Р Е Ш Е Н И Е  № 726

 

Град Бургас, 13.04.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.С., с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 158 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бокородо“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.„Ангел Кънчев“ № 25, представлявано от управителя Р. К., против решение № 581 от 23.11.2017г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д. № 2065 по описа за 2017г. на НРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 1696/01.08.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което на „Бокородо“ ООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, изречение последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно. Сочи доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради предявяване на АУАН на лице без представителна власт. Твърди, че проверката не е извършена обективно и безпристрастно и не е изпълнена хипотезата на чл.6 от ЗАНН. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. 

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

На „Бокородо“ ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F315473/10.07.2017г. от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.София за това, че при извършена проверка на 4.07.2017г. в 20:30 часа в търговски обект – дюнер, находящ в к.к.“Слънчев бряг“ пред хотел Палас, стопанисван от дружеството, е установено, че при засечена фактическа наличност на паричните средства в касата за фискалното устройство в размер на 1 187.31 лв. и разчетна касова наличност от фискалното устройство в размер на 309.00лв. е констатирана разлика в размер на 878.31 лв. по-малко, представляваща промяна в касовата наличност, за която няма отразени „служебно изведени“ суми във фискалното устройство, с което дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира всяка промяна на касовата наличност (начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ във фискалното устройство  чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Констатирано е, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежават функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Резултатите от проверката са обективирани в ПИП сер. АА № 054897/04.07.2017г., към който е приложен дневен „Х“ отчет от ФУ и изготвен от продавача в обекта опис на фактическата наличност на паричните средства в касата за ФУ към момента на проверката.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление №1696/01.08.2017г., с което за установеното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на „Бокородо“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, след като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. По същество е приел, че описано в акта и в наказателното постановление нарушение се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Изложил е мотиви относно размера на наложената имуществена санкция, като е приел, че същият е правилно определен в законоустановения минимум.

Решението е правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, след като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и изложил мотиви за тяхната неоснователност. Правилни са изводите на съда, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, за което са представени доказателства, съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, издадени са в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Възражението на касатора за предявяване на АУАН на лице без представителна власт се опровергава от представеното с административнонаказателната преписка пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.03.2010г., видно от което Р. К., действаща като управител и представляващ „Бокородо“ ООД, е упълномощила Н.К. да представлява дружеството пред митническите, данъчните, съдебни, общински, държавни органи и други, както и да завежда дела и да обжалва актове и постановления от името на търговеца, включително с право на процесуално представителство. В случая съставеният срещу „Бокородо“ ООД акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F315473/10.07.2017г. е връчен на упълномощеното лице Н. К. на датата на съставянето му, видно от попълнената разписка, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на съда за доказаност на нарушението, законосъобразно наложена имуществена санкция и справедливост на същата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., законодателят не е придал правно значение на това какви са причините, довели до наличието на такава разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице осъществен състав на нарушението. Правилно за нарушаването й е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2, изречение последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 581 от 23.11.2017г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д. № 2065 по описа за 2017г. на НРС.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

 

                                       2./