Р Е Ш Е Н И Е

 

                           Номер 995         Година 15.07.2011          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Таня ЕВТИМОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                   2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 159 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Финанс консулт Р” ЕООД, гр.*** представлявано от управителя О.Н. срещу решение № 1785 от 17.11.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3452 по описа за 2010 г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Твърди се, наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение и при съставяне на наказателното постановление, както и пропуск да се направи преценка за маловажност. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция гр.Бургас, редовно уведомена, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 18668/24.06.2010 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД  “Контрол на пазара” в КЗП, с което за нарушение на чл.72 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.212 от с.з. на касатора е наложена “имуществена санкция” в размер на 5 000 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на наказателното постановление и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Акта е съставен от компетентен орган в изискуемата от закона форма, като са спазени всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН, посочено е в какво се изразява нарушението и кой законов текст е нарушен. Наказателното постановление е издадено от компетентен наказващ орган по смисъла на чл. 212 ЗЗП, съобразно представената заповед № 588 от 18.08.2006г. на председателя на КЗП и са спазени всички императивните изисквания на нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Подробно са описани извършеното от дружеството нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.  По същество съдът е приел, че нарушението за което дружеството е санкционирано е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, като задължение на стопанина на подобни площадки е да бъде извършван периодичен контрол на безопасност, резултатите от който да бъдат обективирани в сертификат. Оценка за безопасност на обекта към момента на проверката не е била налице. Представения сертификат е с изтекъл срок и има за последица липса на такъв. Посочено е че отговорността на юридическото лице е безвиновна, като за нейното ангажиране е достатъчно да бъдат реализирани обективните елементи на административното нарушение, както е установено в случая. На дружеството е наложена минималната предвидено от законодателя санкция, поради което съдът е посочил, че няма правомощия да я намалява съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН и не е налице маловажност на административното нарушение, тъй като нарушената правна норма е предвидена с цел защита на живота и здравето  на хората и всяко нейно нарушаване може да ги застраши.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Касационната жалба изцяло преповтаря по съдържание жалбата подадена пред първоинстанционния съд, като нови конкретни касационни отменителни основания не се сочат.

Районен съд гр.Бургас е изложил обстойни мотиви касаещи процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция и в този смисъл твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.40 и следващите от ЗАНН се неоснователни.

В настоящия случай с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, за нарушение на чл.72 от ЗЗП, съгласно който Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че представеният от касатора сертификат за система за управление, който удостоверява, че детския игрален кът стопанисван от него функционира в съответствие с нормативно установените изисквания за безопасност е бил със срок на валидност до 08.10.2009г. и към момента на проверката - 23.02.2010г., този срок е изтекъл. Правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице липса на сертификат за безопасност на обекта, след като представения такъв е с изтекъл срок.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая не намира приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. В допълнение на изложените мотиви следва да се има в предвид, че обществените отношения свързани със защитата на потребителите от „некачествени, опасни и вредни” стоки и услуги са  регламентирани в текстовете на раздел І, глава Пета на ЗЗП  ”Обща безопасност на стоките и услугите” в разпоредбите от чл.69 до чл.103 включително, като в основата на тази защита е поставено императивното задължение на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. Подробната правна уредба несъмнено сочи на една засилена защита относно безопасността на потребителите, още повече, че групата към която е насочена предоставяната услуга в настоящия случай е предимно и само от деца, с оглед на което доводите на касатора,  че липсата на щети обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН категорично не се споделят от настоящия съдебен състав. Също така, административно нарушение за което е санкционирано дружеството е формално, на просто извършване и в признаците на състава му не се включва настъпването на определени вредни последици, поради което не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН.

            С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

Р Е Ш И :                                                                  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1785 от 17.11.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3452 по описа за 2010 г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                            

                                       2.