Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 730                град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, тринадесети състав, на десети април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

  Членове:   1. Галина Радикова

                      2. Златина Бъчварова

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 159 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Т. *** против решение № 143/26.11.2013г., постановено по НАХД № 424/2013г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено издаденото от Началника на Районно управление „Полиция” гр. Царево наказателно постановление № 291/13/23.07.2013г. и наложената на Д.Г.Т. *** глоба в размер на 30 лева на основание на чл.183, ал.3, т.5, предл.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява от пълномощник. Депозира писмено становище.

Ответникът – Началник на Районно управление „Полиция” гр.Царево не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователно проведено оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Царево е образувано по жалба на Д.Т. против наказателно постановление № 291/13/23.07.2013г., издадено от началника на РУП – Царево, с което му е наложена глоба в размер на 30 лева на основание на чл.183, ал.3, т.5, предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на ЦРС потвърждава наказателното постановление, като приема, че същото е издадено при правилно приложение на материалните и процесуалните правила.

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на ЦРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи, поддържани и пред първата инстанция са неоснователни. Сезираният съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви за съставомерност на констатираното с акта и наказателното постановление деяние. При съставянето на акта и издавеното на наказателното постановление  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните и матерриалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление. Действително в обжалваното наказателно постановление като нарушение е посочено „не съобразява поведението си с пътните знаци”, без да е посочено конкретно с кой знак не се е съобразил касатора, но в АУАН актосъставителя е посочил конкретния пътен знак, а именно В1. Актcj е бил предявен на касатора и същият е имал възможност да се запознае с вмененото му деяние, поради което правото му на защита не е било накърнено.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения по ЗДвП доказателствената тежест е разместена. Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай касаторът не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, Районен съд - Царево е постановил законосъобразен съдебен акт. Същият е обоснован с оглед на събраните по делото доказателства и съответен на приложимия процесуален и материален закон. В настоящото касационно административно производство не се сочат убедителни доводи, които да променят изводите на съда, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА   решение № 143/26.11.2013г., постановено по НАХД № 424/2013г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 291/23.07.2013г., издадено от началника на РУП – Царево.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..

 

                                                                                                                 2……………………...