Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1847                Година 25.10.2018               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря И. Л.

Прокурор Андрей Червеняков 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1592 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас срещу решение № 642/21.05.2018г. постановено по н.а.х.д. № 707/2018г. на Районен съд Бургас, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление № 02-0001532/19.01.2018г.. Съдебно решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяната на наказателното постановление, като възразява, че АУАН е съставен в законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът –  „Галчев Холдинг“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Сердика“, ж.к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда „Галчев холдинг“, оспорва касационната жалба като, неоснователна и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 02-0001532/19.01.2018г. издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр.Бургас, с което на „Галчев Холдинг“ АД, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение по на чл.275 ал.1 от КТ, вр.чл.215н ал.1 т.6 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн.ДВ бр. 88 от 08.10.1999г) във вр. чл.215н ал.2 и чл.215к ал.1 от същата Наредба вр. чл. 89 т.1 б.“а“ от Наредба 2 от 22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи (обн.ДВ бр. 37 от 04.05.2004г.). За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на проведеното административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяна на издаденото наказателно постановление. Посочено е, че от датата на извършената проверка за спазване на трудовото законодателство – 08.07.2017г., нарушителят става известен на административния орган и започва да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН, като към датата на съставяне на акта – 20.11.2017г. същият е изтекъл. Също така е прието, че е налице неясното относно приетото за извършено административно нарушение, с което е накърнено правото на защита на дружеството.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането и́. Тяхното неспазване представлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

Съгласно чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо и второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Видно от посочената норма, идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. Тези два срока са предвидени, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една година от извършване на нарушението, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отговорността на задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН. Видно от данните по делото, проверката на санкционираното дружество е извършена на 08.07.2017г., като от касатора се твърди, че нарушението е установено в един по-късен момент при проверка на документи в периода от 10.07.2017г. до 20.11.2017г.. В подкрепа на така изложените твърдения по делото не са ангажирани доказателства. Липсват призовки, разпореждания и/или задължителни предписания дадени от контролните органи на дружеството за представяне на документите въз основа на които се твърди, че е установено нарушението. Същевременно липсват и доказателства за датата на която са представени тези документи, тъй като на тях не е поставен входящ номер и дата, съответно не е съставен протокол за извършената им проверка, за да може действително да се установи момента в който те са представени. В представената административнонаказателна преписка се съдържат доказателства единствено за проверката извършена на 08.07.2017г., но не и доказателства за допълнително извършени проверки, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че това е датата на която са станали известни извършеното нарушение и нарушителя и от нея започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Органът е разполагал с тримесечен срок да състави акт за установяване на извършено нарушение, като този срок изтича на 08.10.2016г., а АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление е съставен на 20.11.2017г., тоест след изтичане на срока по чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно. 

 На следващо място, правилно първоинстанционния съд е приел и че от мотивите изложени в наказателното постановление не става ясно за какво точно административно нарушение е санкционирано дружеството. От една страна е отбелязано, че дружеството в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал скелето на обекта да се монтира от работници, които не са получили подходящо специализирано обучение по отношение на рисковете, които могат да възникнат вследствие на монтажа, като е посочена като нарушена нормата на чл.215н, ал.1, т.6 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. От друга страна е посочено и че не е спазено разстоянието между пода на скелето и фасадната стена от 20 см., като е посочена като нарушена нормата на чл.89, т.1, б.“в“  от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В случая са посочени две отделни нарушения, съответно две нарушени правни норми, като не става ясно за кое от тях точно е наказано дружеството. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, тази неяснота води до нарушаване правото на защита на дружеството, а от там и до незаконосъобразност на наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 642/21.05.2018г. постановено по н.а.х.д. № 707/2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.