Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  542

 

гр. Бургас, 29 март  2016г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                       

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 159 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл.220 от ЗМ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8104, представлявано от председателя на управителния съвет С.М.А. против решение № 5758/24.09.2012 година на началника на МП ”Пристанище Бургас  център”. С решението, на осн. чл.20 §3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92,  е определено тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение на стоката, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД MPH 11BG001007H0030072/20111222 – код ТАРИК: 2707 99 99 00 и на осн. чл. 201 §1 б. „а“ от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 20 ал.2 т.5 ЗАДС и чл. 54 ал.1 ЗДДС, е определен размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, и вид и размер на дължими суми за плащане, както следва: ДДС в размер на 18 291,12 лв. и мито в размер на 91 455,57 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на решение № 5758/24.09.2012 година на началника на Митнически пункт ”Пристанище Бургас - Център” към Митница Бургас  и присъждане на направените по делото, разноски /вкл. юрисконсултско възнаграждение/. Счита, че актът е постановен при допуснати в хода на административното производство, съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., поддържа жалбата и заявените с нея, искания.

Ответникът по оспорването – началник на МП ”Пристанище Бургас  център”, чрез процесуалните си представители юрисконсулти Т. и Г. , изразява становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. 

С решение № 596/19.01.2016г., постановено по адм. д. №10672/2015г. по описа на ВАС е отменено, постановеното от АСБ решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Решение № 5758/24.09.2012 година на началника на МП ”Пристанище Бургас  център” е било връчено на жалбоподателя на 27.09.2012г. (л.87).

На 10.10.2012г. „Лукойл Нефтохим Бургас” АД е подало жалба срещу съобщения му акт, чрез началника на МП ”Пристанище Бургас  център” до началника на Митница Бургас. Последният не се е произнесъл в срока по чл. 97 ал.1 пр.1 АПК.

На 09.11.2012г., жалба против решение № 5758/24.09.2012г., е подадена до Административен съд гр. Бургас и въз основа на нея, е образувано настоящото производство.

При тези факти съдът намира, че жалбата е допустима.

Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от закона срок при хипотезата на чл. 97 ал.5 и чл. 149 ал.2 АПК.

ІІ. ФАКТИТЕ:

На 22.12.2011г. в Митнически пункт „Пристанище Бургас център”, на осн. чл.253 §1 и чл. 254- 257 от Регламент /ЕИО/ 2454/93,  с опростена митническа декларация ЕАД MPH 11BG001007H0030072/20111222 жалбоподателят „Лукойл Нефтохим България” АД, е декларирал за допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока, описана в кл.31 като „тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка“ – 5 886 298 литра (5 510 164 кг. бруто тегло). Изпращач по декларацията е „Литаско” АД, Женева, Швейцария, а получател - жалбоподателят. Последният е декларирал продукта с код 2710 19 71 (кл.33).

След приключване на разтоварването, е издаден Генерален акт №141 и Акт известие №141/1 от 22.12.2011г. за разтовареното количество стока от танкера – 5 869 343 литра и 5 503 683 кг. бруто вакуум.

Стоката е била приета и складирана в лицензиран данъчен склад.

След приемане на продукта в склада, митническата администрация е извършила документална проверка на вноса, при която е констатирано, че документите не позволяват еднозначно тарифно класиране на стоката по заявената позиция в КН. Затова на основание чл.68 от Регламент (ЕО) 2913/92, от продукта е иззета проба, която е изпратена за анализ в Митническа лаборатория Русе. Пробите са взети в присъствието на митнически служител, от представител на „Сейболт България” ЕООД – дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя „Лукойл Нефтохим България” АД на 22.12.2011г., като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 435/23.12.2011г. (л.77). Представителят на жалбоподателя е удостоверил с подписа си, че е присъствал при вземане на пробата и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Последната е изпратена за анализ на Митническа лаборатория Русе със заявка за анализ и контрол № 435/23.12.2011г. (л.76). В заявката е посочено, че се отнася за стока мазут, тар.№2710197100, а целта на изследването е „акцизен контрол“. Приложено е копие от ЕАД MPH 11BG001007H0030072/20111222.

С Решение № 113/05.01.2012г., съгласно чл.29 §1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, е била определена митническа стойност за стоката – 5 379 739,56 лева и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201 §1 б. „а“ от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и чл. 54 ал.1 ЗДДС. Дължимите митни сборове и други публични държавни вземания, съгласно декларирания код по КН, са били начислени и заплатени от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД при условията на режим допускане за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз с 2 брой платежни нареждания от 23.12.2011г. и 13.01.2012г. на „Ситибанк“, както следва: Мито/АОО/ - 0,00лв.; Акциз/100/ - 0,00лв. и ДДС/В00/ - 1 075 947,91 лв.

С писмо вх. № 2252/11.04.2012г. на Митница Русе е получена МЛЕ №47_06.01.2012г. (л.79-81).

Според резултатите от тази експертиза, процесният продукт според органолептичното описание представлява черна, високо вискозна течност с мирис на нефтопродукт. Останалите показатели, резултати и използвани методи са следните:

ü дестилация: до 350°С дестилират, об.% (вкл. загубите) - 0, определено по  EN ISO 3405

ü плътност при 15°С, кg/m3 - 937.3, определена по метод БДС EN ISO 3675

ü цвят с разреждане – кюветата с проба (след разреждане 1:100) не пропуска светлина, поради което цветът с разреждане не може да бъде определен по метода ASTM D 1500

ü съдържание на ароматни съставки в продукта, чиято крайна температура на дестилация е над 315 °С, тегл.% - 62,1% ароматни въглеводороди, определено по метода в Приложение А към Обяснителните бележки към глава 27 на КН

ü съдържание на асфалтени, тег.% - 2,5, определено по метода ASTM D 6560

ü съдържание на сяра, тегл.% - 0,90,  определено по ASTM D 4294.

Според коментара на експертизата на МЛ Русе, анализираната проба не отговаря на Забележки т.2 към глава 27 на КН и се охарактеризира като продукт със смесен въглеводороден състав, в който ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Определените характеристики на продукта не дефинират неговото предназначение - за специфична или химическа преработка, или друго. Становището е следното: въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 от Комбинираната номенклатура, изпитаната проба представлява масло със смесен въглеводороден състав, в което ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните; различно от бензин, толуен, ксилени, нафтален; различно от други смеси на ароматните въглеводороди, от креозотни и сурови масла, сяросъдържащи фракции, продукти с основен характер, от антрацен и феноли.

С писмо вх. № 6600 - 389/04.04.2012г., подписано от директора на Агенция“Митници“ ЦМУ (л.84), на началника на МП“Пристанище Бургас център“, е било дадено указание относно начина на тарифиране на стоката по ЕАД MPH 11BG001007H0030072/20111222. В писмото е указано, че стоките не следва да се класират в декларираната позиция 2710, а в позиция 2707, код 2707 99 99.

Въз основа на резултатите от МЛЕ №47_06.01.2012г., предвид правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2 към глава 27 на КН и текста на позиция 2707 „масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните”, и като е съобразил обяснителните бележки (ОБ) към Хармонизираната система (ХС) за позиция 2707 и 2710, административния орган е приел, че процесния продукт не следва да бъде класиран в група 2710, а следва да получи тарифен код 2707 99 99, защото в обхвата на група 2710 се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните, а от експертизата е установено, че при процесния продукт е обратно.

С промяната на тарифния код на продукта са променени и елементите на облагане на стоката – определено е мито при ставка 1,7% по КН и съответен дължим ДДС.

По делото са допуснати и приети една основна съдебно-химична експертиза и една допълнителна.

Според заключението по първата експертиза, за изготвянето на МЛЕ в МЛ гр. Русе са използвани метод на изпитване: органолептично описание (визуален метод), дестилация ( по метод EN ISO 3405) , плътност при 150С, кг/м3 (по БДС EN ISO 3675), цвят с разреждане - по ASTM D 1500, съдържание на ароматни съставки в продукта, чиято крайна дестилация е над 315° С, тегл. % (определени съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН), съдържание на сяра в тегл.% - по ASTM D 4294. МЛ гр. Русе не е била акредитирана от Българската служба по акредитация (БСА) . Използваните методи за анализ не са били включени в обхвата на акредитацията но Лабораторията към Митница Русе, тъй като тя не е била акредитирана да извършва изпитване на нефтопродукти до 22.07.2012г. 

За определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните, МЛ гр. Русе е използвала метод, посочен в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН. Притежавайки акредитация от БСА, в обхвата на лабораторията този показател (съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните) и методът му за определяне не е включен.

Към експертизата, в приложение 2 са посочени принципните характеристики на нефта и нефтените деривати, както и на продуктите от каменовъглен произход.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че според него методът по Приложение А не е коректен, тъй като той не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди. Касае се до две различни понятия с различно съдържание. Поради тази причина в случая, посредством метода ASTM D 2007-1998 се дават по-точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране. Съотношението ароматни и неароматни въглеводороди несъмнено ще се промени, а отделянето на асфалтените като отделна група въглеводороди е регламентирано международен стандарт ASTM D 2007-1998. По метода по Приложение А това не може да бъде направено, тъй като начинът, по който е предвидено посредством този метод да се извърши анализът, не включва отделянето на асфалтените въглеводороди при самия анализ. В МЛЕ е прието, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ не са идентични. По-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен.

Според заключението по допълнителната съдебно-химична експертиза, резултатите от определянето на дестилационните характеристики на изпитвания продукт показват, че същият е съставен от смес на въглеводороди. Физико-химичните показатели на процесния продукт сочат, че той има характеристики на нефтен продукт, т.е. произходът му е нефтен, не притежава характеристики на каменовъглените катрани. Тези резултати се потвърждават и от данните в Сертификата на производителя, Протокола за изпитване от лабораторията на Saybolt, и в Комплексната лаборатория за анализ на петролни продукти и твърди горива при Университет „Проф. д-р А. Златаров", гр. Бургас.

Резултатите от проведените изпитвания показват, че процесният продукт не отговаря на условията, посочени в подточки от а) до г) от Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура за подпозиция 2707 99 99, поради което той не може да се определи като „аналогичен продукт на тежки масла (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла".

След анализ на характеристиките на процесния продукт, с тези на продукти от подкласове на тарифен код 2707 ( приложение 2), вещото лице заключава, че според физико-химичните му свойства - пряко дестилиран мазут, доставян в Лукойл Нефтохим Бургас за специфична преработка, може да бъде преценявано евентуално класиране в подпозиции 2707 99 11 и 2707 99 19, сурови масла ако бъде доказано, че ароматните съставки преобладават над неароматните.

Вещото лице е заявява, че код 2707 от КН е създаден за продукти, получени от каменовъглени катрани, докато код 2710 е за продукти от нефтен произход. Уточнява, че действително, съгласно ОБ към ХС, ако ароматните съставки преобладават над неароматните, продукта би следвало да се отнесе към код 2707 – т.е. продукти от каменовъглен произход, независимо от това какъв е произхода на продукта. От друга страна обаче, има и ОБ към КН, съгласно които, ако даден продукт може да се отнесе към две позиции – тази, която по-специфично описва продукта е позицията, в която може да бъде класиран. В този смисъл на основния въпрос коя от двете позиции – 2707 или 2710 описва най-специфично продукта, вещото лице е заявило, че в цялото си заключение (основно и допълнително) поддържа тезата, че код 2710 най-специфично описва процесния продукт, тъй като той е продукт от нефтен произход, висококипяща фракция, която е получена като остатък от дестилацията на нефта и се внася с цел последваща специфична преработка.

Съдът, възприема изцяло заключенията по представените и приети съдебни експертизи, въпреки направеното от страна на ответника възражение. На първо място, защото това оспорване е необосновано и на второ - защото вещото лице, изготвило съдебните експертизи прави изключително детайлен анализ на процесния продукт.

Съдебните експертизи не опровергават заключението на МЛЕ. Те до голяма степен го уточняват, с оглед използваните методи за анализ.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

В хода на административното производство и при издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушени процесуални норми при вземане на проби от процесния продукт и изследването им в лаборатория, определена от митническия орган, която не е лицензирана.

1.     Пробите са взети в съответствие с изискванията на Наредба №3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и съобразно разпоредбата на чл. 155 ППЗМ. Митническият орган е действал и съобразно утвърдените вътрешноведомствени правила.

2.     Протоколът, удостоверяващ вземането на проби е подписан от представител на жалбоподателя без възражения, т.е. последният се е съгласил, че пробите са взети при спазване на предвидения законов ред.

3.     Обстоятелството, че МЛЕ е извършена от лаборатория, която не е акредитирана според ЗНАООС, не може да предпостави извод за липса на компетентност за извършване на изследването. От една страна, разпоредбата на чл. 24 от  Наредба №3 от 18.04.2006г. изрично сочи, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност.

Тук следва да се посочи, че приетите съдебни експертизи, разширяват параметрите на изследването и детайлно характеризират продукта с оглед химико- физичния му състав. В този смисъл, съдът намира, че МЛЕ е по- скоро непълна, но не и некомпетентно изготвена. Наличието или липсата на акредитация именно поради това, не се отразява върху крайния резултат. Този въпрос би бил от съществено значение само в случай, когато две лаборатории при изследване на едни и същи параметри на продукт, и при приложение на едни и същи методи, достигат до съществено различаващи се резултати. Подобна хипотеза обаче, не е налице.

Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“.

Жалбоподателят, в кл.33 на декларацията, е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, докато митническия орган приема, че същия продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 2707 99 99.

Според назначената по делото съдебно-химическа експертиза и допълнителната такива, продуктът, внесен в страната от жалбоподателя с процесното ЕАД, е вид нефтено масло, има изцяло нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта, получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. Възраженията в полза на тарифното класиране на продукта в позиция 2710 се основават на факта, че той има нефтен произход и като такъв представлява нефтено масло, съгласно термините употребени в тази позиция. Според първата хипотеза от забележка 2. В т.2, б.”г” от Допълнителните забележки към глава 27 на КН, по смисъла на позиция 2710 се считат като тежки масла (подпозиция 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 2011 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метода на ISO 3405 до 250 градуса по Целзий дестилират по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, или за които процеса на дестилация при 250 градуса по Целзий не може да бъде определен по този метод.

Процесният продукт, представляващ мазут, се получава от преработката на нефт и представлява нефтено масло. По отношение на него може да се приложи термина „нефтени масла” по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН. От съдебно-химическата експертиза се установява, че продукта до 250 градуса по Целзий дестилира по-малко от 65 обемни  процента, вкл. загубите, каквото е изискването за класиране в позицията 2710, подпозиция 2710 19 71, съгласно т.2 буква „г” от допълнителните забележки към глава 27 на КН.

Продуктът се използва за производство на продукти и полуфабрикати след специфична преработка, като се подлага на вакуумна дестилация и каталитичен крекинг (съгласно т.5, б.”а” и б.”в” от Допълнителните забележки на глава 27 на КН).

Същото се установява и от допълнителната съдебно-химическа експертиза, според която мазутът не е стоков продукт. Той се използва като суровина за допълнителна дълбочинна преработка на петролни продукти в нефтени рафинерии, включваща термични каталитични методи с предварителна вакуумна дестилация, хидрочистка и други дестоктивни процеси.

В позиция 2707 от КН са класирани масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, като за определяне на ароматните съставки следва да се съобразят обяснителните бележки към забележка 2 от глава 27 на КН. Според тази забележка, определяне на съдържанието на ароматните съставки се извършва по следните методи: продукти чиято крайна точка на дестилация е по-ниска или равна на 315 градуса по Целзий по метода АSTM D 1319-70, продукти чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315 градуса по Целзий съгласно Приложение А на Обяснителните бележки за глава 27 от КН.

Според обяснителните бележки към подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99, в тези подпозиции могат да се класират продукти, съставени от смеси на въглеводороди, между които могат да се упоменат т.1 „тежки масла” (различни от суровите) получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла при условие, че те: а/ дестилират по-малко от 65% от обема си до 250 градуса по Целзий по метода АSTM D 86-67 (коригиран през 1972г.) и б/ имат плътност при 15 градуса по Целзий по-голяма от 1000гр./куб.см. , в/ при 25 градуса по Целзий имат иглена пенетрация по метода АSTM D 5, равна или по-голяма от 400 и имат характеристики, различни от тези на продуктите с код 2715 00 00.

В процесният случай от назначените химични експертизи се установи, че продуктът, внесен от жалбоподателя, има по показател плътност при 15 градуса по Целзий 937,3 кг/куб.м. , което означава, че той не отговаря на условие „б” ( да има плътност при 15 градуса 1000гр./куб.см).

При направеното изпитване по показателя „иглена пенетрация”, резултатът е, че продукта не е издържал изпитването поради много ниския си вискозитет, което означава, че той не отговаря и на условие „в” .

Експертизата е установила, че продуктът не отговаря и на условие „г”, защото не притежава свойствата на продуктите от посочения код по показатели пенетрация, плътност и дестилационни характеристики. Така, според допълнителната съдебно-химическа експертиза продуктът не отговаря на три от четирите условия. Доколкото тези условия в обяснителните бележки са описани със съюза „и” следва да се приеме, че те трябва да са кумулативно налични, т.е. продукта трябва едновременно да отговаря на четирите условия за да бъде класиран като тежко масло в подпозиция 2707 99 99 – получено при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла.

В обяснителните бележки към същата подпозиция е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията по т.”а” до т.„г” се класират според техните характеристики, напр. в подпозиции 2707 10 10 до 2707 30 90, 2707 50 10, 2707 50 90, в позиция 2708, в подпозиции 2710 19 31 до 2710 19 99, 2713 20 00 или в 2715 00 00.

Жалбоподателят е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са налични възражения от страна на митническата администрация.

В подкрепа на този факт е и писмо изх.№ 26-Л-12/6.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 4 април 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710.

Ответният митнически орган е приел, че след като посредством митническата лабораторна експертиза, назначена в хода на административното производство, е установено, че ароматните съставки на продукта преобладават тегловно по отношение на неароматните, продукта следва да се класира в позиция 2707 и тъй като не отговаря на никоя от подпозициите в тази позиция, е класиран в подпозиция „други”. С посочената митническа лабораторна експертиза са изследвани само ароматните съставки. Други свойства и характеристики на продукта не са изследвани, в т.ч. не е установено и дали той отговаря на четирите изисквания от „а” до „г”, дадени кумулативно в обяснителните бележки към подпозиция 2707 99 99.

За процесния продукт без съмнение е установено, че по своя произход е нефтено масло и отговаря на характеристиките за позиция 2710 от КН „Нефтени масла или масла от битуминозни материали, различни от суровите”. Същевременно обаче, според митническата лабораторна експертиза, оспорена от жалбоподателя, продуктът съдържа ароматни съставки, които преобладават тегловно спрямо неароматните.

При разпита в съдебно заседание вещото лице обаче посочва, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези, при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Според вещото лице, нефтът получаван от различни географски райони има различни характеристики и в някои случаи дестилирания мазут може да не притежава ароматни съставки, които тегловно да преобладават над неароматните.

Така според произхода си, продукта следва да бъде класиран в позиция 2710, но ако се възприеме констатацията на МЛЕ за съотношението на ароматни спрямо неароматни съставки, продукта следва да се класира в позиция 2707. 

Такова тълкувание е дадено с Решение на СЕС от 12.06.2014г. по дело С-330 /13, където в т.38 е казано, че позиции 2707 и 2710 от КН, тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и ОБ към Хармонизираната система за позиция 2710, следва че определящ критерии за класифициране на даден продукт е ароматните съставки, които за 2707 следва да преобладават, а 2710 преобладаването следва да е на неароматните съставки.

СЕС обаче, изрично подчертава в т.34, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на продуктите по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата, с уточнението в т.51, че Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила и в този смисъл, посочените в тях методи за изследване на обективните характеристики и свойства на продуктите не следва да се считат за единствено приложими за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт. Според този съд, националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт, с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

Съгласно Общите правила за тълкуване на КН , дял І, т.3, б.”а”, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение.

В процесният случай, според съда, най-специфично описва процесната стока нейния произход – фактът, че тя представлява нефтено масло, което отговаря на критериите дадени с ОБ към КН за позиция 2710, що се касае до нефтените масла (тежките масла).

Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продукта отговаря само на подусловие „а”, не дава възможност въобще да се приеме, че притежава характеристики, които могат да го класират тарифно в тази подпозиция. В ОБ към въпросната подпозиция се съдържа още един аргумент в полза на разбирането, че правилното тарифно класиране е това, което жалбоподателя е посочил в митническата декларация. В тези бележки е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията на по т.”а” до „г” се класират според техните характеристики в примерно изброени подпозиции, между които 2710 19 71. Доколкото характеристиките на процесния продукт, изследван посредством назначените съдебно-химически експертизи, дават възможност той да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, следва и въз основа на препратката, съдържаща се в ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99 да се приеме, че процесния продукт следва да се класира в позиция 2710 19 71. 

Отделно следва да се посочи, че митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Както вече бе посочено, МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното, посочва СЕС в т.2 на диспозитива на Решение С-330/13: “ Понятието „ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди".

Т.е. по-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Тук съдът отчита и категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут.

Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът намира за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.

По делото е представено предложение на генералния секретар на Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз за приемане на регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99.  Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 „масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1,7%. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27.”

Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през „конкретен процес”, както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т.н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т.2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 04.04.2013г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707.

На 19.05.2015г. регламентът е приет.

Този факт е допълнителен, косвен аргумент в подкрепа на тезата, че до 04.04.2013г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика. Така сочи и цитираното по- горе писмо изх.№ 26-Л-12/6.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, адресирано до жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав счита, че доколкото процесния внос е извършен преди 04.04.2013г. следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най- точно го описва.

Отделно следва да се посочи, с оглед изложеното по- горе, че след като митническия орган, както сам е посочил в оспореното решение, е имал съмнение относно възможността за еднозначно тарифно класиране на продукта, е следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл. 13 АПК, която прогласява принципа за последователност и предвидимост в дейността на администрацията. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя.

Това е така, защото не е спорно между страните, че „Лукойл Нефтохим Бургас“АД в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71.

Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта.

Нарушаването на основен принцип в административното производство, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в доказан размер на 8 245 лв. (50 лв. - държавна такса пред БАС; 550лв. - възнаграждение на вещо лице по изготвените основно и допълнително заключение по съдебно техническата (химическа) експертиза; 390 лв. - разноски за извършване на химическо изследване; 7 255 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8 ал.1 т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството пред БАС и ВАС).

Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 5758/24.09.2012  година на началника на МП ”Пристанище Бургас  център”.    

ОСЪЖДА Митница – Бургас да заплати на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – град Бургас, разноски по делото в размер на 8 245 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: