Р Е Ш Е Н И Е

№ 901

гр. Бургас, 17.10.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                     ХII състав

на седемнадесети септември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Т. С.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1583 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 188 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на “Комплекс 2000” ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Успенска” № 1 срещу Заповед № 2764 от 09.11.2007 г. на заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС запечатване на обект  - магазин за компютри и консумативи, находящ се гр. Созопол, ул. “Индустриална” № 9, стопанисван от “Комплекс 2000” ООД. Със същата заповед е наложена забрана за достъпа до обекта за срока на действие на принудителната административна мярка.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена във връзка с административно нарушение, установено с АУАН № 0041896, като са изложени съображения, че в акта е посочена неправилно нарушената законова разпоредба. Другият аргумент за незаконосъобразност на заповедта е, че за същото нарушение е приложена още една принудителна мярка – запечатване на същия обект, като втората мярка е приложена спрямо друго лице със Заповед № 2776/09.11.2007 г. на заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на БОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е постановена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС във връзка с АУАН № 0041896 от 24.08.2007 г. и НП № 2764 от 09.11.2007 г. С посоченото наказателно постановление е наложено на “Комплекс 2000” ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че негов служител Я. И. А. не е издала фискален бон от ЕКАФП или касова бележка от заверен кочан касови бележки при извършена контролна покупка на прима ваучер на стойност пет лева - нарушение по чл. 185, ал. 1, предл. 1 от ЗДДС. Наказателното постановление е изменено с Решение № 214 от 25.02.2008 г. по нахд № 3835/2007 г. по описа на Бургаския районен съд, като размерът на наложената имуществена санкция е намален от 500 лв. на 200 лв. Решението на БРС е влязло в сила на 09.06.2008 г.

По делото няма спор, че от страна на жалбоподателя е допуснато административно нарушение по чл. 185, ал. 1, предл. 1 от ЗДДС, което съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци. За този вид нарушение в разпоредбата на чл. 186, ал. 1,  т. 1, б. “а”от ЗДДС, отделно от налагането на административно наказание, е предвидено прилагането на принудителна административна мярка – запечатване на обект за срок до един месец. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС запечатването на обекта се постановява с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Прилагането на принудителната административна мярка се извършва кумулативно с налагането на административното наказание, като в закона е фиксиран максималният срок за нейното прилагане, а административният орган при условията на оперативна самостоятелност във всеки отделен случай според тежестта на извършеното нарушение определя точния размер на срока.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция по приходите териториалните директори и техните заместници са органи по приходите. При извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт, съдът констатира, че не е спазено изискването за форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК административният акт съдържа разпоредителна част, в която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В случая административният орган не е определил конкретния срок за прилагане на принудителната административна мярка. Видно от съдържанието на административния акт, заместник директорът на ТД на НАП-гр. Бургас е възпроизвел разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДДС, като е разпоредил запечатване на обекта в срок до един месец, без да индивидуализира размера на срока. Административните актове за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС са от категорията на утежняващите административни актове, поради което административният орган е длъжен да определи по категоричен начин срока за изпълнението им. Непосочването на конкретния срок за прилагане на мярката съставлява съществено нарушение на изискването за форма на административния акт и е основание за неговата отмяна.

За пълнота съдът намира за необходимо да добави, че изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт са неотносими. Твърдяните нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като проверката относно законосъобразността на наказателното постановление е от компетентността на съответния районен съд. Издаването на още една заповед за запечатване на процесния обект, след като е издадена вече процесната заповед, също не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като законосъобразността на административния акт се проверява въз основа на фактическата обстановка, съществувала към момента на издаването му. Последващата заповед не представлява ново обстоятелство, което е от съществено значение за решаване делото,  същата е издадена във връзка с друго наказателно постановление и жалбоподателят разполага със самостоятелна възможност да оспори нейната законосъобразност.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неспазване на изискването за форма, установено в чл. 59, ал. 2, т. 5, пр. последно от АПК, същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд-Бургас, ХІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2764 от 09.11.2007 г. на заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС запечатване на обект  - магазин за компютри и консумативи, находящ се гр. Созопол, ул. “Индустриална” № 9, стопанисван от “Комплекс 2000” ООД и за забрана достъпа до обекта.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: