О  П  Р  Е  Д  Е  Н  И  Е  162

 

гр. Бургас, 19 януари  2018г.

 

            Административен съд гр.Бургас, ІV състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Радикова, административен характер дело номер 159 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.135, ал.5 от АПК.

Образувано е по повод изпратено по подсъдност от Административен съд Варна адм. д.№ 2557/2017г.

Последното  е образувано по искова молба вх.№ 14006/31.08.2017г. по опис на Административен съд гр. Варна, подадена от В.Д.С. против ОД на МВР гр.Бургас с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.  

С Определение № 118 от 11.01.2018г., на основание чл.135 ал.2 от АПК,е оставена без разглеждане исковата молба от В.Д.С. ЕГН ********** срещу Областна дирекция на Министерство на външните работи – гр. Бургас с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платен адвокатски хонорар по н.а.х.д. № 174/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър и к.н.а.х.д. № 1207/2014 г. на Адм. съд – Бургас, ведно със законната лихва, дължима от 09.11.2014 г. до предявяване на исковата претенция – 30.08.2017 г. в размер на 197 лева, както и законната лихва от момента на постановяване на съдебното решение до окончателното заплащане на задължението. Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд гр. Бургас и е прекратено производството по адм. дело № 2557/2017 г. по описа на  Административен съд – гр.Варна.   

В мотивите на този съдебен акт е посочено следното: “С молба с.д. № 555/10.01.2018 г. ищецът, обосновавайки се с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ е отправил искане настоящото дело да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. Бургас.

С решение по н.а.х.д. № 174/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, потвърдено с решение по к.н.а.х.д. № 1207/2014 г. на Адм. съд – гр. Бургас е отменено Наказателно постановление № 158 от 28.01.2013 г. на Началника на РУП - гр. Несебър, с което са наложени глоби на В.Д.С.. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило в района на Административен съд – гр. Бургас.

Поради това, че с предявения иск не се оспорва административен акт, чл.134, ал.2 от АПК е неприложим и не е налице ограничение със срок за възражение за местна подсъдност. Приложима е специалната разпоредба на чл.7 от ЗОДОВ, съобразно която, подсъдността е изборна, като една от възможностите е ищецът да предяви иска за обезщетение пред съда по мястото на увреждането. В случая ищецът твърди, че мястото на увреждането е в района на Административен съд – гр. Бургас. С изявлението си ищеца конкретизира иска си, поради което съдът е длъжен да се съобрази с волята му“.

По делото настоящият съд установи:

1.            На 31.08.2017г. В.С. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Т. *** подал исковата молба до Административен съд гр. Варна. В молбата посочил подсъдност: чл.7 от ЗОДОВ.

2.            С определение № 2395/07.09.2017г.,постановено по адм. дело № 2557/2017 г. по описа на  Административен съд – гр.Варна, съдът насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 7.11.2017г.; указал доказателствената тежест на страните; произнесъл се по събиране на доказателства и разпоредил връчване на исковата молба на ответника, с указване възможността за представяне на отговор.

3.            На 28.09.2017г. ответникът представил по делото писмен отговор вх.№ 15297. С този отговор не е направено възражение за местна подсъдност.

4.            На 23.10.2017г. ответникът представил по делото становище вх.№ 16562, с което възразил по размера на претендираните от ищеца разноски за производството.

5.            На 6.11.2017г. ищецът представил по делото молба вх.№ 17439, с която изразил становище по хода на делото, по доказателствата и по същество на спора.

6.            На 7.11.2017г. по делото било проведено съдебно заседание, в което съдът приел представените доказателства, разпоредил връчване на ответника (неявил се в с.з.) на документи, представени от ищеца за запознаване и изразяване на становище и отложил разглеждането на делото за 16.01.2018г.

7.            На 10.01.2018г. ищецът подал по делото молба вх.№555, с която поискал на осн. чл.7 от ЗОДОВ делото да бъде изпратено на Административен съд гр. Бургас, компетентен като съд по място на увреждането.

С оглед изложените факти, съдът не споделя доводите на Административен съд Варна по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 7 от същия закон определя местната подсъдност, като предоставя право на ищеца да избере пред кой съд да предяви иска за обезщетение: пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Изборът следва да бъде направен с подаване на исковата молба и в случая това е било сторено, като В.С. е предявил иска при хипотезата „по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите“ пред Административен съд гр. Варна.

Нормата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ разпорежда, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1, т.е. производството следва да бъде провеждано при спазване на правилата на АПК, при отчитане спецификите на регламентираната от специалния закон местна подсъдност.

Поради това, извода на Административен съд гр. Варна за неприложимост на разпоредбата на чл.134, ал.2 от АПК ( Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си), с оглед предмета на спора е неправилен.

Посочената норма е неприложима, но по други причини.

В конкретния случай, според правилото на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, спор за местна подсъдност не може да бъде повдигнат служебно от съда, тъй като искът е предявен по настоящия адрес на увредения.

Нормата на чл. 134, ал.2 от АПК е неприложима в случая и при втората, предвидена хипотеза, защото според граматическото й тълкуване възражение за местна подсъдност може да бъде направено само от ответника най-късно в първото заседание пред първата инстанция. Такова възражение от ОД на МВР Бургас не е правено и след приключване на първото по делото заседание.

По същите съображения е неприложима и разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, като тук законодателят е дори по- рестриктивен по отношение на срока- възражение може да направи ответника по спора и то най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Както вече бе посочено, ответникът е представил в указания му срок за отговор на исковата молба без да направи възражение за местна подсъдност.

Административен съд гр. Варна неправилно е квалифицирал искането на В.С., мотивирано с нормата на чл.7 от ЗОДОВ, като възражение за местна подсъдност, което не е ограничено със срока по чл.134, ал.2 АПК, защото то е направено от ищеца, а не от ответника. В този смисъл възражение за местна подсъдност изобщо липсва.

От друга страна, според настоящия съд е абсолютно недопустимо правото на избор, предоставено на ищеца с чл.7 от ЗОДОВ да може да бъде упражнявано при всяко положение на делото.

С факта на предявяване на исковата молба пред родово компетентен съд, при една от хипотезите на  нормата, избора на местна подсъдност е направен. След това, законосъобразността на този избор може да бъде преценявана служебно от съда, пред който е предявен иска и евентуално изменявана, пак след преценка на съда, в резултат на възражение, направено от ответника в предвидения от закона срок.

Отделно, съдът намира, че след постановяване на Определение № 118 от 11.01.2018г. по адм. дело № 2557/2017 г. по описа на  Административен съд – гр.Варна и преди евентуалната му отмяна съдопроизводствени действия по предявения иск не могат да бъдат извършвани, тъй като с този акт, компетентен съд се е произнесъл по допустимостта му, като е оставил без разглеждане исковата молба от В.Д.С. срещу Областна дирекция на Министерство на външните работи – гр. Бургас с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платен адвокатски хонорар по н.а.х.д. № 174/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър и к.н.а.х.д. № 1207/2014 г. на Адм. съд – Бургас, ведно със законната лихва, дължима от 09.11.2014 г. до предявяване на исковата претенция – 30.08.2017 г. в размер на 197 лева, както и законната лихва от момента на постановяване на съдебното решение до окончателното заплащане на задължението, и по този начин е преградил по- нататъшното развитие на производството.

Предвид горното Административен съд – гр.Бургас счита, че делото, което е изпратено от Административен съд Варна, не му е подсъдно и е налице спор за подсъдност между административни съдилища, поради което и на основание чл.135, ал.5 във вр. с ал. 3 от АПК,

  

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 159/2018г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – гр.Бургас и Административен съд Варна, по повод искова молба вх.№ 14006/31.08.2017г. по опис на Административен съд гр. Варна, подадена от В.Д.С. против ОД на МВР гр.Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. 

ИЗПРАЩА делото на ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  СЪДИЯ: