РЕШЕНИЕ

 

    1534                           26 юли 2018г.              град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІII-ти състав,

в публично заседание на 11 юли 2018г.,  в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ                                       

Секретар: И. Л.

Прокурор: …………………….

 

Като разгледа адм. дело № 1566 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 99б, ал.3 и чл. 92, ал.13 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

По делото съдът е сезиран с жалба, подадена от П.М.Р. ***, със съдебен адрес ***-2 против Заповед № 2009 от 02.08.2017г. издадена от кмета на Община Бургас, с която, на основание чл.92, ал.3, във вр. с чл.99б, ал.3 от Закона за гражданската регистрация, е заличена адресната регистрация на жалбоподателката по постоянен и настоящ адрес ***7.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до ограничаване правото на участие на лицето в административното производство и постановяване на необоснован административен акт. Счита, че заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон, като възразява, че адресната й регистрация е извършена през 2004г., преди приемането на сегашната редакция на чл. 92, ал.3 от ЗГР, поради което изменението на тази правна норма не се отнася за вече придобити регистрации, поради което административният орган неправилно е придал обратно действие на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. 

Делото е поставено за втори път за разглеждане пред Административен съд Бургас, след като със свое решение №8068 от 14.06.2018г. състав на трето отделение на ВАС е отменил постановеното и неподлежащо на обжалване Решение №2115 от 08.12.2017г. по настоящото административно дело с предходна номерация 2631/2017г. по описа на АС – Бургас.

В съдебно заседание при повторното разглеждане на делото по същество, макар и надлежно призована, чрез адв. М., който видно от приложеното по делото пълномощно притежава компетентност да я представлява до окончателното приключване на делото пред всички съдебни инстанции и който я е представлявал въз основа на същото производство и по делото за отмяна на влязлото в сила решение, жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – кмет на Община Бургас се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, като отрича да са били допуснати твърдените от жалбоподателката процесуални нарушения, правото й на защита не е било накърнено предвид обстоятелството, че е упражнила правото на жалба пред съд, а административната процедура е била надлежно огласена по реда на чл.99 б от ЗГР. По приложението на материалния закон се позовава на нормата на чл.92, ал.3 от ЗГР, изискваща съгласие от собственика при извършване на адресна регистрация на трето лице, като по аргумент от противното счита, че при заявено изрично несъгласие на собственика адресната регистрация на третото лице следва да бъде заличена.

Заинтересованата страна С.Г.В. се представлява от адв. В., който оспорва жалбата. Позовава се на действието на разпордбата на чл.92, ал.2 ЗГР, която изисква за извършване на адресна регистрация да бъде представен документ за собственост или документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции, респ. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Видно от доказателствата по делото административното производство е образувано по подадена декларация № 94-01-22099/29.06.2017г. от С.Г.В., с искане да бъде заличена адресната регистрация по постоянния и настоящ адрес на жалбоподателката П.М.Р. на собствения му имот на адрес в гр.Бургас, бул. „Демокрация“ № 160, ет.6, ап.17. Към заявлението са приложени документи за собственост, нотариална покана за доброволно освобождаване на жилището, Определение по гр.д. № 807/2017г. на БРС и протокол от съдебно заседание по същото дело.

Във връзка с подаденото заявление, със Заповед № 1679/03.07.2017г. кметът на Община Бургас е назначил нарочна комисия по  чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, която в 7-дневен срок да извърши проверка на обстоятелствата и да състави протокол за разгледаните сигнали за регистрация по постоянен и настоящ адрес.

Съставен е протокол от 04.07.2017г., видно от който комисията е разгледала заявлението на С.В. и е констатирала, че по отношение на жалбоподателката П.Р., към датата на постъпване на искането от С.В., не са налице хипотезите на чл.92, ал.5 и ал.6 от ЗГР, а именно тя не е в родство по права линия със собственика на имота и не живее във фактическо съпружеско съжителство със собственик или ползвател на имота. Посочено е, че Р. е живяла във фактическо съпружеско съжителство със собственика на имота – С.В., което понастоящем е преустановено и В. е изразил изричното си несъгласие с адресната регистрация на жалбоподателката на адреса на неговия имот. При събраната информация комисията е направила извод, че адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката Р. се явява в нарушение на чл.92, ал.3 от ЗГР и следва да бъде заличена.

Въз основа на така изготвения протокол, кметът на Община Бургас издал процесната Заповед № 2009/02.08.2017г., с която на основание чл.99б, ал.3 вр. чл.92, ал.3 от ЗГР заличил адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката П.Р. на адрес ***. В мотивите на заповедта е посочено, че адресната регистрация на Р. на посочения по-горе адрес е извършена през 2004г. в съответствие с нормативната база, действала към момента на заявяването, но към настоящия момент тя се явява в нарушение на чл.92, ал.3 от ЗГР, тъй като липсва съгласие от собственика на имота за адресната й регистрация.

Заповедта е незаконосъобразна.

Установява се по делото от приложената служебна справка от НБД „Население“, че адресната регистрация на жалбоподателката Р. по постоянен и настоящ адрес е извършена през 2004г. на процесния адрес в гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 160, ет.6, ап.17, като не се спори, че имотът, находящ се на този адрес е собственост на С.В., с когото жалбоподателката е живяла на семейни начала и имат общо дете, по отношение на което тя упражнява родителските права.

Извършената през 2004г. адресна регистрация е в съответствие с тогава действащата нормативна уредба, това е отбелязано и от административния орган в мотивите на издадената заповед, следователно по отношение на нея са валидни правилата и нормите уреждащи особения вид регистрационен режим към онзи момент. Т.е. както правилно е отчел това и предходния съдебен състав, разгледал спора, правните основания, възникнали по силата на разпоредбите на закона, несъществували към момента на възникване на регистрацията не могат да бъдат основание за прекратяването й.

Вместо да съобрази това, административният орган е преценил, че понастоящем жалбоподателят не отговаря на изискванията на действащото законодателство, като се е позовал на разпоредбата на чл.92, ал.3 от ЗГР, въвеждаща изискване при извършване на адресна регистрация да се представи и изрично писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или с нотариална заверка на подписа. По аргумент от противното е извел извод, че при наличие на изрично несъгласие на собственика, какъвто е настоящият случай, извършената адресна регистрация на постоянен и настоящ адрес на трето лице  следва да бъде заличена.

Тези решаващи мотиви са в несъответствие с правния принцип за действието и приложението на материалния закон, както е посочил това и решаващия съд при първоначалното разглеждане на спора. Нормата на чл.92, ал.3 от закона, на която се е позовал органът, е неприложима, предвид обстоятелството, че същата е обнародвана в ДВ бр.9/2011г. и като материалноправна норма има действие занапред, респ. неприложима е да преурежда обществени отношения, настъпили преди нейното влизане в сила. Касае се за заварен случай, по отношение на който административният орган неправилно е разпрострял действието на последващ материален закон – чл.92, ал.3 от ЗГР.

В конкретния случай ретроактивно действие е предвидено единствено в §16 на ПЗР на ЗИД на ЗГР (ДВ, бр.55/2015г.), но той се явява неприложим в конкретната хипотеза, предвид обстоятелството, че касае извършени адресни регистрации в нарушение на чл.92 и чл.99а от закона само през периода 1 юли 2014г. – 30 април 2015г.

В същото време не следва да бъде пропуснато да се спомене обстоятелството, че все пак по отношение на така възникналата през 2004г. регистрация следва да са налице предпоствките били необходими към онзи момент за възникването й. Обратното становище би значело, че по отношение на регистрациите, направени преди 20.05.2011г. не пораждат действие нито нормите на новата редакция на закона, нито тези на старата, което не е вярно, защото от една страна поставя спорната регистрация извън всеки закон, а от друга нарушава несъразмерно правото на личен живот и това на собственост на заинтересованата страна, защитими с нормите на чл.8 на ЕКПЧ и чл.1 от Протокол 1 на ЕКПЧ, съобразно практиката на съда в тази насока.

В съответствие с изложеното по-горе, следва да се посочи, че съобразно нормата на чл. 93, ал.5 ЗГР в редакцията от ДВ бр.96 от 29.10.2004г., действала към 20-28.12.2004г. , когато жалбоподателката е била регистрирана по постоянен и настоящ адрес „Всеки собственик или ползвател на жилище може да възрази пред кмета на общината срещу ползването на неговия адрес от трети лица.“ Следва да се приеме, че тази опция на собственика на жилищния имот е неограничена със срок във времето и може да бъде изполвана от собственика на всеки имот, по отношение на който след 29.10.2004г. е възникмало регистрационно правоотношение ( по т.нар. „стар ред“). В тази връзка именно тази норма е следвало да бъде основанието за разглеждане на и произнасяне по заявлението на С.Г.В. за прекратяване адресната регистрация на П.М.Р. на адрес ***. Като не е сторил това, а е постановил оспореният адм. акт на основание чл.92, ал.3 от ЗГР административният орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като изискванията на чл.92, ал.3 от ЗГР са приложими само по отношение на извършвани адресни регистрации след влизането в сила на тази правна норма. Същата няма приложение по отношение на вече придобити преди нейното действие адресни регистрации.

Поради изложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена, като съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 10лв..

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.92, ал.13 от ЗГР, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2009 от 02.08.2017г. издадена от кмета на Община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26 да заплати на П.М.Р., със съдебен адрес ***-2, с ЕГН **********, сумата от 10лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

                                                                          СЪДИЯ: