Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 29 декември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 1565 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистик” АД гр. Бургас, представлявано от Ф. М. срещу Акт за прихващане и възстановяване № 807607/13.08.2008г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД – 10- 289/26.09.2008г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас.

С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт.

 Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т. изцяло поддържа становището си, изразено в жалбата.Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Матева, намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас, намира оспорения акт за законосъобразен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

От доказателствата по делото, е установено следното:

С АПВ №  807607/13.08.2008г. въз основа на подадена справка- декларация вх.№ 0200- 1030634/14.05.2008г. и извършена проверка по прихващане или възстановяване за периода 01.01.2008г.- 04.2008г., е извършено прихващане с установени задължения на „Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистик” АД гр. Бургас, по РА № 201091/24.09.2007г. за сметка на деклариран за възстановяване ДДС в размер на 5 776,12лв. за периода 01.01.2008г.- 30.04.2008г.

Според жалбоподателят, прихващането е извършено при липса на конкретизирано вземане на данъчната администрация, въз основа на „служебна бележка”, с която дружеството не е било запознато; липса на конкретизация на вида на вземането- главница или лихва.

Твърди се, че ревизионен акт под посочения в АПВ номер / РА № 201091/24.09.2007г. / не съществува, а че е връчен и съответно обжалван само РА № 02-00-1091/24.09.2007г. От следващия, наведен довод обаче е видно, че за жалбоподателя няма неяснота относно правопораждащия публичните задължения акт. Във връзка именно с един ревизионен акт, издаден на 24.09.2007г., дружеството жалбоподател, е получило покана за доброволно изпълнение и съобщение за доброволно изпълнение. За установените с този акт задължения са били наложени и обезпечителни мерки.

От друга страна се изтъква, че установените с този акт задължения, не са изискуеми към датата на издаване на АПВ, поради липса на влязъл в сила съдебен акт.

Последният довод, съдът, намира за неоснователен. Според нормата на чл. 127 ал.2 ДОПК,след изтичане на 14 дневния срок за доброволно плащане на данъчните задължения, РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е било спряно по реда на кодекса.Поради това единствената хипотеза, изключваща изискуемостта на установеното данъчно задължение, е спиране на изпълнението по указан от закона ред.Изпълнението на РА № 02-00-1091/24.09.2007г., не е спряно, нещо повече за събиране на установените с този акт задължения е образувано изпълнително дело № 4330/31.10.2007г.. Установените с РА задължения са били изискуеми към датата на издаване на АПВ № 807607, респ. са подлежали на принудително събиране на осн. чл. 209 ал.2 т.1 ДОПК.

По силата на посочените разпоредби при издаване на АПВ НАП, е имала към жалбоподателя изискуемо публично вземане в размер на 8 464,43 лв.

От тази сума, е прихваната подлежащата на възстановяване съгласно данъчното законодателство сума в размер на 5 776,12лв. Действието е законосъобразно, при достатъчно доказателства обосноваващи приложението на чл. 128  ДОПК .

Правилно данъчния орган е обосновал действията си с нормата и на чл. 92 ал.1 т.2 ЗДДС. Последната изрично предвижда прихващането да се извършва с изискуеми и неизплатени данъчни задължения, както е в случая. Характеристиката на задълженията – „изискуемост”, е еднозначна за данъчното законодателство. Тя се проявява тогава когато, задължението следва да се плати доброволно или при неплащане, подлежи на принудително събиране.

В справката –декларация, подадена от жалбоподателя въз основа на която е извършена проверка и е издаден АПВ, е бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 5 776,12лв. .Поради това и е извършено прихващане с установени в РА № 02-00-1091/24.09.2007г. и изискуеми задължения за ДДС, чийто размер е към датата на извършване на проверката и издаване на АПВ е бил  8 464,43 лв.

Съдът, намира за неоснователно и оплакването за липса на конкретизация на вземането на данъчната администрация, предвид посочването освен на ревизионния акт , така и на „служебна бележка”, издадена от Дирекция”Събиране” при ТД на НАП, с която жалбоподателя не бил запознат и е бил лишен от възможността да я оспори.

Такъв един подход при преценка законосъобразността на издадения АПВ би бил изключително формалистичен. Данъчните органи са събрали всички възможни доказателства за установяване на точния размер на публичните задължения на дружеството- жалбоподател. Конкретната служебна бележка / л.24 от делото/ съдържа информация за предприетите действия по събиране на вземанията, но не и за конкретния им размер. Като следва да се отбележи, че за всички , посочени в „служебната бележка” действия, жалбоподателя е бил уведомен по съответния ред, за което са приложени и доказателства.

На последно място, се изтъква като процесуално нарушение, липса на разграничение на вида на вземането, срещу което се прихваща – главница, респ. лихва, което изключвало възможността за преценка спазен ли е предвидения в чл. 169 ал.1 ДОПК ред.

Правилно по- горестоящия административен орган е приел, наведеното и пред него идентично възражение за неоснователно.

Видът и размерът на публичните задължения безспорно е определен с ревизионен акт. Няма спор ,че задълженията са за дължим ДДС и лихви за просрочие. Безспорно е също така, че за събирането им е образувано и изпълнително дело.

При тези факти, данъчните органи са длъжни да действат при предписания от чл.169 ал.5 ДОПК ред, като при прихващане публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.

Поради това и не е налице нарушение при непосочване на вида на задължението, с което се извършва прихващане, тъй като данъчно задълженото лице, при наличие на образувано изпълнително дело, е лишено от възможността за избор, която предоставя нормата на чл. 169 ал.3 и 4 ДОПК .

При този изход на спора, жалбоподателя  следва да заплати на ответника, направените от него разноски, за което има съответно искане и което следва да бъде уважено в размер на 371 лева.

Воден от изложените мотиви, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на „Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистик” АД гр. Бургас, представлявано от Ф. М. срещу Акт за прихващане и възстановяване № 807607/13.08.2008г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД – 10- 289/26.09.2008г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас.

 

ОСЪЖДА „Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистик” АД гр. Бургас, представлявано от Ф. М. да заплати на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас сума в размер на 371лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: