Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1488             10.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 15 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)  гр.Бургас против решение №114/02.11.2011г. постановено по НАХД №342/2010г. на Районен съд Поморие, с което е отменено наказателно постановление №И-2-0386-1/01.10.2010г. , издадено от касатора, с което за нарушение на чл.69 и чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл.36, ал.1, т.1 и чл.38 от ЗООС и определените норми и показатели за качеството на крайбрежните морски води в Наредба №8/2001г.за качеството на крайбрежните морски води и на основание чл.69 и чл.69а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл.14, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 от Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми на Община Несебър е наложена текуща  месечна санкция в размер на 107 187 лева,  за замърсяване на крайбрежните морски води над допустимите норми, определени с Наредба № 8/2001г. за качеството на крайбрежните морски води, от дейността на пречиствателна станция за отпадни води “Равда – Слънчев бряг” – нова част-разширение, реконструкция и модернизация, считано от 04.08.2010г. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът – Община Несебър, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от Н.К.Д. – кмет, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., оспорва касационната жалба  и иска от съда да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Поморие е образувано по жалба на Община Несебър против наказателно постановление №И-2-0386-1/01.10.2010г., издадено от директора на РИОСВ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.69 и чл.69а, ал.1 от ЗООС във връзка с чл.36, ал.1, т.1 и чл.38 от ЗООС и определените норми и показатели за качеството на крайбрежните морски води в Наредба №8/2001г.за качеството на крайбрежните морски води и на основание чл.69 и чл.69а, ал.1 от ЗООС във връзка с чл.14, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 от Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми на Община Несебър е наложена текуща  месечна санкция в размер на 107 187 лева.  За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че спорен е въпросът кой е субектът, който експлоатира посочената част от ПСОВ, респ. кой носи отговорност за обстоятелството, че пречистените отпадни води не отговарят на нормативно установените показатели. Районният съд е приел за безспорно установено, че контролирания обект се експлоатира от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас и неправилно административнонаказващият орган е ангажирал административната отговорност на Община Несебър като собственик на обекта и на терена, където същият е изграден.

 

Решението на Районен съд – Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Касационният състав намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства изводите на първата инстанция, че макар да не са налице писмени доказателства за договорните отношения между Община Несебър и „ВИК”ЕАД, то такива неформални отношения съществуват на практика и наказващият орган въобще не се е съобразил с тях. По изложената причина неоснователно е касационното оплакване за немотивираност и неаргументираност на обжалваното решение, както и различното ценене на различните доказателства. Районният съд в качеството си на първа съдебна инстанция решава спора между административно наказващият орган и нарушителя като изследва всички обстоятелства. Първата инстанция е свободна сама да прецени кои доказателства са необходими за решаване на спора и как да цени същите. Отделно от това следва да се отбележи, че именно актосъставителя като представител на наказващият орган е дал свидетелски показания, че работещата в автоматичен режим ПСОВ - нова част се стопанисва и експлоатира от „ВИК”ЕАД гр.Бургас. Не е налице само едно единствено доказателство, а съвкупността от тези показания и  представените от Община Несебър писмени доказателства обуславят единствено правилния извод, че субекта на административнонаказателната отговорност е неправилно определен и следва да бъде ангажирана отговорността на юридическото лице, което експлоатира посочената част от ПСОВ. Също така недопустимо е след като наказващият орган е издал процесното наказателно постановление въз основа на надлежно съставени протокол за проверка №К-2-52/04.08.2010г. и констативен протокол №К-2-65/02.09.2010г. от К., като именно последният е направил предложение за налагане на санкцията и е определил нейния размер, в касационната жалба на административния орган да се сочи, че именно неговите показания не кореспондират с представените от органа по делото доказателства.

Съгласно посочените разпоредби чл.69 и чл.69а, ал.1 от ЗООС във връзка с Чл.1 във връзка с чл.14, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 от Наредба за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми предвижда, че при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и при неспазване на определените в разрешителните емисионни норми и ограничения на юридическите лица и едноличните търговци се налагат санкции по реда на наредбата. Следователно, за административния орган не само по силата на посочената разпоредба, но и отделно съобразно чл.52, ал.4 от ЗАНН е налице задължение да установи кой точно е допуснал пречистените отпадни води да не отговарят на нормативно установените показатели, а не пряко да възприеме собственика на обекта/терена за нарушител. В настоящото производство тежестта на доказване е върху контролния орган

Неоснователно е и възражението, че са кредитирани представените доказателства, че „ВиК” ЕАД събира и таксите за пречистване на отпадъчните води от  абонатите жители на Община Несебър. Така представените квитанции са индиректно доказателство за наличието на фактически отношения между посоченото дружество и Община Несебър, които не са изследвани от административнонаказващият орган и на практика последният е издал процесното наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №114/02.11.2011г. постановено по НАХД №342/2010г. на Районен съд Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.