Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 492             Година 27.03.2014            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 157 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К.Ж.Н. *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70286/2013 издадена на 06.12.2013г. от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, в съпроводителното писмо до съда изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 70286/2013 издадена на 06.12.2013г. от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя К.Ж.Н.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка и неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 06.12.2013. и е обжалвана със жалба вх.№ МК-6112/13.12.2013г.. В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство и  противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби и целта на закона.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/28.08.2012 г., министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Със заповед рег.№ з-2499/12.09.2012г. на Директора на ОД на МВР на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на отдел „Охранителна полиция”, РУП, сектор ПП и началник на група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ” са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената и част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки. Също така, в заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, като обстоятелството, че не са  посочени пред кой орган и в какъв срок, има за последица единствено удължаване на срока за нейното обжалване, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от АПК и не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповедта.

Обжалваната заповед е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменените Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно и двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния  районен съд.

От процесуалния представител на жалбоподателя не се оспорват данните отразените в представената по делото „Справка за нарушител от региона”.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 20.05.2009 г. до 17.07.2012 г., като неправилно от административния орган не са отчетени всички притежавани от лицето контролни точки, а именно първоначално притежаваните и в последствие възстановените му такива. 

Видно от приложената по делото „Справка за нарушител от региона” (л.8 от делото), на жалбоподателя са издадени наказателни постановления, с които са му отнети контролни точки, както следва: наказателно постановление № 555/27.04.2006г. - 12 к.т.; наказателно постановление № 704/16.10.2006г. – 2 к.т.; наказателно постановление № 15521104/04.12.2006г. - 6 к.т.; наказателно постановление № 76848/19.06.2007г. - 6 к.т.; наказателно постановление № 5405/06.06.2008г. - 10 к.т.; наказателно постановление № 13028/19.12.2008г. - 3 к.т.; наказателно постановление № 2496/28.06.2012г. - 10 к.т. и наказателно постановление № 434/17.07.2012г. - 6 к.т.. В справката изрично е отбелязано, че на 16.05.2009г. от жалбоподателят са получени 26 контролни точки. Тази справка, като официален документ, който не е оспорен в хода на съдебното производство се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила.

Първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39, съгласно действалите през отделните периоди от време наредби. Ето защо, жалбоподателят е разполагал с 39 контролни точки, като тези точки съобразно представената справка, са отнети със следните наказателни постановления: № 555/27.04.2006г. - 12 к.т.; № 704/16.10.2006г. – 2 к.т.; № 15521104/04.12.2006г.- 6 к.т.; № 76848/19.06.2007г. - 6 к.т.; е № 5405/06.06.2008г. - 10 к.т. и постановление № 13028/19.12.2008г. - 3 к.т.. Същевременно на 16.05.2009г. от жалбоподателят са получени 26 контролни точки, като в последствие с наказателни постановления № 2496/28.06.2012г. и  № 434/17.07.2012г. са отнети общо 16 к.т. (10 к.т. + 6 к.т.), тоест след  последно издадено наказателно постановление, на жалбоподателят са останали 10 контролни точки.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че видно от наказателно постановление № 5405/06.06.2008г., с което са отнети 10 контролни точки, на него не е извършено отбелязване и липсват доказателства че е връчено на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната заповед не е влязло в сила. Към този момент не е влязло в сила и наказателно постановление № 434/17.07.2012г., с което са отнети 6 контролни точки, тъй като то е връчено на 06.12.2013г., на дата на която е наложена принудителната административна мярка. Ето защо, след като тези две наказателни постановления не са влезли в сила, към момента на издаване на процесната заповед, отразените в тях точки неправилно са отчетени като отнети.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено. От представените по делото доказателства се установява, че на жалбоподателят не са отнети всички контролни точки, а именно първоначално притежаваните и възстановените му такива, поради което той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за налагана на принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, следва да бъде отменена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70286/2013 издадена на 06.12.2013г. от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: