Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1719

гр. Бургас, 10 октомври  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: З. БЪЧВАРОВА

А. АТАНАСОВА

При секретар Б. ЧАКЪРОВА и с участието на прокурора Х. КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия Г. РАДИКОВА КНАХД № 1585/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София против  решение № 163 от 11.04.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2629/2017 г. по описа на Районен съд Несебър. С решението е отменено наказателно постановление № 20-001832/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, с което за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.76, ал.1 от същия закон, на „Ружест” ЕООД, ЕИК 202277254, със седалище и адрес на управление- гр.Свети Влас, к-с „Макон Резиденс”, бл.1, ап.103, представлявано от В.Дизов, в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.

Касаторът счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона. Поради това иска отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът - „Ружест” ЕООД, редовно уведомен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас счита, че  съдебното решение следва да бъде потвърдено на друго основание. Посочва, че чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ е отменен като такъв, престава да съществува и няма материално правни основания, въз основа на които да се състави административен акт. Това е основание, на базата на което следва да бъде потвърдено съдебното решение.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че нарушението не е доказано, както и че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- непосочване на приложимата санкционна норма.

Настоящиат състав на съда намира, че материалнтия закон е приложен неправилно.

В хода на административнонаказателното производство било установено, че на 18.08.2017 г. в обект на контрол- ресторант към к-с „Макон Резиденс”, находящ се в гр.Свети Влас, стопанисван от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че лицето А. Гуряну, молдовска гражданка, родена на *** г.,  полагала труд като отсервира и почиства маси в обекта на контрол, без да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта към сочената дата. Същата собственоръчно декларирала, че работи в „Макон Резиденс”, с работно място, като обслужва клиенти, почивни дни, почивки в рамките на работния ден.

За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 20-001832/31.08.2017 г., в който е посочено, че нарушението е извършено на 18.07.2017 г., а е констатирано на 30.07.2017 г. при проверка на документи на обекта. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

С последното, деянието е било квалифицирано като нарушение по чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и наложена санкция в размер на 2000лв.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене наказващият орган е доказал всички релевантни за спора факти.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено оспореното НП е по чл. 76, ал.1 ЗТМТМ, според тази норма на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер определен по реда на чл. 48 ЗЧРБ. Съдът отбелязва, че именно разпоредбата на чл. 76, ал.1 ЗТМТМ е санкционната такава, а не както е приел първоинстанционният съд чл. 48 ЗЧРБ, защото именно в чл. 76, ал.1 са очертани обективните признаци на състава на нарушението. Препращането към чл. 48 ЗЧРБ е само досежно вида и размера на санкцията. Непосочването на чл. 48 ЗЧРБ в наказателното постановление не представялава съществено нарушение на процесуалните правила и защото нормата е инкорпорирана в съдържанието на санкционната разпоредба.

Спорно в случая е дали молдовската гражданка А.Гуряну има трудово правоотношение с касатора при положение, че е лицето е на обучение и дали този факт е доказан.

По делото не е спорно,  че молдовската гражданка е била на обучение (стаж) в Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ . От друга страна между Университет „Проф.д-р Асен Златаров“  и „Ружест” ЕООД има сключен договор за осъществяване на стажантска практика с приложен списък на групите.

По силата на този договор молдовската гражданка се е намирала в обекта на санкционираното лице и е полагала труд. За това при какви условия е полаган този труд лицето собственоръчно е попълнило декларация, като е посочило работно място, трудови задължения, почивки.

При това положение, несъответно на фактите, първоинстанционният съд е приел неяснота относно факта на полагане на труд в полза на санкционираното дружество.

В случая се касае до дуална форма на обучение- чрез работа, поради което и намират приложение разпоредбите на КТ. Дуалната форма на обучение е също предоставяне на работна сила и следва да се извърши след като лицето има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта. „Ружест” ЕООД е работодател и закона, по силата на чл. 76, ал.1 ЗТМТМ, възлага в тежест на работодателя отговорността за наемане на работници без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта.

Този състав на съда, във връзка с изразеното становище от представителя на Окръжна прокуратура Бургас счита, че в случая, независимо от отмяната на чл. 76, ал.1 ЗТМТМ и чл. 48, ал.2 ЗЧРБ/ДВ бр.24/2018 г., в сила от 21.05.2018 г./ не е налице хипотезата на по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН.

Законът предвижда състав на нарушение с нормата на чл. 75а ал.2 ЗТМТМ, с обективни признаци и специално качество на субекта на нарушението (работодател), идентични с тези по чл. 76, ал.1 ЗТМТМ. Предвидената с нормата санкция обаче, не е по- благоприятна от тази по  чл. 48, ал.2 ЗЧРБ.

Като е формирал изводи различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, съответно- да бъде потвърдено наказателното постановление.

Поради изложеното  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ    решение № 163 от 11.04.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2629/2017 г. по описа на Районен съд Несебър  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-001832/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, с което за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.76, ал.1 от същия закон, на „Ружест” ЕООД, ЕИК 202277254, със седалище и адрес на управление- гр.Свети Влас, к-с „Макон Резиденс”, бл.1, ап.103, представлявано от В. Дизов, в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: