Р Е Ш Е Н И Е  № 467

 

Град Бургас, 11.03.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIII-ти административен състав, на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. Р. ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 159 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр.Бургас против решение № 1941/2014г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3651 по описа за 2014г. на БРС, с което е отменено наказателно постановление № 44457-О-021258/31.07.2012г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО на Р.Н.Б., ЕГН **********, в качеството му на управляващ и представляващ „Вайман“ ООД, ЕИК 102011256, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно –  постановено в нарушение на закона. Намира за неправилен извода на районния съд, че в случая не са спазени законоустановените срокове за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Моли съдът да отмени оспореното решение и да реши спора по същество, като потвърди наказателно постановление № 44457-О-021258/31.07.2012г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - Р.Н.Б., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Р.Н.Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 0021258/04.03.2010г. от инспектор по приходите в Д „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас за това, че в качеството на представляващ „Вайман“ ООД не е спазил законоустановения срок – до 31.03.2009г., за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2008г. Нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас при извършена съпоставка на регистрираните ЮЛ и подадените от тях годишни данъчни декларации през 2009г. Посочено е, че до лицето е изпратена покана на 11.11.2009г. за явяване в ТД на НАП-гр.Бургас за подаване на ГДД и съставяне на АУАН, върната като неполучена, както и че към датата на съставяне на АУАН лицето или негов представител не се е явил за подаване на ГДД, поради което актът е съставен при условията и по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което, квалифицирайки описаното деяние като нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО наложил на Б. административно наказание глоба в размер на 200 лева.

За да постанови оспореното решение, с която е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно, районният съд е приел, че в хода на образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения – съставяне на АУАН след изтичане на тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, неспазване изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и издаване на наказателното постановление след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилни изводи, че в случая административнонаказателното производство е образувано в нарушение на императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗАНН, установяваща тримесечен срок, считано от откриване на нарушителя, за съставяне на АУАН.

Административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая, крайният срок за изпълнение на задължението за подаване на ГДД по ЗКПО за 2008г. е 31.03.2009г. Предвид водения от ТД на НАП – гр.Бургас регистър на юридическите лица, включващ и информация за подадените от тях ГДД, началният момент за констатиране факта на неподадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО е денят, следващ крайния срок за подаването й – в случая 1.04.2009г. Следователно, от 1.04.2009г. за административнонаказващия орган тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като е могъл да открие нарушителя и констатира нарушението чрез съпоставка на данните в регистъра на юридическите лица и подадените от тях декларации. В случая, тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 е изтекъл, видно от датата на съставяне на АУАН – 4.03.2010г.  Според отбелязването в акта покана до лицето да се яви за съставянето му е изпратена след изтичане на този срок – на 11.11.2009г., при това върната като неполучена. Неспазването му представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено, водещо до ограничаване правата на лицето, на което е повдигнато обвинение в извършване на административно нарушение и опорочава изначално административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяната на издаденото впоследствие наказателно постановление като незаконосъобразно.

Отделно, съобразно установените факти нарушението е следвало да се квалифицира по чл.264, ал.1, във връзка с чл.261 от ЗКПО, а не по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Последната разпоредба предвижда данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като данъчно задълженото лице е конкретното юридическо лице. Следователно, нормата освен, че не предвижда задължение на физическо лице – управителят на юридическото лице – да носи отговорност, в нея не е визиран и срокът за подаване на ГДД. Поради това неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р.Н.Б., в качеството на представляващ „Вайман“ ООД, за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.

По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1941/2014г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3651 по описа за 2014г. на БРС.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

  

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

                                       2./