Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1489                               от 23.07.2018 г.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1567 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Гери 94“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“ ***, представлявано от управителя Т.Р.Г.против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0345694/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – склад за ядки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №3, зеленчукова борса, склад №12, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Пледира за отмяна на заповедта. Ангажира доказателства.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Е., която оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0345694/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – склад за ядки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №3, зеленчукова борса, склад №12, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни.

            На 01.06.2018г.  в хода на извършена проверка на търговски обект – „ склад за ядки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №3, зеленчукова борса, склад №12“, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е установено, че при извършена контролна покупка на пет килограма суров фъстък на стойност 22 лв. в 07.29 часа на 01.06.2018г., преди легитимацията от страна на контролните органи, не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство. За извършената продажба е издадена стокова разписка без попълнени реквизити. Отпечатан е дневен финансов отчет от наличното в обекта фискално устройство с обща стойност 1104.05 лв. Съгласно описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката общата сума в брой в касата е 1105 лв., като има служебно въведени суми в размер на 40 лв. и не е констатирано наличие на касова разлика. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0345694/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., издадена от изпълнителния директор на НАП и Заповед №21.06/30.03.2018г.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при заплащане  на сумата не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан с необходимите реквизити, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта.

Съдът не кредитира ангажираните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св.Г., тъй като те не кореспондират с писмените доказателства по делото. Видно от отбелязаното в протокола за извършена проверка същата е започнала в 07.29 часа и протоколът е подписан именно от св.Г., поради което съдът не споделя изложеното от този свидетел в съдебно заседание, че въпросната проверка е започнала след 8 часа. Да, действително е издаден касов бон за сумата от 22 лв. в 08.33 часа, но това е след извършване на покупката, която е била в 07.29 часа, видно от отбелязването в протокола за извършена проверка.

Съдът не споделя и друго възражението, изложено в съдебно заседание, че е имало разминаване в минутите поради наличие на технически проблем с касовия апарат, тъй като свидетелят в съдебно заседание заяви, че апарата е бил отремонтиран. Дори тези твърдения да са верни, то по делото няма ангажирани писмени доказателства в тази връзка –паспорт на касовия апарат с отбелязване, удостоверяващо наличието на технически проблем, респективно уведомяване на НАП за наличието на такъв технически проблем.

По делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ.  Липсата на издаден АУАН към момента на налагане на ПАМ не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя няма предварително изпълнение по силата на закона. След като процесната заповед няма предварително изпълнение, ако тя влезе в сила, след като жалбата срещу нея бъде отхвърлена, с влязъл в сила съдебен акт, то тогава тя би подлежала на изпълнение и жалбоподателя би могъл да се възползва от възможността предвидена в нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 15 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Целта  на разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0345694/01.06.2018 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП Бургас следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети  състав

Р Е Ш И: 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гери 94“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“ ***, представлявано от управителя Т.Р.Г.против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0345694/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – склад за ядки, находящ се в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №3, зеленчукова борса, склад №12, стопанисван от дружеството, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни.

ОСЪЖДА „Гери 94“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“ ***, представлявано от управителя Т.Р.Г.да заплати в полза на ТД на НАП Бургас сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: