Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:918        27.05.2014г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На тринадесети май                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Й.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 15 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на  Я.Р.Ф., ЕГН-**********,*** против  виза за проектиране на ограда в УПИ VІІ-216, кв.18 по плана на гр.Созопол, изх.№ 227/18.09.2013г., издадена от главния архитект на Община Созопол.

Жалбоподателката твърди в жалбата, че като собственик на съседен имот е против изграждането на исканата ограда, която ще я лиши от изглед към морето и ще й създаде неудобства. Имотът който се иска да се огради има неуредени регулационни отношения, тя е съсобственик в него, има и общинска част, а искането за издаване на визата не е направено от всички съсобственици. При проектиране на оградата следва да бъдат спазени императивните изисквания на чл.48, ал.6 от ЗУТ, тя не е давала своето съгласие, поради което не са налице изискванията по чл.48, ал.3 от ЗУТ. Освен това и понастоящем в имота съществува ограда с височина на плътната част от 0,80м. Съществува и незаконно строителство, което е пречка за издаване на разрешение за строеж, което прави и незаконосъобразна и обжалваната виза за проектиране, тъй като се отнася за имот с неуредени регулационни сметки и с извършено в него незаконно строителство.

Пред съда Я.Ф., чрез пълномощника си адв.С., подържа жалбата и пледира за уважаването й. Счита, че за имота е забранено въобще строителството и поставяне на ограда без съгласуване с НИПК-София.

Ответникът по жалбата, главен архитект на Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв.Й., в първото съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка за издаване на визата.

Заинтересованите страни В.Д.Д. и М.С.Д., чрез пълномощниците си адв.С. и адв.Т.И., молят съда да остави жалбата без уважение. Твърди се, че не може във визата за проектиране да се посочат параметри за ограда, тъй като изходни данни няма по устройствения план. Липсват технически пречки за издаване на виза и тя отговаря на предвижданията на плана. Визата не следва да се съгласува предварително с НИПК, а това е последващ етап. Претендират за разноските по делото. В писмена защита заинтересовият В.Д., чрез пълномощника си адв.С., доразвива тезите си, като пледира за отхвърляне на оспорването.

Заинтересованите страни Н.Я.Ф., К.Я.Ф., В.Я.Ф., се представляват в процеса от адв.С., който представлява и жалбоподателката, като подържат жалбата.

Заинтересованата страна Б.М.Б., редовно уведомен не изразява становище по оспорването и не прави доказателствени искания.

 

Административен съд Бургас в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Виза за проектиране изх.№ 227/18.09.2013г., издадена от главния архитект на Община Созопол, е съобщена на заинтересуваните страни, като по отношение на жалбоподателя Я.Р.Ф. това е сторено на 26.11.2013г. Жалбата, озаглавена становище, е подадена на 09.12.2013г. в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, поради която тя е била изпратена по компетентност на Административен съд Бургас. Жалбата е подадена от лице което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е било инициирано от заинтересуваната страна М.С.Д., която със заявление № 5-94-М-139/14.11.2013г. е поискала от главния архитект издаване на процесната виза за проектиране на ограда на двора. Съгласно представената като доказателство скица по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, М.С.Д. и В.Д.Д. са съсобственици в равни дялове на поземлен имот с идентификатор 67800.505.22, който подробния устройствен план на Созопол се идентифицира с УПИ VІІ-216 в кв.18. Правото на собственост се доказва и от представения като титул – договор за доброволна делба от 30.11.2004г., вписан на 23.12.2004г., № 262, т.ХІV, рег.17333.

Главният архитект на Община Созопол е уважил искането, като издал оспорената виза за проектиране изх.№ 227/18.09.2013г. с указания, че същата важи за изготвяне на проект за ограда на УПИ VІІ-216, кв.18, гр.Созопол, визата следва да се съгласува с ВиК, ЕVN, БТК, НИНКМ (МК) /съкр. Националния институт за недвижимо културно наследство при Министерство на културата/. Посочено е, че проектът също следва да се съгласува с НИНКМ (МК) и следва да се уведоми РИОСВ-Бургас за инвестиционното намерение.

Съгласно заключението на вещото лице С.Б. по изготвената съдебно-техническа експертиза, оградата по оспорваната виза за проектиране се предвижда на незастроената част от УПИ VІІ-216. На място вещото лице не е установило денивелация на терена върху който ще се изгражда оградата. Котата на УПИ VІІ-216 е с около 10 см. по-ниска от тази на УПИ V-215. Денивелация съществува между УПИ VІІ-216 и УПИ VІІІ, отреден за озеленяване, като разликите в котите е около 1,20м. Освен това издадената виза за проектиране съответства по съдържание на действащия подробен устройствен план – ПР. На визата са показани наличните сгради в урегулираните поземлени имоти и незастроената част от УПИ пред тях, дължините на отделните части на оградата между граничните чупки с цифри в червен цвят, размерите на оградата също в червено, указано е визата да се съгласува в ВиК, ЕVN, БТК, НИНКН/МК/ и се информира РИОСВ-Бургас за инвестиционното намерение. Не са нанесени вида на постройките в имотите, линиите на застрояване на оградата, допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. За имота за който се отнася процесната виза за проектиране на ограда, съществува само сграда, основно застрояване.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи :

Визата за проектиране съгласно легалното определение на чл.140, ал.2 от ЗУТ е копие от действащия подробен устройствен план, а параметрите на бъдещото застрояване, които определя /линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други и изисквания по действащия план и допустимите отклонения по чл.36 ЗУТ/ са подлежащи на определяне с подробния устройствен план – чл.112, ал.2, т.3 и чл.113, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗУТ. Поради това визата може да бъде оспорвана само от лицата, оправомощени да оспорват подробните устройствени планове съгласно специалната норма на чл.131, ал.2 ЗУТ. Това изрично предвижда чл.140, ал.3 от ЗУТ, според който за точно посочени типове строежи, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително и следва да бъде съобщена на заинтересованите лица. Районът в който се намират имотите предмет на оспорваната виза явно има характера на недвижима културна ценност, зарази указанието във визата, тя да е съгласува с НИНКН/МК/. По тази причина жалбоподателката е лице, снабдено с правен интерес за оспорване на издадената виза за проектиране, като собственик на съседния УПИ V-215, съгласно представения договор за доброволна делба (л.17 от делото), в хипотезата на имоти включени в свързано застрояване и в това си качество като заинтересувана страна по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ вр. чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ. (вж. заключението на в.л. и снимковия материал представен от него). От друга страна, жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебно оспорване акт – виза за проектиране, с която се допуска различно или непредвидено с плана застрояване – ограда, без да се изменя самия план. В тези хипотези визата за проектиране е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, който е предпоставка за одобряване на индивидуален архитектурен проект и разрешение за строеж – чл.48, ал.9 от ЗУТ. Същата подлежи на обжалване направо пред съда, по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ. Следва да се посочи, че недопустими са жалби срещу издадени виза за проектиране, когато се подадени от лица на които визата не се съобщава, защото не са заинтересувани страни по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ. В случая обаче тя се съобщава, защото имотът за който е издадена визата има характера на недвижима културна ценност, а отделно от това е включен в свързано застрояване, от което произтича заинтересоваността на жалбоподателя и  и правото му на жалбата. (вж. Определение № 14531/20.11.2012г. на ВАС по адм.д.№ 12962/2012г., II о.).

 

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Оспореният акт – виза за проектиране на ограда в УПИ VІІ-216, кв.18 по плана на гр.Созопол, изх.№ 227/18.09.2013г., е издадена от главния архитект на Община Созопол, орган с материална и териториална компетентност съобразно чл.140, ал.1 от ЗУТ.

В производството по издаване на разглеждания индивидуален административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушаване на изискванията за форма на акта.

По материалната законосъобразност на оспорената виза за проектиране, съдът счита следното:

Както вече се посочи, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ. В процесната виза са посочени наличните сгради в урегулираните поземлени имоти и незастроената част от УПИ пред тях, вкл. и съседните, записаните са дължините на отделните части на оградата между граничните чупки с цифри в червен цвят и размерите на оградата също в червено. Не е необходимо да се посочват и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, тъй като се касае за проектиране на ограда, при която тези величини са императивно определени от законодателя в чл.48, ал.5, 6 и 7 от ЗУТ. Няма данни и за допустими отклонения по чл.36 от ЗУТ. Ето защо и с оглед статута на съществуващото в имота застрояване, не е имало пречка – отрицателна материалноправна предпоставка, за издаване на визата. Крайният решаващ извод е, че оспорената виза за проектиране е издадена при наличие на фактическо основание и предпоставки, предвидени в приложимите материалноправни разпоредби.

Без правно значение в случая е дали в поземлените имоти има незаконно строителство на сгради или не, защото настоящия процес касае за виза за проектиране не на сграда, а на ограда. А дали са спазени чл.48, ал.3 от ЗУТ и са налице изискванията по чл.48, ал.6 от ЗУТ, досежно височината на бъдещата ограда, както и дали има неуредени регулационни сметки, това административният орган ще преценява при издаването на разрешение на строеж, респективно отказа за издаването му. За пълнота следва да се посочи, че правилото по  чл.48, ал.3, второ изр. ЗУТ е, че когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите УПИ. Изключението е по с изр. трето на същия текст, а именно, че е допустимо оградата да се разполага изцяло в имота на възложителя. При това изключение не се изисква изрично писмено съгласие на собствениците на засегнати УПИ, защото такива имоти няма, след като оградата няма да се разполага и в тях при равни части.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 и 4 АПК, ответникът по жалбата и заинтересованите страни, имат право на направените от тях в производство разноски. Ответникът по жалбата, главен архитект на Община Созопол не е поискал заплащането на разноски, а заинтересованите страни В.Д.Д. и М.С.Д. са поискали с нарочни списъци, разноски от по 300лв. за заплатените от тях в брой адвокатски възнаграждения, които следва да им бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК  вр. чл.215, ал.1, чл.219, ал.1 и 3 от ЗУТ, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Р.Ф., ЕГН-**********, против  виза за проектиране на ограда в УПИ VІІ-216, кв.18 по плана на гр.Созопол, изх.№ 227/18.09.2013г., издадена от главния архитект на Община Созопол.

ОСЪЖДА Я.Р.Ф., ЕГН-**********, да заплати на В.Д.Д., ЕГН-**********, сумата от 300лв. (триста лева) за разноски по делото.

ОСЪЖДА Я.Р.Ф., ЕГН-**********, да заплати на М.С.Д., ЕГН-**********, сумата от 300лв. (триста лева) за разноски по делото.

Решението е окончателно.                                                      

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: