Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1640                 Година 04.10.2018              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Ирина Ламбова

Прокурор Андрей Червеняков 

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1597 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Н. С. М. *** против решение № 663 постановено на 23.05.2018г. по н.а.х.д. № 1469 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несправедливо и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление,  като счита, че АУАН е съставен извън законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения при предявяване и връчване на АУАН. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 17-0769-006450/24.01.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора кумулативно са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. За да постанови решението, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя, като актът е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел, че установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, като по безспорен начин се установява, че на посочената дата и час М. е управлявал МПС със скорост от 161 км./ч. в пътен участък, където максимално допустимата скорост за движение е 80 км/ч., въведена с пътен знак, поради което е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът е преценил, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като наложените наказания са определени в законоустановените размери, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на лицето и за което е издадено наказателното постановление, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът който е управлявал касаторът е заснет при движение със скорост от 161км/ч, от автоматизирано техническо средство „SITRAFFIC LYNX ERS-400“, фабричен номер 003059049644, като е отчетена и допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта, което не се оспорва от наказаното лице.

Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради нарушение на чл.34 от ЗАНН. Предвид обстоятелството, че нарушението е установено посредством мобилна система за видеонаблюдение, административнонаказващият орган узнава кой е нарушителя, след като собственикът на автомобила попълни нарочна декларация относно обстоятелството кой е бил водач към момента на извършване на нарушението. В конкретния случай безспорно е установено, че автомобилът е собственост на Н.М., като на 07.11.2017г. той е попълнил декларация, че установеният с превишена скорост автомобил на посочената дата, място и час е управлявал от него. След попълването на тази декларация започва да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. В случая АУАН № 17-0769-006450 (бл.№ 840311) е съставен на 07.11.2017г., на която дата е попълнена посочената декларация и към който момент не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН и не е преклудирана възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство. Твърденията за нечетлив препис на връчения АУАН не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Представеният от жалбоподателя екземпляр на АУАН не може да бъде свързан по никакъв начин с настоящото производство, тъй като същият е с бл.№ 170467, който номер не е цитиран никъде в процесното наказателно постановление и не се установява по делото да е послужил за неговото издаване. Следва да се има в предвид и че ако действително е бил връчен нечетлив препис от АУАН, касаторът е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. В случая, няма съмнение, че на касатора са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо не е ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си.

Неоснователно е възражение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради невръчване на АУАН. На касатора е съставен АУАН № 17-0769-006450, който е с бланков № 840311, като само бланковия номер е посочен в наказателното постановление. Непосочването на другия номер на АУАН не е процесуално нарушение, съответно не води до извода, че АУАН не е връчен на лицето, след като е подписан от него, съответно надлежно е оформена разписка за неговото връчване, която също е подписана. Твърденията на санкционираното лице, че на посочената дата му е връчен друг АУАН, се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Представеният от касаторът АУАН е с друг бланков номер, нечетлив е и не може да бъде отнесен към процесното наказателно постановление.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в непосочване на мястото на извършване на нарушението. Като място на нарушението е посочено – гр.Бургас, ул.„Тодор Александров“, в посока ПВ „Юг“ към кръстовище с ул. „Спортна“, до бензиностанция „Лукойл“ Ф563. Това описание е достатъчно ясно и по несъмнен начин индивидуализира мястото на извършване на нарушението и не води до съмнения, че то е извършено в населено място – гр.Бургас. Същевременно деянието също е описано пълно и ясно, с всички конкретизиращи го обстоятелства по смисъла на фактическия състав на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 663 постановено на 23.05.2018г. по н.а.х.д. № 1469 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                 2.