ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

    Номер  1719              дата  20 юли  2018 год.               Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 20 юли 2018 год., в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 1576 по описа за 2018год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано по жалба на Д.Й.К. *** против Разпореждане № 4506-40-1031/03.04.2018г. на директора на фонд „ГВРС“ при Национален осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по повод прекратено трудово правоотношение с работодателя „АПАС 2002“ ЕООД (дружество с открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 04.02.2016 год.), ЕИК ***, считано от 01.04.2013 год.

Първоначално жалбата е била подадена пред Административен съд - София град, по която е било образувано адм. дело № 4604/2018г. С молба вх. № 14432/17.05.2018г. пълномощникът на жалбоподателя е направил искане за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане от Административен съд Бургас. Позовал се е на нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, като е посочил, че жалбата следва да се разглежда от административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

По тази молба съдът се е произнесъл с Определение № 3293/28.05.2018г., с което е прекратил производството по образуваното адм. дело № 4609/2018г. и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност от Административен съд Бургас. В мотивите на  съдебния акт също е направено позоваване на нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, както  и на чл. 133, ал. 1 от АПК.

По делото пред настоящия съд постъпи възражение от пълномощника на директора на фонд „ГВРС“, видно от което, направил е възражение за липса на местна подсъдност за разглеждане на спора пред Административен съд Бургас.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с административната преписка, намира, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа и се произнесе по жалбата, поради следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая обаче, при определяне на седалището на ТП на НОИ следва да се има предвид текста на чл. 25 от ЗГВРСНР, в който е посочено, че гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. В настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства се установява, че седалището на работодателя „АПАС 2002“ ЕООД е в гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Ген. Скобелев“ № 65. Именно по тази причина, заявлението-декларация за отпускане на гарантирано вземане е депозирано и пред ТП на НОИ гр. София, а не до ТП на НОИ Бургас. Това законодателно решение е в синхрон с нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗГВРСНР, съгласно който вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, т.е. в съответната структура по седалището на работодателя, където е и цялото осигурително досие. В този смисъл, под израза „седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт“ по чл. 26, ал. 4 следва да се има предвид ТП на НОИ по седалището на работодателя, като не е налице причина разнопосочно да се тълкуват нормите, съдържащи се в Глава ІV Процедура по изплащане на гарантираните вземания и след като чл.25 урежда, че заявлението се подава до ТП на НОИ по седалището на работодателя, то няма основание да се счита, че употребеното в алинея 1 и алинея 4 на чл.26 „териториалното поделение на Националния осигурителен институт“ да се счита за поделение по местожителството на работника.  В този смисъл настоящият съд счита, че делото е местно подсъдно за разглеждане от Административен съд София град., където е ТП на НОИ по седалището на работодателя.

В случая не е приложима и нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. В Раздел І на Глава ІІ от ЗГВРСНР са регламентирани създаването, структурата и управлението на фонда „ГВРС“, като видно от така регламентираната структура на фонда, същия не разполага с териториални структури, в т.ч. и в гр. Бургас. Териториалното поделение на НОИ не е териториална структура на фонда, а напротив, фонда е в структурата на НОИ. Още повече, че в случая е налице подсъдност уредена в специален закон, поради което неприложими са общите норми на АПК. По аналогичен случай Върховният административен съд вече се е произнесъл с Определение № 9842/18.07.2018г., постановено по адм.дело № 8181/2018г. по описа на съда.  

На основание изложените мотиви, възникнал е спор за подсъдност между съдилищата, който следва да се разреши от Върховния административен съд, поради което и на основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 3 от АПК, Административен съд Бургас,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд - София град и Административен съд Бургас, за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на Д.Й.К. *** против Разпореждане № 4506-40-1031/03.04.2018г. на директора на фонд „ГВРС“ при Национален осигурителен институт.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1576/2018г. по описа на Административен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                СЪДИЯ: