Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 793                      от 23.04.2018 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на трети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 157 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Понс Комерс“ ЕООД с ЕИК 102260752 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 14, представлявано от управителя П.А.К., чрез адв. П.П.К. от Софийска адвокатска колегия с адрес за получаване на съобщения и призовки – гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 14 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0282-000573/22.10.2017 год., издадена от И.П.П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо П.А.К. ЕГН ********** с адрес *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца считано от 22.10.2017 год., а именно за 181 дни, като е разпоредено и отнемане на 2 бр. рег. табели с рег. № А *** МА и СРМПС № 005151691. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. П.К. от САК, поддържа заявените в жалбата твърдения, ангажира допълнителни писмени доказателства, като формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по представен на основание чл. 80 от ГПК списък.

Ответникът по оспорване - И.П.П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че дружеството „Понс Комерс“ ЕООД се явява надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, доколкото от доказателството по делото безспорно се установява, че товарния автомобил, чиято регистрация временно се прекратява е собственост на това дружество, поради което постановената заповед безспорно засяга правата, както и поражда задължения за дружеството, по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Сезиращата съда жалба е изготвена в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 22.10.2017 год. в село Крумово градище по посока на с. Железник към гр. Карнобат, П.К.Б. с ЕГН ********** управлява товарен автомобил „Опел Корса“ с рег. № А *** МА, собственост на „Понс Комерс“ ЕООД, без да е правоспособен водач. За така констатираното, против Б. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д/ 0329118/2017 год., като е било образувано и бързо производство (БП) № 282ЗМ-355/2017 год. по описа на РУ Карнобат.

Във връзка с така посочената фактическа обстановка, И.П.П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат е постановил оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0282-000573/22.10.2017 год., издадена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП против П.А.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***. В мотивите на посочената заповед, административния орган е записал установената и описана по-горе фактическа обстановка. С оглед така вписаната констатация, административния орган е наложил на П.А.К. „санкция“ по чл. 171, т. 2а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца считано от 22.10.2017 год., а именно за 181 дни, като е разпоредено и отнемане на 2 бр. рег. табели с рег. № А *** МА и СРМПС № 005151691.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото производство се твърди, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати редица нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, които обуславят нейната нищожност, алтернативно, нейната незаконосъобразност. В подкрепа на това твърдение е заявено, че принудителната мярка е наложена и изпълнена, преди издаване на заповед по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Заявено е също, че заповедта е издадена от лице, което не разполага с предвидената от закона компетентност, а също така, че длъжностното лице не е мотивирало решението си да наложи ПАМ. Твърди се също, че не е посочено основанието, въз основа на което се прилага ПАМ, а по същество не са налице основанията за налагане на такава мярка. В заключение е заявено, че мярката е приложена спрямо лице, което не е собственик на автомобила.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, но при нарушаване на административно производствените правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че заявените в жалбата твърдения, относно компетентността на органа, който е постановил оспорения акт са неоснователни, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Несъстоятелно е и твърдението, че принудителната административна мярка е приложена преди постановяване на заповедта за това. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическото сваляне на регистрационните табели и изземване на свидетелството за регистрация на МПС се извършва със съставянето на АУАН, а не след постановяване на заповедта за налагане на ПАМ.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в редакцията й, действала към момента на постановяване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка по отношение на собственик на МПС е фактът на предоставяне на управление на моторното превозно средство на лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

В настоящия случай, видно от текста на оспорената заповед, принудителната административна мярка е приложена по отношение на лице, което не е собственик на управляваното МПС. От представените доказателства, както от процесуалния представител на дружеството жалбоподател, така и от ответния административен орган, безспорно се установява, че товарен автомобил „Опел Корса“ с рег. № А *** МА е собственост на търговското дружество „Понс Комерс“ ЕООД с ЕИК 102260752, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 14, представлявано от управителя П.А.К.. От друга страна, с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка спрямо физическото лице П.А.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***. По същество, ПАМ е приложена против лице, което не притежава качеството на собственик по смисъла на цитираната по-горе норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Прилагането на ПАМ против ненадлежен субект съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива и обосновава незаконосъобразност на оспорения акт на собствено основание, без необходимост от разглеждане на спора по същество.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.

По делото, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на дружеството жалбоподател следва да се присъди сумата от 750,00 лева, от които 50 лева държавна такса и 700,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от това, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0282-000573/22.10.2017 год., издадена от И.П.П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със Заповед № 251з-209/ 18.01.2017 год.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на „Понс Комерс“ ЕООД с ЕИК 102260752 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 14, представлявано от управителя П.А.К. сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: