Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1743                        от 12.10.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Недкова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1572 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „ДЪНФИ“ ЕООД, ЕИК 102882708 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 99, ет. 5, офис 10, представлявано от Л. Ж. Д., чрез адв. К.К. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет. 1 и посочен съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки - гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 99, ет. 5, офис 10 против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА 000045/05.01.2018 год., издаден от старши инспектор, орган по приходите в отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ („ПМДТУ“) при Община Созопол потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация с № 010/17.05.2018 год. на Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол. С оспорения АУЗД, в тежест на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2015 год., 2016 год. и 2017 год. за собствен на дружеството недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 67800.7.85 по КККР на гр. Созопол, (УПИ IX-7085) с площ 1 802 кв.м. в общ размер на ТБО - главница 8 458,59 лева и лихви 1 157,52 лева. Заявено е твърдение, че оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. К.К. *** заявява, че не поддържа твърдението си в частта на жалбата, в която се твърди, че Община Созопол не представя втория компонент по чл. 62 ЗМДТ, а именно третиране на другите отпадъци в съоръжения и инсталации, доколкото ноторно известен факт е, че Община Созопол има такива инсталации. По отношение на останалата част от жалбата – в частта, касаеща първия и третия компоненти от чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на териториите за обществено ползване е заявено поддържане на жалбата. В хода на съдебното дирене не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Началник на отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, чрез процесуалния си представител – адв. Б. Й. от Адвокатска колегия Бургас приема направеното в съдебно заседание частично оттегляне на жалбата по отношение на посочения втори компонент по чл. 62 от ЗМДТ и оспорва жалбата в останалата й част. Не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка и претендира присъждане на разноски.

Съдът, с оглед формулираното от процесуалния представител на жалбоподателя частично оттегляне на жалбата и като взе предвид нормата на чл. 159, т. 8 от АПК счита, че жалбата в частта й относно оспорване на АУЗД № РА 000045/05.01.2018 год., издаден от старши инспектор в отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация с № 010/17.05.2018 год. на Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол по отношение на определените задължения за ТБО и лихви за собствените на дружеството недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 67800.7.85 по КККР на гр. Созопол, (УПИ IX-7085) с площ 1 802 кв.м. следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено в тази му част.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

От доказателствата, приложени по административната преписка се установява, че по силата на Нотариален акт № 125, том І, рег. № 1789, дело № 114 от 23.03.2005 год., „ДЪНФИ“ ЕООД се легитимира като собственик на неурегулиран поземлен имот – лозе, представляващо имот № 007085, земеделски парцел 85 в масив 7 с площ от 1 802 кв.м. в местността „Буджака“, землището на гр. Созопол. Със Заповед № 1444/05.12.2005 год. на Кмета на Община Созопол е одобрен подробен устройствен план, с цел провеждане на процедура за промяна на предназначението на неурегулиран поземлен имот № 007085 в местността „Буджака“, землището на гр. Созопол, като същия се регулира с цел изграждане на вилни сгради и се обособява нов урегулиран поземлен имот с номер ІХ-7085 в м. „Буджака“, землището на гр. Созопол. Въз основа на така постановената заповед, с Решение № 2/09.02.2006 год. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е променено предназначението на земеделската земя, неурегулиран поземлен имот – лозе, представляващо имот № 007085.

На 09.08.2006 год., дружеството е подало в отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № 168/ 09.08.2006 год., в която е декларирало придобития недвижим имот – земя с отчетна стойност 281 953 лева. „ДЪНФИ“ ЕООД е подало и декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 1729/30.06.2010 год., в която е декларирало собствения недвижим имот, съставляващ УПИ ІХ-7085 в м. „Буджака“, землището на гр. Созопол с площ от 1 802 кв.м.

За процесните данъчни периоди, дружеството жалбоподател е подало декларации по чл. 18, ал. 6 от Наредбата за определяне размера на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Наредбата), за освобождаване от такса битови отпадъци за услугата сметопочистване и сметоизвозване, както следва: вх. № ДК19001164/30.12.2014 год. за данъчния период 2015 год.; вх. № ДК19000199/17.08.2015 год. за данъчния период 2016 год. и вх. № ДК19000792/27.11.2016 год. за данъчния период 2017 год. В така подадените декларации, дружеството е декларирало, че за посочения данъчен период собствения му недвижим имот – земя, съставляваща УПИ ІХ-7085 няма да се използва през цялата съответна година.

На 05.01.2018 год., старши инспектор в отдел „МПДТУ“ при Община Созопол, в качеството си на орган по приходите е постановил АУЗД № РА000045/05.01.2018 год., с който по отношение на „ДЪНФИ“ ЕООД са установени задължения по декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1729/30.06.2010 год. за дължима ТБО за данъчните периоди 2015 год., 2016 год. и 2017 год. в общ размер 8 458,59 лева главница и 1 157,52 лева лихва. Недоволен от така постановения АУЗД, дружеството е депозирало пред Началника на отдел „МПДТУ“ при Община Созопол жалба с вх. № 26-00-146/26.01.2018 год. По повод така подадената жалба, Началника на отдел „МПДТУ“ при Община Созопол е постановил Решение по жалба срещу акт за установяване размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 003/05.02.2018 год., с което е приел, че депозираната жалба е просрочена, поради което е потвърдил оспорения АУЗД. С оглед на това, дружеството „ДЪНФИ“ ЕООД е оспорило пред Административен съд Бургас АУЗД и потвърждаващото го решение, по което оспорване е било образувано адм. дело № 578/ 2018 год. по описа на съда. С Решение № 903/23.04.2018 год., постановено по адм. дело № 578/ 2018 год. състав на Административен съд Бургас е отменил  Решение по жалба срещу акт за установяване размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 003/05.02.2018г. на Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол и е върнал преписката на решаващия орган за произнасяне по същество по жалба с вх.№ 26-00-146/26.01.2018г. подадена от „ДЪНФИ“ ЕООД против АУЗД № РА 000045/05.01.2018г. издаден от старши инспектор в отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол. В мотивите на така постановения съдебен акт, съда е приел, че оспорването не е просрочено, поради което решаващия орган - Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол дължи произнасяне по съществото на жалбата.

Във връзка с така постановения съдебен акт и дадените в него указания, Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол е постановил Решение по жалба срещу акт за установяване размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 010/17.05.2018 год., с което е потвърдил Акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 1729/30.06.2010 год., с който АУЗД в тежест на дружеството жалбоподател са определени задължения за ТБО за периода 2015 год. – 2017 год. в размер на главница 8 258,59 лева и лихви 1 157,52 лева. В мотивите на потвърдителното решение е разяснено, че за собствения на дружеството недвижим имот - УПИ ІХ-7085 в м. „Буджака“, землище на гр. Созопол с площ от 1 802 кв.м., на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, респ. чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредбата, базата за изчисляване на БТО е отчетната му стойност, която е в размер на 281 953,00 лева (съгласно декларираната такава в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ), която е по-висока от данъчната оценка, която е изчислена в размер на 50 636,20 лева. В решението също е посочено, че задължението за ТБО е 10 промила върху отчетната стойност, разпределена по компоненти, както следва: за сметопочистване и сметоизвозване – 7 промила или 1 973,67 лева; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения – 0,5 промила или 704,88 лева; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 2,5 промила или 704,88 лева. В този смисъл и предвид така посочените параметри на всеки един от компонентите, формиращи размера на ТБО, в решението е посочено, че общо начислената сума за ТБО е в размер на 2 819,53 лева за всяка една от годините – 2015, 2016 и 2017 поотделно или общо сумата в размер на 8 458,59 лева, върху която е начислена и лихва. В мотивите на решението е взето отношение и по повод подадените декларации по чл. 18, ал. 6 от Наредбата за освобождаване от начисляване на ТБО за сметопочистване и сметоизвозване, поради неползване на имота от дружеството. По тези декларации, решаващия орган е посочил, че същите са оставени без последствие, поради това, че съответно към 31.12.2014 год., към 31.12.2015 год. и към 31.12.2016 год. дружеството е имало неплатени задължения за имота, което е в противоречие с чл. 18, ал. 7 от Наредбата. За това обстоятелство, дружеството е било уведомявано с нарочни писма, описани в мотивите. По отношение на останалите два компонента – за чистота на териториите и за депо, в решението е посочено, че същите са дължими по закон.

Недоволен от така постановения АУЗД и потвърждаващото го решение, жалбоподателя „ДЪНФИ“ ЕООД е оспорил същите, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата жалба е заявено, че АУЗД е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с приложимия материален закон. В подкрепа на това твърдение е заявено, че независимо от факта, че Община Созопол не предоставя услуги по сметосъбиране и сметоизвозване за района, в който се намира имота на дружеството, последното своевременно е подавало декларации по реда на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, с които е декларирало, че имота няма да се ползва през цялата предстояща година. На следващо място се твърди, че от оспорения АУЗД не става ясно за кой от двата компонента по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ са предоставяни услуги, за които Община Созопол претендира плащане – такса за депо за битови отпадъци или такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В заключение е обоснован извода, че с оглед подадените от дружеството декларации и предвид факта, че органа не е обосновал обстоятелството, че собствения на дружеството имот попада в район, в който реално се предоставят услугите по организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци, то цялостното начисляване на ТБО за 2015 год., 2016 год. и 2017 год. е необосновано и недоказано. Както вече се посочи, в първото по делото заседание, процесуалния представител на жалбоподателя оттегли оспорването в частта по отношение на възражението за липса на доказателства по отношение на втория компонент по чл. 62 от ЗМДТ - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, доколкото, според адв. К., ноторно известен е факта, че Община Созопол разполага с такива съоръжения.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че оспорения АУЗД следва да се измени, като по отношение на дружеството следва да се определят дължимите задължения в съответствие с приложимите материалноправни норми по следните мотиви:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – старши инспектор в отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, надлежно упълномощен със Заповед № 8-Z-1568/12.11.2015 г. на Кмета на Община Созопол.

След анализ на приложените по делото писмени доказателства, настоящия съдебен състав намира формирания извод на приходната администрация при Община Созопол за частично неправилен и необоснован. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в относимата редакция) е указано, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.  Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Конкретния размер на таксата се определя в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба, дейности. В текста на чл. 71 от ЗМДТ изчерпателно са регламентирани условията, при които не се събира такса за някоя от услугите по чл. 62, а именно: 1.) за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2.) за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и 3.) за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

В настоящия случай, дружеството жалбоподател е оспорило правото на Община Созопол да начислява ТБО за собствения му имот по отношение на компонента сметосъбиране и сметоизвозване, поради наличието на условието по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ - имотът не се ползва през цялата година, за което в указания срок е подадена декларация по образец от собственика. Жалбоподателя е оспорил правото на Община Созопол за начисляване на ТБО и по отношение на третия компонент по чл. 62 - чистота на териториите за обществено ползване, доколкото липсват доказателства, че общината  реално е предоставяла услуга за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на жалбоподателя. При така очертания кръг на оспорване, настоящия съдебен състав приема следното:

1. По отношение на първия компонент, формиращ размера на ТБО „сметосъбиране и сметоизвозване“ и правното значение на декларацията по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, следва да се има предвид, че съгласно тази норма, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следва да се има предвид, че текст с аналогично  съдържание се съдържа и в нормата на чл. 18, ал. 6, т. 1 от Наредбата, съгласно който, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата година. Освен това, в т. 2 от чл. 18, ал. 6 на Наредбата е указано, че лицата -  собственици, ползватели на такива имоти, подават декларация по образец за това в Община Созопол, Дирекция „ИДМДТ” в срок до края на предходната година.

Освен цитираните норми, Наредбата на Община Созопол съдържа и чл. 18 ал. 7, в който е указано, че задължените лица, които имат неплатени задължения за местни данъци и такси от предходни години, не могат да подават декларации по чл. 18 ал. 5 и ал. 6 от Наредбата. Видно от мотивите на потвърдителното решение, именно на този текст се е позовал органа по приходите, за да приеме, че дружеството не следва да се ползва от реда по чл. 18, ал. 6, т. 1 от Наредбата, тъй като за предходните 2014, 2015 и 2016 год. има неплатени задължения за имота.

Настоящият съдебен състав не споделя така формирания извод, тъй като в случая  както вида (данъци, такси или др.), така периода на тези твърдяни за установени предходни задължения, не са посочени както в АУЗД, така и в потвърждаващото го решение. Формалното твърдение, че дружеството има неплатени задължения към общината за предходен период не е достатъчно да се приеме, че такива са налице – без конкретно посочване на техния вид, размер, основание и време, за което се дължат. Нормата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, субсидиарно приложима по реда на § 2 от ДР на ДОПК задължава административният орган да посочи всички правни и фактически основания за издаването на акта. Конкретизирането на задълженията, които лишават дружеството от правото му регламентирано в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, респ. чл. 18, ал. 6 от Наредбата съставлява именно такова фактическо основание, което в настоящия случай не е посочено както в АУЗД, така и в решението.

Извън горното, съда намира за необходимо да посочи, че цитираната разпоредба на чл. 18 ал. 7 от Наредбата е в противоречие с разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ (в относимата редакция) и на чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, в които е регламентирано, че таксата не се дължи, когато услугата не се предоставя според предпоставките, уредени в тези разпоредби. Всякакви други материалноправни условия, които са предпоставка за упражняване на правата на лицата, свързани с предоставяне на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, както и задълженията за нейното плащане и определяне, са в противоречие със закона и не се допускат от него. Поставянето на ползването на услугата в зависимост от нерегламентирани в закона обстоятелства като конкретното – липса на други задължения към общината, превръща ТБО не в цена на услугата, каквато би следвало да е, а в санкция за твърдяно неправомерно поведение по друго правоотношение, макар и между същите страни. В случай, че общината има вземания, произтичащи от други правоотношения, по които длъжник е същото лице, тя следва да упражни правата си според регламентираната в закона процедура за събиране на публични общински вземания – чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, а не да отказва приложението на изричен императивен текст от ЗМДТ. С оглед на това, разпоредбата на чл. 18 ал. 7 от Наредбата е в пряко противоречие с условията регламентирани в чл. 71 от ЗМДТ, поради което и на основание чл. 15 ал. 3 от Закона за нормативните актове съдът следва да приложи нормативния акт от по-висока степен, в който наличието на неплатени задължения към общината не съставлява обстоятелство, което лишава дружеството от възможността да бъде освободено от начисляването на такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

Предвид горното, съда приема, чу оспорения АУЗД в тази му част се явява неправилен и незаконосъобразен.

2. По отношение на втория компонент, формиращ размера на ТБО съгласно чл. 62 от ЗМДТ - „обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци“, независимо от направеното оттегляне на оспорването в тази му част, за пълнота на изложението съда намира за нужно да посочи и следното: по делото, като писмено доказателство е приложено Разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 год., издадено от ДНСК, с което се разрешава ползването на строеж: „Регионално депо за твърди битови отпадъци (ТБО) за Община Созопол, Приморско и Царево – ЛОТ 1“, находящ се в местността „Чоплака“, землището на с. Равадиново, Община Созопол. Така представеното по делото доказателства потвърждава заявения от процесуалния представител на жалбоподателя ноторно известен факт за наличието на съоръжение за обезвреждането на битови отпадъци.

По изложените съображения, съдът приема, че на жалбоподателя правилно е начислен този компонент от ТБО в размер на 0,5 ‰ – 140,98 лева за всяка една от трите процесни години. С оглед на тези съображения, оспореният акт в тази част се явява правилен и законосъобразен.

3. По отношение на третия компонент, формиращ размера на ТБО съгласно чл. 62 от ЗМДТ - „поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“, настоящия съдебен състав намира заявените възражения за неоснователни. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да бъде дължим компонента „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”, е необходимо да са изпълнени две кумулативно дадени предпоставки: 1) принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2) реалното предоставяне на услугата. В случая липсва спор между страните, че недвижимия имот, собственост на дружеството попада в територията на Община Созопол, поради което, следва да се приеме, че първата комулативно предвидена предпоставка е налице. По мнение на съда, от събраните по делото доказателства може да се обоснове извод за наличието и на втората предпоставка, а именно реалното предоставяне на услугата. В подкрепа на този извод следва да се има предвид следното:

В случая, дружеството жалбоподател неправилно и в противоречие с целта на закона е формулирало твърдение, че от ответната община не се предоставя услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” в района, където се намира недвижимия имот, т.е. в местността „Буджака“. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ е указано, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съдържанието на посочената услугата е разчетено ясно в Решение № 1976 от 22.02.2016 година  по адм.д. 4302/2015 година на ВАС, VІІ отд., обосновано от съвместното съжителство в рамките на едно населено място, което, „за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, поради което законодателят приема, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО“. Нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ предоставя правомощието за определяне на териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, на кмета на общината. Определянето на годишния размер на таксата е предоставено в прерогативите на Общинския съвет, съгласно чл. 66 от ЗМДТ. Възникването на задължението за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е поставено в зависимост от наличието на актовете на Общинския съвет и Кмета по чл. 66, респ. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В случаите, когато услугата не се предоставя, нормата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ изрично предвижда, че такса не се дължи.

Съгласно чл. 2, ал. 1 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България административно-териториални единици са областите и общините, като според чл. 7, ал. 1 от същия закон територията на общината е територията на включените в нея населени места. Съществена характеристика на общината като административно-териториална единица съгласно ал. 3 на чл. 2 от ЗАТУРБ са нейните територия, граници, население, административен център и наименование. Населените места и селищните образования, съгласно чл. 3 на ЗАТУРБ представляват само териториални единици в границите на общината, на цялата територия на която се разпростират властническите правомощия на Общинския съвет и Кмета като органи на местното самоуправление. Следователно, в територията на административната единица област, община или район могат да попадат територии с различен устройствен статут по смисъла на Закона за устройство на територията или друг специален закон. Съществено и определящо значение за възникване на задължение по чл. 62 от ЗМДТ е имотът да попада в границите на територията на общината, за която кметът с нарочния акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Границите на землището, строителните, регулационните или границите на отделните имоти с предназначение „за обществено обслужване“ са правно ирелевантни с оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не се дължи, когато услугата не се предоставя. Изискването, което поставя законът не е свързано с предоставяне на услугата по отношение на конкретния имот на задълженото лице. Нейният характер и целта й - поддържане на териториите за обществено ползване не са свързани с конкретен имот, нито с имота на задълженото лице, те са насочени към общата, обществена полза за населеното място, в районите, определени от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Ето защо, при доказано от страна на органа престиране на услугата в границите на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, за целите на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да се приеме, че услугата е престирана.

В настоящия случай, по делото са представени Заповед № 8-Z-1695/22.10.2014 год., Заповед № 8-Z-1491/30.10.2015 год. и Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 год. на Кмета на Община Созопол, постановени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне на границите на районите в които е организирано събиране и извозване на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване за трита процесни периода – 2015, 2016 и 2017 год. Видно от посочените заповеди, действието им е разпростряно върху всички имоти, попадащи както в строителните граници на населените места, така и в землищата на гр. Созопол и гр. Черноморец (в т.ч. и за м. „Буджака“, в землището на гр. Созопол). По делото няма спор, че собствения на дружеството имот, се намират в границите на административната територия на Община Созопол, т.е. в териториалния обхват на властта на кмета на общината. От друга страна, в т. 2 от посочените заповеди са регламентирани видовете предлагани услуги, като по б. „В“ е предвидено и услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Както беше посочено, дължимостта на таксата изисква наред с нормативните (правните) предпоставки и престиране на услугата от страна на общината. Доказването на престирането става с всички допустими по закон доказателствени средства. С цел доказване на реалното предоставяне на услугата, по делото са приложени План-сметки и Препис-извлечения от решенията на Общински съвет, с които тези план-сметки са одобрени за всяка една от трите процесни години. Видно от същите, в бюджета на общината са предвидени целеви средства и за осъществяване на услугата по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Отново с цел реалността на предоставяната услуга е приложен и Договор № 8-30/13.01.2015 год., сключен между Община Созопол и „РТК“ ООД с предмет – „Събиране и сметоизвозване до „Регионално депо за неопасни отпадъци за Общините Созопол, Приморско и Царево“, както и механизирано миене, механизирано и ръчно метене на териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни образувания и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол“. За удостоверяване на реално осъществената услуга, от страна на ответника са представени и Актове за извършена работа през всеки един месец от процесните три години, от които се установява, че „РТК“ ООД, в качеството му на изпълнител е актувал реално осъществените дейности, в т.ч. на ръчно и механизирано метене и механизирано миене на улици и тротоари и др., съставляващи територии за обществено ползване, като Община Созопол, в качеството й на възложител е приела така актуваните дейности.

От анализа на ангажираните доказателства, безспорно се установява реалното предоставяне на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ за процесните периоди. В този смисъл, следва да се посочи, че и жалбоподателя не възразява, че тази услуга се предоставя за територията на Община Созопол, а само заявява твърдение, че липсва яснота, дали същата е предоставяна за конкретния район, респ. имот. От развитите по-горе мотиви се обосновава извода, че характера и целта на тази услуга е поддържане на териториите за обществено ползване не за конкретен имот или район, а е насочена към общата територия определена от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

Предвид изложеното, съдът приема, че на жалбоподателя правилно е начислен този компонент от ТБО в размер на 2,5 ‰ – 704,88 лева. С оглед на тези съображения, оспореният акт в тази част е законосъобразен.

Предвид горното, съда намира за установено, че АУЗД се явява неправилен и незаконосъобразен в частта, в която, при определяне на конкретния размер на дължимата ТБО за процесните три периода е включен компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“, като по отношение на останалите два компонента от ТБО - „обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци“ и „поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“, същите законосъобразно са включени при определяне на размера на дължимата ТБО. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящия съдебен състав следва да измени оспорения АУЗД, като определи дължимите от дружеството ТБО за трите периода в съответствие с развитите по-горе мотиви. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК е указано, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В случая, в текста на чл. 17, ал. 3 от Наредбата е указано, че таксата се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината за която е дължим, т.е. считано от 01 ноември вече е налице просрочие за което се дължи лихва.

С оглед горното, дължимата ТБО, определена въз основа само на двата компонента „обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци“, за който е предвидено 0,5 ‰ върху отчетната стойност или 140,98 лева и „поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“, за който е предвидено 2,5  ‰ върху отчетната стойност или 704,88 лева е в размер на:

- 2015 год. – главница 845,86 лева и лихва в размер на 187,40 лева;

- 2016 год. – главница 845,86 и лихва 101,47 лева;

- 2017 год. – главница 845,86 и лихва 15,54 лева.

Или общия размер на дължимата от дружеството ТБО е в размер на главница 2 537,58 лева и лихва 304,32 лева.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 472,68 лева, от които 50,00 лева държавна такса и 422,68 лева възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част на жалбата. В полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ от ДОПК следва да се присъди сумата от 147,77 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, втори състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № РА 000045/05.01.2018 год., издаден от старши инспектор, орган по приходите в отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация с № 010/17.05.2018 год. на Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, като ОПРЕДЕЛЯ размера на задълженията по декларация за местни данъци и такси, по видове и периоди и лихва за просрочие към тях, изчислена към 05.01.2018 год. на „ДЪНФИ“ ЕООД, ЕИК 102882708 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 99, ет. 5, офис 10, представлявано от Л. Ж. Д. по партида – декларация по чл. 14 от ЗМДТ с № 1729/ 30.06.2010 год. за поземлен имот с идентификатор 67800.7.85 и площ 1 802 кв.м., както следва – такса битови отпадъци за данъчен период 2015 год. – 2017 год. в размер на главница 2 537,58 лева и лихва 304,32 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ДЪНФИ“ ЕООД, ЕИК 102882708 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 99, ет. 5, офис 10, представлявано от Л. Ж. Д. против Акт за установяване на задължение по декларация № РА 000045/05.01.2018 год., издаден от старши инспектор, орган по приходите в отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“ при Община Созопол потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация с № 010/17.05.2018 год. на Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол В ЧАСТТА в която в тежест на дружеството са определени задължения за ТБО по компонента „обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци“ и лихви за просрочие към тях за данъчния период 2015-2017 год. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1572/2018 год. по описа на Административен съд гр. Бургас в тази му част.

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „ДЪНФИ“ ЕООД, ЕИК 102882708 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 99, ет. 5, офис 10, представлявано от Л. Ж. Д. сумата от 472,68 (четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА „ДЪНФИ“ ЕООД, ЕИК 102882708 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 99, ет. 5, офис 10, представлявано от Л. Ж. Д. да заплати на Община Созопол сумата от 147,77 (сто четиридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) разноски по делото.

 

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта имаща характер на определение – с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.       

 

                      

 

                                                                            СЪДИЯ: