Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1691                    от 10.10.2018г.,                                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми септември  две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В.и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 1578 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.Р. от гр.Созопол, ул.“Морски скали“ №41 против Решение №509/20.04.2018г., постановено по НАХД № 613/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-386/15.01.2018г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което, за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси и на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и като необосновано. Касаторът счита, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато процесуално нарушение, тъй като наказващият орган не е обсъдил възраженията на санкционираното лице, като не е направил допълнително изследване налице ли е виновно действие или бездействие от негова страна. Излага доводи за приложение на института на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон, при което съдът съобрази следното:

Касаторът е санкциониран за това, че към 31.12.2015г., в качеството си на кмет - първостепенен разпоредител с бюджетни средства, е променил предназначението на средства в общ размер на 826 523.27лв., постъпили в Община Созопол от такса битови отпадъци и предназначени за финансиране на дейности по чл.66, ал.1 от ЗМДТ. За да постанови решението си районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното нарушение, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание, както и е изложил мотиви, с които е обосновал неприложимост на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Наложеното административно наказание е намерено за правилно определено в минималния, предвиден от законодателя размер, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.126 от Закона за публичните финанси временно свободните средства по бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на средствата в края на годината. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че касаторът в качеството си на кмет на Община Созопол, респ. на първостепенен разпоредител с бюджета на общината, е използвал свободни средства по бюджета на община Созопол в размер на 826523.27 лв, за финансиране на разходи извън дейностите по чл.66, ал.1 ЗМДТ, за чието финансиране са предназначени, както и е безспорно, че към края на годината средствата не са възстановени по предназначението им.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения в административнонаказателното производство. Административнонаказващият орган няма задължение да мотивира преценката на възраженията и да изложи съображенията си по отношение на същите като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Дори да се приеме, че действително не са обсъдени от наказващия орган в издаденото наказателно постановление всички възражения и не е направена допълнителна проверка от страна  на органа, то това не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на НП на това основание, ограничаващо правото на защита, още повече, че в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление не е преклудирана възможността за събиране на доказателства и обсъждане на направените възражения, както е сторено от въззивния съд. В този смисъл не са налице нарушения на чл.52, ал.4 от ЗАНН, който изисква от наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. Наказателното постановление в конкретния случай съдържа подробни мотиви, в които са описани фактите и доказателствата, посредством които те са установени, което според настоящия състав може да се приеме и като отговор, макар имплицитно съдържащ се, на възраженията на наказаното лице срещу акта. За законосъобразността на наказателното постановление е нужно по съответния предвиден в закон ред да е установено нарушението и да е доказано по несъмнен начин в обективните му и субективни предели.

Видно от съставения АУАН и издаденото НП, деянието е квалифицирано като нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси, като деянието от обективна и субективна страна изцяло се субсумира под хипотезата на приложената правна норма, с оглед на което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание.      

Установеното нарушение не може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са доводите на касационния жалбоподател, като настоящият съд подкрепя изложените аргументи в мотивите на обжалвания съдебен акт. Това, че средствата са били използвани за финансиране на конкретни проекти на общината, не може да служи като основание да се претендира маловажност на деянието, а и то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Както е посочил и въззивният съд отговорността на санкционираното лице е ангажирана за нарушение на финансовата дисциплина при разходване на публични средства и тя не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай.

На основание изложените по-горе мотиви, поради липса на основания за касиране на решението, то следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV- ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №509/20.04.2018г., постановено по НАХД № 613/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

        

Решението е окончателно и подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ  1.

 

 

                                                                                             

                                                                                                                            2.