № 709 Я.Б.. Към жалбата са приложени влезли в сила съдебни решения на Окръжен съд Бургас относно различни имоти, притежавани от дружеството, включително и Решение №І-1113/10.11.2014г. по в.гр.д. 1983/2014г. на Окръжен съд Бургас относно имота, за който са дължими ТБО и данък недвижими имоти по оспорения АУЗД.

Съдът предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват по реда на чл.4, ал.1 - ал.5 от ЗМДТ. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители - чл.4, ал.3, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” в ДМПДТР при Община Бургас, съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията са му предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас и Удостоверение №24-00-1976/1/10.11.2014г. на Община Бургас за заеманата длъжност от С. В. – експертът, издал АУЗД.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите може да издаде служебно акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за данък недвижими имоти и ТБО за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Бургас.

         По делото е приложено Решение №І-1113/10.11.2014г. по в.гр.д.№ 1983/2014г. на Окръжен съд Бургас. От съдържанието на същото се установява, че процесният имот, за който са дължими вземанията за данък недвижими имоти и ТБО за 2013г. и за 2014г. е бил предмет на публична продан. Предмет на в.гр.д. 1983/2014г. по описа на Окръжен съд Бургас е оспорване на Постановление за възлагане на имот с идентификатор 07079.8.819 от „ГУСВ“ ЕАД, като жалбата на търговското дружество е оставена без уважение. Тъй като решението на съда е окончателно, на основание чл.496, ал.2 от ГПК от датата на неговото постановяване – 10.11.2014г. имотът вече не е в патримониума на жалбоподателя и от тази дата той не дължи данъци и такси за него. В този смисъл съдът следва да разгледа установените задължения в тежест на дружеството поотделно за всяка от двете календарни години, а именно:

         Относно 2013г. - при издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В акта е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени по отделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, които са включва в тази такса, но между страните няма спор относно този факт. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тази определените с процесния АУЗД задължения за данък недвижими имоти и ТБО са недължими, тъй като той не е собственик на имота. Безспорно се доказа, че през цялата 2013 г. „ГУСВ“ ЕАД е собственик на имота и следователно определените му от органа по приходите задължения са дължими. По изложените причини жалбата в тази си част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Относно 2014г. – по делото се доказа, че от 10.11.2014г. „ГУСВ“ ЕАД не е собственик на имота. Органът по приходите не е съобразил този факт и е определил задълженията на дружеството за цялата календарна 2014 година, докато на практика задължения за данък недвижими имоти и ТБО са дължими от жалбоподателя само за периода 01.01.2014г. – 09.11.2014г. По делото не са налични данни относно методиката на определяне на посочените видове задължения за 2014г. и съдът не е в състояние сам да определи конкретния размер на задължението на жалбоподателя. Отделно от това по делото не е представено Постановление за възлагане на процесния имот от ЧСИ Я.Б. и е налице разминаване в изписване на датата на изготвяне на същото – в мотивите на решението на Окръжен съд Бургас е посочено, че това постановление е изготвено на 01.10.2014г., а в диспозитива на решението като дата се сочи 01.09.2014г.

По тази причина съдът намира, че следва да отмени АУЗД №АУ008233/03.11.2014г. в частта за определените задължения за 2014г. и да върне същия на органа по приходите, с указание да определи точния размер на задължението на „ГУСВ“ ЕАД за периода, в който дружеството е притежавало собствеността на имота.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №АУ008233/03.11.2014г., издаден от орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас, в частта, в която „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК-201906947, гр.София е задължено да заплати данък недвижими имоти и лихви върху него за 2014г. в размер на 168,25 лева и такса битови отпадъци и лихви върху нея в размер на 59,77 лева.

ВРЪЩА преписката на орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас за определяне размера на задълженията за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2014г. съгласно дадените указания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК-201906947, гр.София в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: