Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  1865        /26.10.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми септември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М. В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1583/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор София, бул. „Г.М. Димитров“ № 52, чрез Е.Д.Х.– юрисконсулт, е оспорил решение № 56/27.04.2018г. постановено по АНД № 6/2018г. на Районен съд Карнобат, с което е отменено изцяло наказателно постановление № НЯСС-181/02.11.2017г. на зам.-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С наказателното постановление на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ), за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от същия закон на Община Карнобат е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Иска от съда да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Карнобат.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

На Община Карнобат е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнила предписание дадено в протокол № 06-01-202/13.07.2016г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, изразяващо се в задължение за премахване на храстовидна и дървесна растителност в имот № 000200 в землището на с.Огнен, община Карнобат, представляващ язовир. Срокът за изпълнение на предписанието бил 20.09.2016г. На 13.07.2017г. контролният орган установил, че това предписание не е изпълнено.

В наказателното постановление като нарушена е посочена нормата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, според която председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по Закона за водите, вкл. за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срока за тяхното изпълнение.

Както правилно е приел и районния съд в обжалваното решение, тази норма регламентира правомощие на председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица, а не правило за поведение, което субектите - адресати на нормата следва да изпълняват. Тя урежда възможността посоченият орган да дава задължителни предписания.

Нарушението в конкретния случай, изразяващо се в неизпълнение на даденото предписание, представлява нарушение на чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ, която също е посочена в наказателното постановление, но като основание за налагане на санкция, тъй като в нея се съдържа и санкционната част от състава на административното нарушение.

Доколкото правилната квалификация все пак се съдържа в наказателното постановление, посочването на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ като нарушена норма не е толкова съществено нарушение, каквото би било, ако наказващият орган въобще не беше заявил вярната законова норма, която в случая е нарушена – чл. 200, ал.1, т. 39.

Неправилно съдът е приел, че в процесния случай е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Вярно е, че предписанието е следвало да бъде изпълнено най-късно до 20.09.2016г. Това означава, че нарушението, изразяващо се в неизпълнение на предписанието е довършено на 21.09.2016г. Наказващият орган знае, че крайният срок за изпълнение на предписанието е 20.09.2016г., но без да извърши проверка дали това предписание е изпълнено, той няма как да знае, че е налице нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. За това срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН следва да тече от датата на извършване на проверката.

В процесния случай според настоящия състав нарушението не е доказано, защото между крайния срок за изпълнение на предписанието, изразяващо се в премахване на храстовидна и дървесна растителност и датата на извършване на проверката от наказващия орган са изминали 10 месеца, сменили са се  три сезона и обективно е напълно възможно предписанието да е било изпълнено в срок, но след 10 месеца храстовидната растителност отново да е поникнала. При даване на предписание контролните органи следва в обозрим и логично кратък срок след това да извършват проверка за тяхното изпълнение. В процесният случай съдът, поради голямата времева разлика между крайния срок за изпълнение на предписанието и датата на действителната проверка, не може да установи кои твърдения са верни – тези на наказаното лице, че предписанието е изпълнено и храстите отново са поникнали или тези на наказващия орган, че предписанието въобще не е било изпълнено.

По тези съображения обжалваното решение като краен резултат се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/27.04.2018г. постановено по АНД № 6/2018г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: