Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    738          13.04.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Станимира Друмева

                   2. Румен Йосифов

 

при секретаря Г.С. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 156 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.Т.П.– Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас против решение № 1962 от 08.12.2017 г., постановено по НАХД № 5089/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 17-0769-000922/26.04.2017 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с което на Д.И.Г. е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т .6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – Д.И.Г. не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас дава заключение за основателност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Д.И.Г. против наказателно постановление № 17-0769-000922/26.04.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна Полиция. Отговорността на Г. е ангажирана за това, че на 10.08.2016 г. около 00.11 часа в гр. Бургас, бул. „Т.Александров“ в посока от пътен възел Юг към кръстовище с ул. „Спортна“ до Бензиностанция „Лукойл“ управлява лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ***, собственост на Т.Д.Г. със скорост 138 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Посочено е, че участъкът е сигнализиран с пътен знак Е-24. Скоростта е засечена със система SITRAFFIC Lynx ERS 400 I фабр. № 003059049644, снимка № 0001 slу. Снимката е показана на водача при съставяне на АУАН. Попълнена е декларация  по чл. 188 от ЗДвП на 23.01.2017 г. Посочена е повторност с електронен фиш № К-1162911/10.032016 г., връчен на 14.06.2016 г. на сектор „ПП“ – Бургас и електронен фиш № К-966745/09.06.2015 г. на РУ – Димитровград, ОД на МВР – Хасково връчен на 15.12.2015 г. за нарушение по чл. 21 от ЗДвП.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

 Бургаският районен съд е приел, че правото на защита на Г. е било нарушено, тъй като в АУАН липсват констатации относно извършване на описаното нарушение при условията на повторност, а такива са наведени едва с издаденото НП.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Констатираното от РС несъответствие между съставения АУАН и издаденото НП, отнасящо се до факта на извършване на нарушението в условията на повторност, съдиите в настоящия съдебен състав също считат за процесуално нарушение, респ. като такова ограничаващо правото на защита на нарушителя, тъй като в АУАН извършването на нарушението в условията на повторност не е било установено.   Констатацията за повторност по смисъла на § 6,  т. 33 от ДР на ЗДвП за пръв път е извършена от наказващия орган, който в мотивите на издаденото НП е посочил наличието на друго наказание за идентично по вид нарушение  -  предходно издадени два електронни фиша, поради което е приложил квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Фактът на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на нарушението то не може да се защитава против него.

Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е доказан, то касационната инстанция разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за основния състав на нарушението по чл. 182,  ал. 1, т. 6 от ЗДвП (в прил. ред.), като доводи в тази насока извлича от тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година на ВАС по тълк. д. № 7/2010 година, постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и видно от което „……….в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354, ал. 2,  т. 1 - 4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК; да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно константната съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН към глава ХII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК.“, както и „………предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, в т. ч. от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена "маловажност" по смисъла на чл. 415в от КТ, като съобрази размера на наложената парична санкция именно с определените в този текст долни и горни граници на същата. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.“.

Предвид изложеното наказателното постановление следа да се измени, като на основание нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (в приложимата редакция на  ДВ бр. 10/2011 година) на водача се определи наказание глоба в размер на 400 лева, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1962/08.12.2017 г.,  постановено по НАХД № 5089/2017 г. на Районен съд – Бургас.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0769-000922 от 26.04.2017 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - Бургас, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (прил.ред.), ОПРЕДЕЛЯ на Д.И.Г., ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                    2.