Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1736                      12.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесети септември,                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1564 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А.Х.С., ЕГН-**********,***, срещу решение № 202 от 15.05.2018г., постановено по НАХД № 296/2018г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 2743/14.09.2016г. на началника на РУ-Несебър при МВР, с което за нарушение чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.

 Касаторът счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление (НП). Счита, че административно-наказващият орган и районния съд не се изследвали въпроса за причините поради които не е носил личната си карта, а причината за това е била, че същата била загубена към този момент, поради което е бил в невъзможност да я представи. Намира също, че деянието има белези на маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН, тъй като той при проверката е съобщил своите данни – три имена и ЕГН на полицейските органи, поради което самоличността му била установена, а освен това се позовава на добрите си характеристични данни и трудовата си ангажираност. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не прави искания.

Ответникът – началник РУ-Несебър при МВР, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване решението на първоинстанционния съд.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. 

С него Районен съд - Несебър е потвърдил НП № 2743/14.09.2016г. на началника на РУ-Несебър при МВР, с което за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, на касатора била наложена глоба в размер на 50 лева. В хода на съдебното следствие била установена следната фактическа обстановка: На 21.08.2016г. около 14,30 часа в к.к.Слънчев бряг, кв.Чайка №7, жалбоподателят отишъл в сградата на полицейското управление по друг повод и при извършена му полицейска проверка не е представил лична карта или друг заместващ документ за самоличност. С оглед установеното, свидетелят Ирина Папаринова приела, че е налице административно нарушение и съставила АУАН срещу жалбоподателя, който му бил връчен на датата на издаването и подписан от А.С. без възражения. Въз основа на така съставения акт, било издадено и процесното НП. Във връзка с наложеното административно наказание и въз основа на така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, поради което и правилно му е наложено описаното по-горе наказание по вид и размер. По отношение възраженията на жалбоподателя, първостепенният съд е намерил същите за неоснователни, като се е позовал на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, съгласно който гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Също, че при загубване на такъв документ, законодателят е предвидил санкция в размер на 150лв. при неподаване на заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след заявление на лицето, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната – чл.81, т.3 от ЗБЛД. Районният съд е отчел факта, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че е загубил личната си карта, нито доказателства, че е подал декларация относно тези обстоятелства по реда на чл.8, ал.3 от ЗБЛД, или че е подал молба за издаване на нова лична карта. На тези основания жалбата срещу НП била отхвърлена.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.80, т.5 от ЗБЛД. От обективна страна той не е представил български личен документ при поискване от полицейския служител. Съгласил се е и с констатациите по АУАН, подписвайки същия без възражение. От субективна страна нарушението е извършено умишлено, което се извлича от конкретното поведение на дееца при явяването му в полицейското управление. С деянието си касаторът С. е нарушил нормата на чл.6 от ЗБЛД, съобразно която гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Правилен е изводът на районният съд, че за твърденията си, че е изгубил личната си карта жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства. Дори и пред настоящата инстанция, същият в качеството му на касатор се задоволява само да твърди загубването на документа за самоличност, като не е преодолял установената от районния съд липса на доказателства в тази насока. В тази връзка се налага изводът, че твърденията му са отново недоказания и като такива не могат да бъдат кредитирани. В случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни. Обстоятелството, че той е съдействал на органите за разкриване на самоличността си, твърдените добри харатеристични данни и трудова заетост, са взети предвид от наказващия органи при индивидуализацията на наказанието в рамките на предвидения в закона минимален размер, но същите не са в такъв висок интензитет, че да обусловят приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав    

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 15.05.2018г., постановено по НАХД № 296/2018г. на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.                                                     2.