РЕШЕНИЕ

 

№   1533           26.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1577 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от РДНСК Югоизточен район, гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №120 чрез главен експерт юрист Албена Костова против решение №603/14.05.2018г. постановено по а.н.д. №1334/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № ЮИР-11-ЮИР-3/09.03.2018г., издадено от началника на РДНСК ЮИР, с което за нарушение на чл.176 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредбата), на основание чл.233 от ЗУТ на арх.И.С.К., във функциите си на проектант по част „Архитектура“ на строеж „Реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл. № 67, ж.к. "Братя Миладинови“, гр. Бургас е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно, необосновано и в противоречие със закона и събраните по делото доказателства, като се навеждат подробни доводи. Иска се отмяна на решението.

         В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, се представлява от  ю.к. К., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

         Ответната страна – И.С.К., редовно призован, се представлява от адв. С., който оспорва жалбата и излага становище за нейната неоснователност.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба, но за оставяне в сила на въззивното съдебно решение, поради съставяне на АУАН извън тримесечният срок след откриване на нарушителя.       Щ

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, ответната страна е санкционирана за това, че на 23.06.2017г. (датата на съставяне на акта) във функциите си на проектант по част „Архитектура“ на строеж „Реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл. № 67, ж.к. "Братя Миладинови“, гр. Бургас е съставил и подписал Акт образец 15 (акт за установяване годността на строеж) в нарушение на чл.176, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.7, ал.3, т.15, б. „в“ от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.

         В описателната част на НП е посочено, че при извършена проверка на място на 20.11.2017г. от служители на РДНСК ЮИР е установено, че има некачествено изпълнени СМР, изразяващи се в полагане на топлоизолация, ремонт на покрива, подмяна на дограмата по фасадите и водосточните тръби на обекта, които са довели до падане на мазилки, течове и падане на части от плочника около сградата.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) връчен на К. и подписан от него без възражения, като такива са подадено до органа по-късно. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати от страна на наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, които в своята цялост водят до нарушаване правото на защита на санкионираното лице. Съдът счита, че описанието на констатираните при проверката некачествени СМР се явява бланкетно, неясно и препятстващо правото на защита на нарушителя. Съдът намира също така, че не става ясно къде административнонаказващият орган е констатирал съответните некачествени СМР и дали те са били в обхвата на проверката и действието на договора на саниращото дружество. Посочва също, че от описанието на нарушението не става ясно дали точно тези СМР са били дължими за изпълнение, дали тези СМР в този им вид са били налични към момента на подписване на АКТ обр.15 – 23.06.2017г. или са се появили впоследствие към датата на проверката – 20.11.2017г. Въззивният съд указва, че изясняването на такива факти не би могло да се извърши впоследствие, а е следвало да присъстват в НП, предвид строгоформалния характер на административнонаказателното производство. Съдът приема, че деянието е недоказано, като посочва, че органа освен деянието, последиците от него и неговия автор, е следвало да докаже и причинната връзка между тях, което в случая не е сторено.

         Така постановеното решение е правилно.

         В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

         Напълно се споделят изводите на въззивния съд, че и АУАН и НП са издадени от компетентни лица. В същото време при анализ на доказателствата по делото дейсвително се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         Съобразно посочената за нарушена разпоредба на чл.176, ал.1 от ЗУТ след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

         Аналогична е и разпоредба на чл.7, ал.3, т.15 б. „в“ от  Наредба №3/2003г., според която актовете и протоколите се съставят от участниците в строителството, както следва: констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) (приложение № 15) - съставя се на основание  чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета категория; този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор; с този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя; актът съдържа: доказателства, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и условията на сключения договор, въз основа на които съставителите установяват годността за приемане на строежа, частта или етапа от него.

         Анализът на двете норми сочи, че за да се състави констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, то същия следва е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. В случая, органа макар формално да твърди, че арх.К. във функциите си на проектант по част „Архитектура“ на строеж „Реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за бл. № 67, ж.к. "Братя Миладинови“, гр. Бургас е съставил и подписал Акт обр.15 в нарушение на тези разпоредби, практически той оспорва качеството на строителните дейности, което не е предмет на удостоверяванията в Акт Образец 15, за разлика от тяхната законност. Споровете за качеството на СМР е с гражданско-правен характер и стои отделно от удостоверената с Акт обр.15 законосъобразност на извършването му.

         Отделно от горното, съгласно събрания по делото доказателствен материал, в настоящия случая с констативен протокол № РС-234 от 20.11.2017г. от извършена на 20.11.12017г. проверка, изготвен от служители на РДНСК ЮИР и на МРРБ, във връзка с постъпила жалба, са констатирани забележки при изпълнение на строителните работи, подробно описани в протокола. За отстраняването им на строителя „Чистота“ ЕООД е даден срок от 10 работни дни. Видно от описанието им обаче, същите не съответстват на тези СМР, за които административнонаказващият орган сочи, че при проверката са констатирани като некачествено изпълнени. В констативният протокол констатираните забележки при изпълнение на строителните работи са описани подробно като вид и място на откриване, докато в НП некачественото изпълнение на СМИР е посочено общо, неясно и дори така описано не съответства на отразеното в протокола от проверката. Ето защо изцяло се приемат мотивите на първостепенния съд, че при описването на некачествените СМР както в АУАН, така и в НП не може да се изведе извод какви точно са били те и какво точно се е дължало като качествено СМР и от къде „идва“ това задължение, кому е вменено и с какво се различават констатациите от дължимото.

         Касационната инстанция споделя и изводите на Районният съд, че от събрания по делото доказателствен материал не става ясно дали посочените в НП некачествено изпълнени СМР са били налице към момента на съставяне на акт обр.15 към дата 23.06.2017 г. или са се появили впоследствие към датата на проверката- 20.11.2017 г., предвид обстоятелството, че обитателите на цялата етажна собственост на строежа са експлоатирали обекта през целия този период. Всички тези обстоятелства напълно отсъстват като описание и отговор в атакуваните актове, поради което несъмнено е налице допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на чл.42, т.4 респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото процесуално нарушение води и до невъзможност да се извърши преценка от съда кой и при какви обстоятелства е извършил твърдяното нарушение. Това е процесуално нарушение на императивни законови разпоредби от категорията на съществените, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя да разбере за извършването на какво точно нарушение е санкциониран и да организира адекватно защитата си срещу конкретни констатации в АУАН и в наказателното постановление. То не може да бъде санирано и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

         Както е посочил и въззивният съд, съществено при административнонаказтелното производство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Също така, в санкционното производство, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат същите да породят правните си последици. Изложените в НП фактически констатации следва да отговарят на обективната действителност. Наказателните постановления са актове, за които е недопустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити както и действителната воля на административнонаказващия орган.

На последно място следва да бъде посочено и това, че според настоящия съдебен състав не е налице претендираната от страна на прокуратурата като изтекла 3-годишна погасителна давност. Това е така, тъй като при проверката на 20.11.2017г. може да се приеме за установен противоправния резултат, но не и неговия автор, тъй като сред събраните и описани в констативния протокол от същия ден документи не присъства Акта за установяване годността за приемане на строежа.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 603/14.05.2018г. г., постановено по а.н.д. № 1334/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                           

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.