РЕШЕНИЕ

№ 1942

гр.Бургас, 02.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 04 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Панайот Генков

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Станимира Друмева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. А., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1580 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Българска Телекомуникационна Компания ЕАД с адрес гр.София 1784 бул.Цариградско шосе 115и. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Я.И..

Ответник по жалбата е директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите гр.София (АНО) с адрес гр.Бургас пл.Гаров 18-18а. Ответникът по жалбата участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Станислава Джеджева.

Жалбата е насочена срещу решение № 571/04.05.2018г. по АНД № 5426/2017г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 43107/01.09.2017г. на АНО, с което на БТК ЕАД е наложена имуществена санкция 3 000лв. за извършено нарушение по чл.222а от Закона за защита на потребителите.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установена фактическа обстановка въз основа на извършена документална проверка, приключила на 05.06.2017г. Проверката е била извършена по повод жалба на потребител във връзка със сключен между последния и БТК ЕАД договор за лизинг на техническо устройство. Потребителят подал четири поредни рекламации, по които бил извършен ремонт на устройството и поискал прекратяване на договора и връщане на платените за стоката суми, което искане било отказано от БТК ЕАД. В обстоятелствената част на НПН е отбелязано и това, че нарушението е извършено повторно – след като привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е било вече наказано с влязло в сила НП № 30066. Липсва коментар дали това обстоятелство е относимо към възприетата от АНО квалификация на нарушението или е било възприето като такова, отегчаващо отговорността на нарушителя.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по акта и постановлението. Приел е, че АНО е дал правилна квалификация на нарушението и не е допуснал съществени процесуални нарушения при издаването на НП, при което го е потвърдил.

В касационната жалба на АНО се излагат подробни доводи за несъгласие с фактическите констатации в първоинстанционното решение, както и с възприетите правни изводи. Жалбоподателят признава, че са налице четири последователни рекламации от потребителя на предоставеното техническо устройство, но счита, че събраните доказателства несъмнено показват липсата на извършен ремонт при първите три рекламации и наличен ремонт само по четвъртата. Наред с това жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл.114 не се отнася за договорите за лизинг, а само за посочените в нея договори за продажба. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова по същество, с което се отмени наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Ответникът по жалбата не взема участие в касационното производство.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Първо и основно оплакване на касатора е за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и произтичащо от това неправилно приложение на материалния закон. Оплакването е основателно.

Приложима в конкретния случай е нормата на чл.114 ал.3 ЗЗП (запълваща съдържанието на препращащата административнонаказателна разпоредба на чл.222а ЗЗП), според която търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Съществен елемент от предвидения от закона фактически състав, при който възниква задължението на търговеца да удовлетвори искането на потребителя е по трите поредни рекламации да е бил извършен ремонт. Установяването на това обстоятелство е в тежест на административнонаказващия орган.

За установяване на извършени три ремонта са събрани противоречиви писмени доказателства, като противоречието не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Между страните по делото няма спор и се установява от събраните доказателства, че потребителят Р.Т.е получил възмездно от БТК ЕАД лаптоп НР, като на 12.05.2016г., 04.01.2017г. и на 21.03.2017г. е подал рекламации в  офис на търговеца. При тези рекламации продуктът е бил приеман за сервиз и след изтичане на определен период от време -  връщан на потребителя. При приемането и връщането на продукта са били попълнени бланкетни сервизни карти, в които е било поставено отбелязване „извършен ремонт“, а в края на текста представителят на търговецът и потребителят са положили подписи. Направена е и четвърта рекламация от потребителя на 31.03.2017г., с която е поискано от БТК ЕАД или да подмени лаптопа с друг или да върне парите на потребителя.

Наред с това по делото е представен като доказателство заверен препис от справка относно преносим компютър НР 250, сериен номер CND5506GNP, за който не се спори, че е процесната вещ. Справката не е издадена от страна по делото, а от трето лице – оторизиран сервиз „Стемо“, на когото БТК ЕАД е възлагало извършването на ремонта на преносимия компютър. В справката е посочено, че по първите три рекламации са били направени тестове на компютъра, не е била открита повреда и не е бил извършван ремонт. Такъв е бил извършен едва при четвъртата рекламация.

При тези доказателства съдът приема, че не е доказано извършването на три ремонта, явяващи се предпоставка по чл.114 ал.3 ЗЗП за възникване на задължението на БТК ЕАД, за неизпълнение на което дружеството е било привлечено към административнонаказателна отговорност. Относно извършването на ремонт изготвените рекламации нямат доказателствена сила, тъй като в тях е отразено изявление на страните, които не са били свидетели на това обстоятелството и не са могли да възприемат, съответно достоверно да възпроизведат осъществяването на ремонта. Отразеното в рекламациите може да се приеме от съда като извънсъдебно признание от страна на БТК ЕАД, тъй като е насочено към установяване на неблагоприятни за страната обстоятелства. Това признание обаче не е обвързващо за съда и следва да се цени заедно с другите събрани доказателства. В случая е налице частен документ, издаден от трето лице, което в рамките на занятието си е извършило техническата дейност по сервизирането на вещта. Липсват каквито и да е основания по делото съдът да не зачете доказателствената стойност на този документ. Затова следва да се приеме за достоверно посоченото в описаната справка, а именно, че по първите три рекламации не е бил извършван ремонт на процесната вещ. Отбелязванията в рекламациите, че е извършван ремонт в първите три случая е недостоверно. Наказателното постановление е издадено при липсата на материалноправните предпоставки за това и е незаконосъобразно, при което по повод подадената срещу него жалба първоинстанционния съд е следвало да го отмени.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 571/04.05.2018г. по АНД № 5426/2017г. на Районен съд Бургас  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43107/01.09.2017г. на директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите гр.София

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.