Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №413

 

гр. Бургас, 04. 03. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 157/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-кмет на община Бургас, против решение № 2017/26.11.2014 г., постановено по НАХ дело № 4686/2014г. по описа на Районен съд Бургас, ІХ наказателен състав.

Касаторът счита решението за неправилно. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Представя нови писмени доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и представлява.

Ответникът по касацията – Г.Д.Д., ЕГН **********,***, редовно призован, лично оспорва касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е отменил НП № 10693/29.09.2014 г. на заместник-кмет на община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на Г.Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че описаното в АУАН и в НП деяние, макар и безспорно установено, не съставлява нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквато правна квалификация неправилно е била дадена и от актосъставителя, и от административно-наказващия орган. Отразил е, че и в АУАН, и в НП липсва посочване на каквито и да са факти по какъв начин паркираният от жалбоподателя автомобил е пречил на движението на останалите МПС по улицата. Съдът е приел, че по начина, по който е бил паркиран на улицата, управляваният от жалбоподателя автомобил, не е пречил нито на движението на други МПС по самата улица (предвид паркирането му встрани на пътното платно и сред други паркирани там автомобили), нито на движението на паркираните край него други автомобили. Изложил е мотиви, че ако жалбоподателят е допуснал ПТП с друго МПС, в резултат на което на последното са били причинени имуществени (макар и незначителни), би могло деянието да е съставомерно по някоя от хипотезите на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, но не и по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. По изложените съображения е отменил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Санкцията е наложена за административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тази норма императивно постановява, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Настоящият касационен съдебен състав приема, че както в съставения акт, така и в издаденото НП не е направено точно описание на нарушението и не са изложени конкретните обстоятелства, при които то е било извършено от санкционирания Д.. Липсата на отразяване по какъв начин паркираното на пътното платно на ул. „Средна гора“ МПС е пречило на движението на останалите МПС на релевантната дата и час е порок, който не може да бъде отстранен в съдебното производство, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление. Този порок не може да се отстрани и по тълкувателен път в касационното съдебно производство, поради което и изложените в тази насока касационни възражения са неоснователни и не променят извода за незаконосъобразност на оспореното НП. 

Отделно от изложеното, от събраните доказателства, не може да се установи на 18.09.2014 г. в 15.15 часа кой от водачите последен е паркирал управляваното от него МПС. Този факт не е установен нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от снимковия материал, който е неразделна част от съставения констативен протокол. Последният факт е от съществено значение за установяване субекта осъществил административното нарушение (наказаният Д. или другият водач), респ. за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2017 от 26.11.2014 г., постановено по НАХ дело № 4686/2014г. по описа на Районен съд Бургас, ІХ наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.