Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 452

 

гр. Бургас, 14 март  2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на девети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 159/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от РУП гр.Несебър, представлявано от началника гл. инспектор Ж.Д., против Решение №526/23.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 2010 по описа за 2016 година на Районен съд – гр. Несебър. С решението е отменено наказателно постановление № 16-0304-002473/9.09.2016 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ гр.Несебър, с което на Р.В.Г. ***, са наложени административни наказания- глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила- непредявяване на АУАН на нарушителя.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Габровски, намира обжалването за неоснователно. Иска потвърждаване на съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателно постановление № 16-0304-002473/9.09.2016 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ гр.Несебър, Р.В.Г. е бил санкциониран затова, че на 28.08.2016г. около1,35 часа в гр. Несебър на ул. без име- сл.бряг, като водач на лек автомобил при проверка отказва да бъде тестван за установяване на употреба на алкохол с техническо средство 7410,№0106, отказва да получи талон за медицинско изследване №0001226, отказва да даде кръвна проба за анализ– нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било издадено въз основа на АУАН №516505/28.08.2016г. Нарушителят Р.Г. отказал да подпише АУАН, който отказ бил удостоверен с подписите на двама свидетели- Т.Т. и К.П.. Г. отказал да подпише и разписката, неразделна част от АУАН, удостоверяваща факта на връчване на препис от последния. Този отказ бил удостоверен с подписа на св. Ж.Г.Ж..

В хода на първоинстанционното съдебно дирене в качеството на свидетел е бил разпитан актосъставителят О.И., който заявил, че бил извикан за съдействие от колегите, намиращи се на КПП“Арда“, за изпробване на водач за наличие на алкохол (Р. Г.). На място установил управлявания от Г. автомобил. Взел документите на водача и го поканил до служебния автомобил да бъде изпробван с Алкотест Дрегер. Водачът направил два или три опита, но апарата не отчел нищо, тъй като бил вкарван недостатъчно въздух. Издадения талон за медицинско изследване, водачът отказал да получи.

По делото е бил представен талона, върху който с подпис е удостоверен направения отказ.

Представена била и молба, подадена на 31.08.2016г. от Г. до началника на РПУ Несебър, с искане да му бъде предоставено копие от АУАН, който отказал да подпише. Върху АУАН впоследствие било направено отбелязване за получено копие от Г..

При тези факти, първоинстанционният съд приел, че административнонаказателната отговорност е ангажирана с наказателно постановление, без да има започнато административнонаказателно производство срещу нарушителя, по предвидения в ЗАНН процесуален ред, защото на Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, който не е бил предявен на същия. Посочил е, че законосъобразното протичане на административно-наказателното производство, съответно издаване на наказателно постановление, е обусловено от предявяването на съставения акт за административно нарушение. Обратното представлява нарушение от категорията на абсолютните процесуални такива, допускането на което влече незаконосъобразност на крайния акт на административнонаказващия орган, а именно издаденото наказателно постановление. С тези аргументи е отменил последното, като незаконосъобразно.

Настоящият състав на съда не споделя мотивите на районния съд.

Разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗАНН предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Ал.2 на текста, урежда хипотезата на отказ да бъде подписан съставения и предявен по реда на ал.1 АУАН, като изисква отказът да бъде удостоверен с подписа на един свидетел.

В конкретния случай АУАН е бил предявен при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. С отказа да бъде подписан АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се запознава със съдържанието му. Точно поради това, законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, което е било сторено.

Първоинстанционният съд е допуснал смесване на хипотезите на чл.43,ал.2 и чл.4 ЗАНН, което е предпоставило незаконосъобразен извод, че процесния АУАН не е бил предявен.

Вярно е, че чл.43, ал.5 ЗАНН задължава актосъставителя да връчи на нарушителя препис от акта. Връчването на препис от акта е действие, различно от действието по предявяване на същия, но в случая и това задължение е било изпълнено. Както вече бе посочено, Г. е отказал да подпише и разписката, неразделна част от АУАН, удостоверяваща факта на връчване на препис от последния. Този отказ бил удостоверен с подписа на св. Ж.Г.Ж..

В този смисъл, не само не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при предявяване на АУАН, а изобщо липсва нарушение- АУАН е бил предявен и връчен по предвидения от закона, ред.

Този съд, с оглед доказателствата по делото намира, че като е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а по същество- да бъде потвърдено наказателното постановление.

Обстоятелството, че в хода на съдебното производство е останал недоказан отказът на санкционираното лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, не променя горния извод.

В случая е било установено, че Г. не е отказал да бъде тестват с техническо средство, но тази проверка не е дала резултат. Причината за последното не е била установена, дали неотчитането на стойности, поради липса на достатъчно постъпил в апарата въздух, се дължи на съзнателно действие на проверявания или на причини от физиологично или здравословно естество. Именно поради това и с оглед необходимостта от проверка за съдържание на алкохол в кръвта, на водача е бил издаден талон за медицинско изследване, което последният е отказал да получи, т.е. съзнателно е създал пречка за установяване наличието или липсата на алкохол в кръвта.

 

Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това-  отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ИЛИ – неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 526/23.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 2010 по описа за 2016 година на Районен съд – гр. Несебър И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0304-002473/9.09.2016 г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ гр.Несебър, с което на Р.В.Г. ***, са наложени административни наказания- глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: