О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  1281

 

Град Бургас,  3.08.2012г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, в закрито заседание на трети август през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА РАДИКОВА

           2. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 1598 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на кооперация „Бензиком”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявана от председателя Г.А.С., против определение № 101 на Районен съд-гр.Поморие, постановено в съдебно заседание на 18.06.2012г. по н.а.х.д № 228/2012г. по описа на съда. С оспореното определение на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.58, ал.3 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), районният съд е прекратил производството по н.а.х.д № 228/2012г., образувано по жалба на кооперацията против наказателно постановление № 12-460/21.05.2012г. на гл.директор на главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”-гр.София.

Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че следва да се допусне разглеждане по същество, тъй като става въпрос за санкции, надвишаващи минимума за необжалваемост.

Ответникът не представя становище по частната жалба.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, пред надлежен съд и в срока по чл.230 от АПК.

Разгледана по същество, е основателна.

Частният жалбоподател е обжалвал пред ПРС наказателно постановление № 12-460/21.05.2012г. на гл.директор на главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”-гр.София, с което за нарушения на чл.141, ал.1, т.3 и т.4 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП, са му наложени две имуществени санкции от по 1 000 лв.

С оспореното протоколно определение  районният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата против наказателното постановление и е прекратил производството по делото, след като е приел, че наказателното постановление не подлежи на съдебен контрол, позовавайки се на разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗТИП.

Определението е неправилно.

Съгласно чл.58, ал.3 от ЗТИП, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 600 лв. включително или имуществена санкция до 1000 лв. включително.

Настоящият съдебен състав намира, че ограничението, въведено с тази разпоредба на закона, за обжалване на наказателното постановление, с което са наложени две отделни наказания „имуществена санкция”, всяко от които в размер на 1 000 лв., е в противоречие с чл.6, т.1 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. – ДВ, бр.66 от 1992г., в сила 7.09.1992г.

Съобразно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Съгласно чл.13 от Конвенцията, всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

В случая, с въведените с чл.54, ал.3 ЗТИП необжалваеми минимуми, се лишават субектите, на които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 1 000 лв., от правото на справедлив съдебен процес и на ефективно правно средство за защита, гарантирани с чл.6, т.1 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Като се е позовал на националната правна норма на чл.54, ал.3 ЗТИП, противоречаща на цитираните норми от Конвенцията и не е зачел примата и директното й приложение, районният съд е постановил неправилно прекратително определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съдебен състав на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество.

Воден от горното и на основание чл.235, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 101 от 18.06.2012г., постановено по н.а.х.д. № 228 по описа за 2012г. на Районен съд – гр.Поморие, с което е прекратено производството по н.а.х.д № 228/2012г. по описа на ПРС, образувано по жалба на кооперация „Бензиком”, ЕИК *** против наказателно постановление № 12-460/21.05.2012г. на гл.директор на главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор”-гр.София.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Поморие, на същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          

          ЧЛЕНОВЕ:     1./

                               

                                         2./