Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   1876                /26.10.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми септември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М. В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1565/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ВАГ ИНВЕСТМЪНТ“ АД, ЕИК 102837613, представлявано от Г.Д.Тодоров, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Лазур“ бл. 113ж, партер, е оспорил решение № 193/03.05.2018г. постановено по АНД №26/2018г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-002076 от 26.10.2017г., издадено от и.д.директор  на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. В ДВ бр.9/2007г.), във вр. с чл. 142, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат М., поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение на Районен съд Несебър.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че обжалваното решение е неправилно и предлага да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление като нищожно, постановено при липса на компетентност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че за м.юли 2017г. не е превърнал нощните часове, отработени от К.В.Ройчев в дневни с установения коефициент, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е начислил единствено размера на отработените часове от 22:00ч. до 06:00ч., които са общо 80 часа. С това е нарушил чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, във вр. с чл.142, ал.2 от КТ, за което на основание чл.414, ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Както е приел и районният съд, по делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че за процесния период, обхващаш м.юли 2017г. наказаният работодател не е превърнал отработените нощни часове в дневни. По делото не се спори също, че това преобразуване е извършено в края на периода, обхващаш времето от 10.05.2017г. до 30.09.2017г. Този факт се установява от начисляванията, отразени във ведомостта за м.септември 2017г. по партидата на К. Ройчев.

Спорът е правен в тази част и се свежда до това, дали работодателят е следвало ежемесечно да изравнява и отчита (преобразува) отработените нощни часове като дневни или това може да осъществи и за по-дълъг период, който не е по-голям от 6 месеца, както визира чл.142, ал.1 и ал.2 от КТ.

В конкретния случай работодателят със заповед № 21 от 03.05.2017г. сам е наредил освен въвеждане на сумарно отчитане на работното време за периода от 10.05.2017г. до 31.10.2017г. и преобразуване на отработеното време да се извършва и отчита ежемесечно. Вярно е, че законът допуска това преобразуване да се извършва за друг период, по-голям от един месец, но не повече от 6 месеца, както е сторено в конкретния случай, но след като самият работодател е приел, че преобразуването ще се осъществява ежемесечно, то правилно наказващият орган е констатирал наличие на извършено нарушение, което се изразява в непреобразуване на нощните в дневни часове с установения коефициент ежемесечно и по-конкретно за м.юли 2017г. по отношение на наетото по трудов договор лице К. Ройчев.

Неоснователни са възраженията на касатора, според които наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Правилно районният съд е приел, че АУАН е съставен от компетентни лица и наказателното постановление е издадено от наказващ орган, който има такива правомощия – териториални и материални.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед № З-1086 от 28.09.2015г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 416, ал.5, вр. чл. 399 от КТ да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.

Неоснователно е възражението на касатора и прокурора за нищожност на наказателното постановление, като издадено от териториално некомпетентен орган. На основание чл.416, ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399 (ИА „Главна инспекция по труда“), чл.400 (други органи, които осъществяват външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет) и чл.401 (министри, ръководители на други ведомства и местни органи на държавно управление, които упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез свои специализирани органи- вътрешноведомствен контрол), като нормата допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл.399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Агенцията се ръководи и се представлява от изпълнителен директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда (чл. 2, ал.2 и чл. 6, т. 14 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“).

При тази законова регламентация следва да се приеме, че изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, извършени на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство, като не съществува нормативна пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство. В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от В.И.Първанова на длъжност „старши инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, в изпълнение на даденото със заповед № З-0881/04.08.2017 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ разпореждане за извършване проверки по спазване на трудовото законодателство на територията на дирекция „Инспекция по труда“- Бургас през периода 21.08.2017 г. - 01.09.2017 г. Несъмнено Първанова е служител във ведомството, управлявано и представлявано от издателя на тази заповед, доколкото ДИТ- Софийска област е част от специализираната администрация на това ведомство- чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“. Служител на същото ведомство е и издателят на наказателното постановление. Ето защо, доколкото същият е оправомощен с цитираната по-горе заповед № З-1086 от 28.09.2015г. да издава наказателни постановления по съставени АУАН за нарушения с място на извършване в рамките на териториалния обхват на други дирекции „Инспекция по труда“, доводите за нищожност на обжалваното наказателно постановление се явяват неоснователни.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193/03.05.2018г. постановено по АНД №26 от 2018г. на Районен съд  Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: