РЕШЕНИЕ

1664

гр.Бургас, 08.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Стоянка Атанасова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1573 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д.И. ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощници – адвокат Н.Б. *** и адвокат Анелия Иванова от АК София.

Ответник по жалбата е началник сектор при ОДМВР Бургас, РУ Несебър. Ответникът по жалбата не взема участие в производството, редовно уведомен.

Жалбата е насочена срещу решение № 217/28.05.2018г. по АНД № 214/2018г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 15-0304-000001/07.01.2015г. на началник сектор при ОДМВР Бургас, РУ Несебър (АНО) с което на Д.И. са наложени наказания за две извършени административни нарушения, както следва :

1) 2000лв. глоба и лишаване от прави да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП;

2) 10лв. глоба за извършено нарушение по чл.183 ал.1 пр.1 ЗДП.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено, че на 01.01.2015г. около 4 часа в гр.Несебър на ул.Иван Вазов, до мелницата, управлявал лек автомобил Мерцедес с ДК№ А 1511 КХ и при извършена проверка от органите по контрол на движението по пътищата отказал проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и отказал да получи талон с предписание за медицинско изследване на кръвта,, отказал кръвна проба, както и не представил свидетелство за право да управлява МПС и контролен талон.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Дал е съвпадаща с изводите на АНО квалификация на установените факти, което е наложило потвърждаване на наказателното постановление.

В касационната жалба се обосновават доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, съответно и на потвърждаващото го първоинстанционно решение. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Основното оплакване на жалбоподателя е неправилно приложение на закона във връзка с приложимостта на правилата за погасителна давност на търсената административнонаказателна отговорност. Значими по делото факти в тази връзка са това, че наказателното постановление е издадено на 07.01.2015г. и по преписката липсват данни за извършени каквито и да са действия по случая до връчването на постановлението на привлеченото към отговорност лице, което е станало на 28.02.2018г. Правният спор по делото е дали при бездействието на АНО в период, надвишаващ три години, възможността за търсене на административнонаказателна отговорност от И. за посочените деяния се е погасила по давност. Първоинстанционният съд е взел предвид, че тълкуването и прилагането на закона в тази му част се извършва съобразно указанията, дадени в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, като е изложил мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл.80 и сл. от Наказателния кодекс. По-конкретно първоинстанционния съд е приел, че липсва законодателна празнота в ЗАНН относно процесния случай, която да налага съобразно чл.11 ЗАНН приложимост на разпоредбите на НК. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Общия извод по т.2 от Тълкувателно постановление № 1 е, че разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност н Наказателния кодекс. В началото на мотивите на постановлението по т.2 се посочва, че не следва да се допуска възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, което напрактика ще допусне трайна несигурност в правния мир. По-нататък в мотивите на постановлението се посочва, че тълкуването и прилагането на закона следва да е по начин, който не допуска като краен резултат неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. Отбелязано е, че понастоящем санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпленията против мира и човечеството, а едва ли е уместна съпоставката на тези престъпления с което и да е административно нарушение. Затова касационната инстанция прие, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.81 ал.2 вр. с чл.80 ал.1 т.5 НК. Със съставянето на обжалваното наказателно постановление давността за търсене на административнонаказателна отговорност е била прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Тази давност е изтекла преди връчването на постановлението на жалбоподателя, което е довело до невъзможност за реализиране на търсената отговорност. Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени от съда.

За пълнота следва да се отбележи, че останалите оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.

Доводите за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в това, че в наказателното постановление има установени две самостоятелни деяния, за които е определено едно общо наказание, са неоснователни. Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Свързването от законодателя на различните хипотези на разпоредбата със съюзи „и/или“ означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението, но едновременното наличие на откази по различните хипотези не води до наличие на две самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение, предполагащо съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв.).

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, отнасящи се до това какво разстояние е изминал автомобила при управлението на привлеченото към отговорност лице и дали при проверката движението е било вече преустановено. Тези обстоятелства не касаят фактическия състав на визираните в постановлението нарушения.

Предвид горните изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.1 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени като се постанови ново по същество, с което наказателното постановление се отмени.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 217/28.05.2018г. по АНД № 214/2018г. на Районен съд Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0304-000001/07.01.2015г. на началник сектор при ОДМВР Бургас, РУ Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.