Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 31 май 2011г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА              

При секретар М.В., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 15 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.5, ал.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица във връзка с чл.145 и сл. АПК.

Подадена е жалба от К.А.К. срещу Заповед № РД-20-2/21.12.2010 г. на Областния управител на област Бургас, с която е отказано признаването на право на еднократно парично обезщетение за наложено и изтърпяно наказание по см. на ЗПГРРЛ.

В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният си представител адвокат Г. поддържа тезата, изложена в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалният си представител юрисконсулт А., намира жалбата за неоснователна, а атакувания административен акт за правилен и законосъобразен. Застъпва становището, че областния управител в случая действа при обвързана компетентност, като решението централната комисия е задължително за него.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, намира оспорването за неоснователно. Излага съображения.

Жалбата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

На 22.05.2009 г. К.А.К. е отправил до Областния управител на област Бургас искане за изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗИД на ЗПГРРЛ, за целия срок на изтърпяна от него политическа репресия. Към искането е приложил документи, касаещи съдебното му минало и декларация, че не е получавал друго обезщетение по този закон. В хода на административното производство служебно са събрани и други доказателства от значение за преценката за дължимост на претендираното обезщетение. На 4.08.2009г. е било изискано становище от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ при хипотезата на чл. 10 ал.2 от Закона, като и е предоставена цялата преписка. Впоследствие, на  5.11.2009г. административния орган допълнително е изпратил на комисията препис от Решение № 1045/ 6.12.2000г., постановено по адм. дело № 767/ 2000г. по опис на Окръжен съд гр. Бургас.

На 2.08.2010г. Централната комисия е приела решение / л.43/, че не може да се обоснове категоричен извод за претърпяна репресия по политически причини от К.А.К..

Искането на жалбоподателя е било разгледано на 09.12.2010 г. от комисия, назначена от Областния управител на област Бургас, която изразява становище за недължимост на претендираното обезщетение, предвид липсата на доказателства за претърпяна политическа репресия / л.19/.

Въз основа на документите, представени с искането и становищата на областната и централната комисии, Областният управител на област Бургас е издал Заповед № РД-20-2/21.12.2010 г., с която е отказал признаването на право на еднократно парично обезщетение на жалбоподателя за претърпени имуществени и неимуществени вреди, поради недоказване наличието на претърпяна от него политическа репресия.

Този извод е формиран въз основа на следните факти, които приема и настоящия състав на съда:

С присъда № 29/22.11.1966г., Софийският градски съд признава подсъдимия К.А.К. за „виновен 6 това, за гдето от месец 10104 до 22 август 1966г. в Турция, в гр. Лозенград u Истанбул, в интерес на чужда държава е издал на турското разузнаване военни сведения, съставляващи държавна тайна, поради което и по силата на чл.83, ал.I - Койmо в интерес на чужда държава или на забранена организация издаде или се опита да издаде, или събира сведения с цел да издаде другиму държавна тайна, се наказва със... ", във връзка с чл.35 от Наказателния кодекс (в сила от 13 март 1951г.), „го осъжда да изтърпи наказание от 10 години лишаване от свобода... ".„ Признава същия nодсъдим за виновен в това, загдето на 8 юни 1966 г. в района на село Желязково, Ямболско излязъл през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта и избягал в Турция, поради което и no силата на  чл.275, ал.I - Койmо влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар u с разрешение, но не пpeз определените за това места, се наказва с... ", Наказателния кодекс (в сила от 13 март 195 г.), го осъжда да изтърпи наказание 3 години лишаване от свобода... "„Признава същия nодсъдим за виновен в това, за гдето по същото време, като разбрал, че е повикан да отбива редовната си военна служба се отклонил от военната служба, поради което и по силата на чл.293 от НК предложение I, го осъжда да изтърпи наказание от 1 година лишаване от свобода ".По правилата на съвкупността (чл.39 от НК) съда, определя на К.А.К. да изтърпи „едно общо наказание от 10 години лишаване от свобода...".

В мотивите по делото е записано, че „подсъдимият е имал неуравновесен характер, обичал да пие, имал склонност към приключения. Свикнал на лек живот, той не искал да отиде да отбива редовната си служба", което е основната причина за решението му да избяга в Турция.

На 26.10.1966г. К.А.К. *** за изтърпяване на наказанието (Удостоверение рег.1533/I от 20.02.2009г. на МВР, „ГДИН").

К.А.К. има втора присъда 11/29.01.1970г., постановена по нохд N683/1969 г. на Старозагорския окръжен съд, потвърдена с решение на ВС на НРБ, за деяния, извършени по времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" по първата присъда (бюлетин на бюрото от 14. 09.1970 г.).

Обвинението е, че в периода месец март до месец август 1969г. в затвора е членувал в група, която си е поставила за цел да извършва престъпления против Народната република, като на 08.10.1969г. в съучастие с други лица е направил опит да отнеме живота на служители от състава на милицията, с цел бягство от затвора. Основанията за постановяване на присъдата са чл. 109, ал. 2 – „Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване…”, чл. 116, т.т.1,4,6,8,9, чл.298, ал.2 и чл.279, ал.3 от Наказателния закон (в сила от 1 май 1968г.) – „Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода …(2), (3). Приготовление към престъпление по ал.1 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд…”. Осъден е на 20 (двадесет) години „лишаване от свобода”.

Съгласно издаденото от ГД „Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието Удостоверение рег. № 1533/1 от 20.02.2009г. К.К. *** Загора на 22.10.1982 година.

На основание цитираното удостоверение и предвид решението на съда за зачитане времето на предварителното задържане (присъда №29/66г.), при определяне периода на ефективно изтърпяно наказание за начало, следва да приемем датата 22.08.1966г. и за край 22.10.1982г., с обща продължителност 194 месеца.

С определение от 18.12.1990г. на Старозагорския окръжен съд, постановено но нохд №298/1990г. е обявена съдебна реабилитиция на основание чл.87 от НК по отношение на К.А.К..

Деянието по чл.83 е амнистирано с чл.1, т.3, а деянията по чл.109 и чл.279 — с чл.2, т.3 на Закона за амнистия и връщане на отнетите имущества. (Обн. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1991г.).

Според издателя на оспорения акт, присъдите за деяния по Глава I „Пресmъпления против Народната република" от Наказателния кодекс, в сила от 13 март 1951г. (от чл. 70 до чл. 98), както и „осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през граница по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания " са репресивни основания по смисъла на чл. 1, ал. 1, Т. 1, б. „б" и т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от 3ПГРРЛ и са предпоставка за признаване право на о6езщете при наличие на данни за ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Следователно, за да се приема, че К.А.К. е правоимащо лице по смисъла на закона, трябва да са налице две предпоставки - изтърпяната репресия да е заради политическите му убеждения и наложеното наказание да е ефективно изтърпяно.Съгласно изложените от съда мотиви, причините за извършените от „подсъдимия" К.А.К. деяния са в резултат на „ неуравновесения му характер " и „склонност към приключения , което не може да обоснове извод за политически характер на репресията за целия период на изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Според жалбоподателя, оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е безспорен факта, че е бил осъждан за престъпления по глава І от НК от 1951 и 68 г. и търпял наказание лишаване от свобода, което е достатъчно основание да се приеме упражнена политическа репресия за периода 22.08.1966г.- 22.10.1982г. Позовава се и на Решение № 1045/ 6.12.2000г., постановено по адм. дело № 767/ 2000г. по опис на Окръжен съд гр. Бургас, със страни К.А.К. ***, което в мотивите си признава политическия характер на репресията.

Съдът, намира възраженията за неоснователни.

Правилно издателя на оспорения акт е отчел, че за основателността на искането по ЗПГРРЛ е от значение не само вида на репресията, а и причините, поради тя е осъществена. Репресията е незаконна, ако е извършена по причини свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В настоящия случай не са налице доказателства в подобна насока.

От съществено значение при постановяване на заповедта, е и изразеното становище от Централната комисия по чл. 4 от закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата , Централната комисия се произнася по искания на правоимащи лица за установяване на обстоятелства, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства, ако липсата им е удостоверена от съответните органи по чл. 3, ал. 3, т. 1 . Липсата на доказателства за вида и характера на репресията по отношение на К., е установена с гореизброените удостоверения от компетентните органи, поради което наличието или липсата на незаконна репресия по отношение на него следва да бъде установена именно по този ред, с решение на комисията, което съгласно чл. 11 от Наредбата е окончателно. При липса на доказателства за характера на осъществената спрямо жалбоподателя репресия и при наличие на окончателно решение на Централната комисия, че липсват данни за политически характер на репресията спрямо К.,*** правилно е постановил отказ да уважи искането му за еднократно обезщетение по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ .

Ирелевантно за спора е цитираното от жалбоподателя съдебно решение. Силата на пресъдено нещо се простира само между страните, чийто спор е решен с него / с оглед позитивния за жалбоподателя характер на съдебния акт/, а мотивите му са лишени от обвързваща доказателствена сила. Ето защо, като е приел обратното, областния управител не е допуснал нарушение на закона.

Предвид изложеното съдът намира, че Заповед № РД-20-2/21.12.2010 г. на Областния управител на област Бургас е правилна и законосъобразна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, Административен съд – гр.Бургас, Четвърти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.К. срещу Заповед № РД-20-2/21.12.2010 г. на Областния управител на област Бургас, с която е отказано признаването на право на еднократно парично обезщетение.

 Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението  за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: