Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 1250        Година  11.07.2012      Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 158 по описа за 2012  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.Г.Н. *** против решение № 184/20.12.2010г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, с която е оставено в сила разпореждане № 209 от 08.11.2011г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас. С разпореждането на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено за периода от 26.03.2009г. до 25.12.2009г., включително парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл.48а и чл.50 от КСО в общ размер на 12 659,08 лева, както и на недобросъвестно полученото за периода от 26.12.2009г. до 31.12.2009г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл.53 от КСО в размер общо на 46,93 лева. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваното решение на директора на РУ”СО” гр.Бургас, тъй като по време на ползвания отпуск поради бременност и раждане не е упражнявала търговска дейност. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Директора на РУ“СО“ гр.Бургас редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С разпореждане № 209/08.11.2011г.(л.12-14 от делото) на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено възстановяване от И.Г.Н. на недобросъвестно получено за периода от 26.03.2009г. до 25.12.2009г., парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл.48а и чл.50 от КСО в общ размер на 12 659,08 лева, от които главница 8 708,13 лева и лихва 3 950,95 лева, както и на недобросъвестно полученото за периода от 26.12.2009г. до 31.12.2009г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нарушение на чл.53 от КСО в размер общо на 46,93 лева, от които главница 34,29 лева и лихва 12,64 лева. Разпореждането е връчено на 24.11.2011г. и в срока по чл.117, ал.2 от КСО е обжалвано по административен ред.

С решение № 184/20.12.2011г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас е потвърдено обжалваното разпореждане. В мотивите на решението е посочено, че жалбоподателката е декларирала, че не упражнява трудова дейност, като самоосигуряващо се лице, през периода на бременност и раждане и през периода на отглеждане на малко дете. По време на извършената проверка е установено, че през посочените периоди И.Н. е упражнявала трудова дейност, в качеството и на едноличен собственик и управител на „Електра 2007” ЕООД. Това е установено посредством проверените разчетно-платежни ведомости, видно от които през периода е начислявано и изплащано трудови възнаграждения на наети по трудово правоотношение лица, от проверка в регистъра на трудовите договори, където са подадени за сключени 4 трудови договори, от данните в персоналния регистър на осигурените лица, както и от данните в справка приход-разход. В публикувания в Търговския регистър отчет за приходите и разходите за 2009г., дружеството е декларирало приходи и разходи от дейността си и е формирало финансов резултат. В случаите когато самоосигуряващата се майка, собственик и управител на ЕООД не упражнява трудова дейност във фирмата си и фирмата не е преустановила дейност за да има право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, майката следва да сключи с друго лице договор за прокура съгласно чл.21 от Търговския закон или да назначи друг управител, вписан в търговския регистър по предвидения за това ред. В случая няма вписана прокура, нито е назначен управител, който да управлява и извършва дейността от името на едноличния собственик, което да представлява временно прекъсване на трудовата дейност, което от своя страна е основание за прекъсване на осигуряването. Действията на И.Н. са довели до неправомерно изплащане на осигурителни плащания на самоосигуряващото се лице, поради което тя на основание чл.114, ал.1 от КСО следва да възстанови недобросъвестно получените суми. Решението е връчено на 05.01.2012г. и е обжалвано с жалба вх.№ 94-И-5483-1/18.01.2012г.. С жалбата се прави искане да се отмени решението, тъй като по време на ползвания отпуск поради бременност и раждане не е упражнявала търговска дейност, като с уведомление вх.№ 0200И0018501 „Електра 2007” ЕООД и лично управителя на дружеството са подали заявления, които са представени в НОИ, за упълномощаване на „Гама” ЕООД с правото да подписва и подава документи по електронен път, като дори и да има извършвано плащане, то е чрез и от сметка на упълномощеното търговско дружество    

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.114 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, а съгласно ал.2 на същия текст добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица.

В случая спора между страните е относно имала ли е право жалбоподателката на обезщетение за бременност и раждане, съответно за отглеждане на малко дете, тъй като търговското дружеството, чийто собственик и управител не е преустановявало дейност през процесния период.

 Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, съгласно чл.52а от КСО (редакция ДВ бр.69/2004г.). Не се спори между страните, че жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на чл.52а от КСО с осигурителен стаж повече от 6 месеца за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и има право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Не се спори, също че е самоосигуряващо се лице, а според чл.53, ал.5 от КСО самоосигуряващите се лица, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по предходните 4 алинеи на чл.53. Така изложеното се отнася и до правото на жалбоподателката на обезщетение за бременност и раждане, на основание чл.50 от КСО.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпването на поне едно от събитията, изброени в чл.2 от КСО. Това, което е общо при тези събития е, че всяко едно от тях има за фактическа последица лишаването на човека в пълен или намален обем от физическата възможност да се труди, а основните източници на доходи за хората са тяхната собственост и техният труд. За отглеждане на малкото дете, докато то навърши 2-годишна възраст, майките - наемни работнички или служителки по трудови или служебни правоотношения, ползват допълнителен отпуск, през времетраенето на който получават месечно парично обезщетение по чл.53 от КСО. Майката, регистрирана като собственик и управител на ЕООД, не е наемен работник или служител, поради което фигурата на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете за нея е неприложима. Затова в ал.5 на чл.53 от КСО е признато нейното право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, т. е. при едноличните собственици и управители на ЕООД, отглеждането на малкото дете предполага прекъсване на търговската дейност, която е или несъвместима, или е трудно съвместима с ежедневните грижи за детето. Отглеждането на малкото дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд. При настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице и обратно майката, регистрирана като едноличен собственик и управител на ЕООД, има право на обезщетение по чл.53 от КСО, когато е прекъснала търговската си дейност за да отгледа малкото си дете, докато то навърши 2-годишна възраст. В КСО, за краткост на изказа, осигурителният случай е посочен като „отглеждане на малко дете”, но този социален риск и осигурителен случай всъщност е прекъсване на търговската дейност на самоосигуряващото се лице поради отглеждане на малко дете. Затова прекъсването на трудовата, респ. на търговската дейност, е основна предпоставка за правото на едноличния собственик и управител на ЕООД, на обезщетение за отглеждане на малко дете.

Същественият въпрос, който следва да получи отговор, е как собственика и управителя на едно ЕООД следва да установи това прекъсване на търговската си дейност. В КСО не се съдържа отговор на този въпрос, а според чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина прекъсването на трудовата дейност се установява с писмена декларация по образец. И.Г. е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице № 1894/04.02.2008г., № ЕR 0200-5216/08.03.2010г. и № 5775/12.03.2010г., от които се установява, че тя е започнала дейността си на 01.02.2008г., прекъсва я на 01.03.2010г. и я възобновява на 05.03.2010г., тоест по отношение на процесния период 26.03.2009г.-31.12.2009г., тя не е декларирала прекъсване на дейността, като самоосигуряващо се лице. Въпреки това следва да се има в предвид и нормата на § 2, т.1 от ПМС № 332 от 30.12.2009г., за изменение и допълнение на цитираната наредба в ал.2 на нейния чл. 1 е добавено изречение последно, което гласи така: „Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО”. Следователно с изменението по нормативен път е отречена установената практика, това обстоятелство да се установява с декларация, като тази законодателна промяна следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав, с оглед нормата на 142, ал.2 от АПК.

В действащото българско право липсва закон, който да задължава едноличният собственик и управител на ЕООД, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство с договор за прокура по чл.21. Поради това неправилно в оспореното решение е прието, че единствено с назначаването на прокурист или друг управител жалбоподателката може да установи прекъсването на трудовата си дейност за отглеждане на малко дете.

В хода на производството е представено уведомление вх.№ 0200И0018501 от 22.02.2008г. до ТД на НАП, с което „Електра 2007” ЕООД е упълномощила „Гами” ЕООД да ползва електронните услуги предоставени от НАП чрез УЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или подава по електронен път и да подписва с УЕП следните документи във връзка с изпълнение на законови задължения или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред НАП: 1.Декларации, документи или данни по ЗКПО; 2.Декларации, документи или данни, свързани със задължителното осигуряване; 3.Уведомления за сключване или изменение на трудови договори по чл.62, ал.4 от КТ и уведомление за промяна на работодателя по чл.123, ал.1 от КТ. Така представеното уведомление за упълномощаване, по своята същност и предназначение представлява изрично упълномощаване за определен вид дейност, посочена в него и то единствено пред органите на НАП. По силата на това упълномощаване и на основание чл.102 от ДОПК,  „Гами” ЕООД има право от името на „Електра 2007” ЕООД да подава декларации, документи или данни по електронен път с квалифициран електронен подпис, тоест с упълномощаването се предоставят права единствено във връзка с подаването на документи пред НАП, но не и да се извършва търговска дейност от името на дружеството. Ето защо и след като не е налице спор между страните, че през процесния период „Електра 2007” ЕООД е упражнявало търговска дейност, не би могло да се приеме, че тази дейност не е извършвана от управителя, а от „Гами” ЕООД.

За да ползва отпуската си отглеждане на малко дете и да получава обезщетение по чл.53 от КСО, съответно да получава обезщетение по чл.50 от КСО при бременност и раждане И.Н. е трябвало да не работи във фирмата, а под каква форма ще се осъществява управлението на ЕООД в периода на нейното отсъствие е въпрос на преценка на собственика. В случая липсват доказателства тя да е избрала кой и под каква форма да извършва управлението на дружеството, като управлението не би могло да се извършва посредством представеното уведомление за упълномощаване до ТД на НАП, поради което правилно от административния орган е прието, че тя не е прекъснала упражняването на трудова дейност, като собственик и управител на ЕООД и няма право на обезщетения за бременност и раждане, съответно за отглеждане на малко дете.

С оглед на изложеното се налага извода, за наличието на основанията по чл.114, ал.1 от КСО – недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл.50 за бременност и раждане и чл.53 от КСО за отглеждане на малко дете. Тези обезщетения се изплащат при преустановяване на дейността на самоосигуряващото се лице и след като не се установява, че И.Н. е преустановила трудовата си дейност, правилно административния орган е приел, че е налице хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение, през процесния период подлежи на връщане, ведно със законната лихва.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Н. *** против решение № 184/20.12.2011г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ:

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 221. (1) Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

(2) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.

(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.

(4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.

(5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.