Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1276       08.07.2014г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На двадесет и седми юни                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 158 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.Г.Д., ЕГН-********** и М.С.П., ЕГН-**********, двамата със съдебен адрес: гр.Бургас, пл.Баба Ганка №4, ет.2, адв.дружество „Кличанов и ко“, против заповед № 2759 от 09.10.2013г., издадена от заместник-кмет по устройство на територията и строителството („УТС“) на Община Бургас, с която е наредено да премахнат изпълнения незаконен строеж: „Плътна ограда” с дължина 12.00м. и височина 2.00м., находящ се в УПИ ХVІ-1320, кв.116 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.608.256 по КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.Проф. Асен Златаров №43.

В жалбата се твърди, че строежът не е бил изпълнен в периода 2011-2012г., а конструкцията била изпълнена още преди закупуването на имота от жалбоподателите – 1989г., за това считат, че е приложима нормата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и процесната ограда е търпим строеж. През 2011-2012г. било извършено единствено освежаване под формата на текущ ремонт за естетично оформление поради разположението й към улицата, без да се прави промяна на вида и конструкцията. Самата конструкция представлявала портална врата и не следва да се определя като ограда, съответно строеж.

Като писмено доказателство жалбоподателите представят фирмено досие на „Актив“ООД. По тяхно искане съдът разпита свидетел за установяване на факта кога е била изградена оградата и кога й е правен ремонт. В съдебно заседание, чрез представляващия ги адв.К., пледират за уважаване на жалбата и отмяна на атакуваната с нея заповед. Представят писмена защита в която поддържат направените искания. Правят и искане за прекратяване на производството по отношение на заинтересованите страни.

Ответникът – заместник кмет „УТС“ на Община Бургас, чрез процесуалния си представител ю.к.Д., в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена, тъй като атакуваната с нея заповед е правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От заинтересованите страни, В.И.П., ЕГН-********** и А.Л.П., ЕГН-**********, считат жалбата за неоснователна, а М.Г.П., ЕГН-**********, не изразява становище по оспорването.

 

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно производство е започнало във връзка с подадена жалба от В.И.П. и А.Л.П. ***.2013г. досежно процесната ограда, със съставяне на констативен акт № П-27/10.06.2013г. за извършена проверка на строеж „ограда“, находящ се в УПИ ХVІ-1320, кв.116 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ, с административен адрес: гр.Бургас, ул.Проф. Асен Златаров №43. При проверката е констатирано, че строежът е VІ-та категория и собственост на М.С.П. и М.Г.Д., а дворното място е съсобствено между последните двама заедно с В.И.П., А.Л.П. и М.Г.П.. Констатирано е, че оградата е изградена от настоящите жалбоподатели без одобрени строителни книжа през периода 2011-2012г. Тя е с дължина 12.00м. и височина 2.00м., разположена на уличната регулационна линия на имота и представлява две монтирани леки метални платна, едното от които е портална врата, която се отваря и затваря чрез предвижване с ролкови елементи по релса монтирана на тераса. Като нарушена норма е посочен чл.148 от ЗУТ и е направен извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съобщаването на този констативен акт на жалбоподателите е било извършено по реда на § 4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ и срещу него не е постъпило възражение.

На 22.08.2013г. с констативен протокол (л.32) е установено, че при съставянето на констативен акт № П-27/10.06.2013г. е допусната грешка по отношение на цитираните нотариални актове за собственост, поради което е съставен нов констативен акт № П-50/22.08.2013г. със същите констатации досежно незаконността на строежа, но с уточнени документи за собственост върху дворното място, съпритежавано от М.С.П., М.Г.Д., В.И.П., А.Л.П. и М.Г.П., видно и от представените по преписката нотариални актове. Уточнено е също, че строежът представлява монтирани три платна, едното от които портална врата, а другите две са неподвижни. Оградата е изпълнена от масивен дървен материал с метални свързващи рамки. Този констативен акт също бил съобщен на жалбоподателите по реда на § 4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ и срещу него не е постъпило възражение.

На основание фактическите констатации, съдържащи се в констативен акт № П-50/22.08.2013г., заместник-кмет „УТС“ на Община Бургас, надлежно оправомощен със заповед №188/21.01.2013г. на кмета на общината (л.**-65) приел, че строежът „Плътна ограда” е VІ-та категория, изпълнен от М.С.П. и М.Г.Д. в периода 2011-2012г., без съгласието на останалите собственици на имота в нарушение на чл.183, ал.1 от ЗУТ. Същият е без разрешение за строеж, квалифицирано като нарушение по чл.148, ал.1, вр. чл.147, ал1, т.7 от ЗУТ, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. При тези фактически данни зам.кметът на общината приел, че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 ЗУТ и издал процесната заповед № 2759 от 09.10.2013г., с която разпоредил на М.Г.Д. и М.С.П. да премахнат изпълнения незаконен строеж: „Плътна ограда” с дължина 12.00м. и височина 2.00м., находящ се в УПИ ХVІ-1320, кв.116 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.608.256 по КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.Проф. Асен Златаров №43.

Заповедта е връчена на жалбоподателите та 30.12.2013г. и 02.01.2014г., а жалбата срещу нея е подадена на 13.01.2014г., т.е. предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ срок.

Пред съда са разпитани две свидетелки. Първата от тях – св.Б. твърди, че помни процесната ограда от 1988г. от когато живее на адреса. От тогава до сега оградата е същата, но преди 4-5 години са били сменяни гредите й, които са изгнили и била пребоядисана. Съдът не кредитира показанията на св.Б., не само защото в хода на нейния разпит е установено, че тя е в трудови правоотношения със съпругата на жалбоподателя М.Д., т.е. може да се счете, че нейните показания са пристрастни, но и защото от констативен акт № П-50/22.08.2013г. се установява, че процесната ограда е изработена от метални свързващи рамки, а не от греди за които говори тази свидетелка. Много по-логични и последователни са показанията на другата свидетелка – Саша К., според която дворното място при старата къща е било оградено със стара ограда, която е паднала през 1984-85г. А новата ограда е била изградена през 2012г. Това съответства и на представения протокол №164/18.04.1994г. (л.85) с който е констатирано много лошото състояние на старата сграда – свалени керемиди, демонтиран частично гредоред, демонтирана дограма и не е констатирано наличието на ограда. Със заповед № 791/22.04.1994г. е наредено старата сграда да бъде премахната. От тези писмени доказателства се налага извода, че към 1994г. ограда в имота вече не е имало, което противоречи на твърдението на св.Б..

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата по която е образувано настоящото производство е подадена  в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лица срещу които той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

По отношение участието на заинтересовани страни, строежът е изграден в съсобствен имот представляващ УПИ ХVІ-1320, кв.116 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас. Макар в административното производство да са участвали и останалите съсобственици – В.И.П., А.Л.П. и М.Г.П. и да са им връчвани констативните актове, същите нямат правен интерес да участват като заинтересовани страни в настоящето производство. Те не фигурират в диспозитива на обжалваната заповед, с който задължението за премахване на незаконния строеж е вменено на М.Г.Д. и М.С.П.. Съгласно чл.153, ал.1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на акта, за да бъдат заинтересовани страни в този смисъл в съдебното административно производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани страни, например съседи или съсобственици на имота, в който е изграден приетият за незаконен строеж. Ето защо с активна легитимация да подава жалба и да участва в настоящето производство разполага само лицето извършител на строежа. Това налага заличаване на заинтересованите страни и прекратяване на производството по отношение на тях.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните правни съображения:

Заповедта е законосъобразна. Безспорно е по делото, че за строежа на процесната ограда няма строителни книжа и съгласие на съсобствениците дадено в изискуемата от чл.183, ал.1 от ЗУТ форма. Тези фактически основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на които се е позовал административният орган, поради което, като е разпоредено премахването на строежа, материалният закон е правилно приложен. Заповедта е издадена от редовно оправомощен компетентен орган на осн. чл.225а, ал.1 от ЗУТ, предвид и установената категория на строежа, съгл.чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

По делото не се ангажираха доказателства да е проведена процедура по узаконяване на строежа, съгласно §184 ПЗР ЗИД ЗУТ, а освен това той не попада в изключителната хипотеза на  §16 ПР ЗУТ, както и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, с оглед времевия период на изпълнението му, установен както от административния орган, така и от съда на 2011-2012г.

В този ред на правните съждения се налага извода, че обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл.225а, ал.3 от ЗУТ за премахване на строежа, следва да се приеме за законосъобразна и правилна, а жалбата на М.Г.Д. и М.С.П. против нея да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 АПК, ответникът по жалбата има право на разноски, с оглед изразеното изрично негово желание и обстоятелството, че беше представляван по делото от юрисконсулт, които на осн. чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.143, ал.4 АПК възлизат в размер на 600 лева и следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателите.

Съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ в частта с която жалбата е отхвърлена, настоящото решение не подлежи на обжалване, тъй като процесният строеж се индивидуализира като шеста категория, а в частта с която се прекратява производството по делото по отношение на заинтересованите страни, то има характера на определение преграждащо по-нататъшното развитие на производството и на осн. чл.229, ал.1, т1 от АПК подлежи на обжалване с частна жалба.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Д., ЕГН-********** и М.С.П., ЕГН-**********, против заповед № 2759 от 09.10.2013г., издадена от заместник-кмет по устройство на територията и строителството.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН-********** и М.С.П., ЕГН-**********,***, сумата от 600лв. (шестстотин лева) за разноски по делото.

ЗАЛИЧАВА като заинтересовани страни В.И.П., ЕГН-**********, А.Л.П., ЕГН-********** и М.Г.П., ЕГН-**********.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №158 по описа за 2014г. по отношение на В.И.П., ЕГН-**********, А.Л.П., ЕГН-********** и М.Г.П., ЕГН-**********.

Решението в частта му, в която е прекратено производството по отношение на заинтересованите страни, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                 

 

                                       

                                                                            СЪДИЯ: