Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                       Дата  19.09.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 септември 2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1563 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се развива по реда на чл.220 от Закона за митниците, във вр. с чл.145 и чл.149, ал.5 от АПК.

         Образувано е по жалба на “Гранити” ООД – Бургас, като предмет на оспорване е Решение № 5805/06/30.05.2007 год. на Началник на МП “Запад-рибно пристанище” гр.Бургас, с което, по реда на чл.62, ал.2 от АПК е поправена очевидна фактическа грешка в предходно, издадено от него Решение № 5805/06/23.04.2007 год., в частта, в която е определена нова митническа стойност, респ. определен е нов размер за доплащане на ДДС. Навеждат се доводи, че оспореното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е нищожно, като постановено от некомпетентен орган и при нарушаване на административнопроизводствените правила. В хода на процеса, като допълнителен предмет на делото е въведено оспорване и на предходно издаденото решение, по отношение на което е извършена поправката, а именно – Решение № 5805/06/23.04.2007 год., за което също се навеждат доводи за нищожност, както и за незаконосъобразност.

         В съдебно заседание, жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, ангажират се допълнителни доказателства, претендират се  разноски.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва както допустимостта, така и основателността на жалбата, представя допълнителни доказателства.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Предмет на оспорване са административни актове, с твърдения за тяхната нищожност, което съгласно нормата на чл.149, ал.5 от АПК не е ограничено със срок, оспорени са от субект, засегнат от тяхното действие, поради което са процесуално допустими за разглеждане на това основание. По отношение на допълнително оспореното Решение № 5805/06/23.04.2007 год., освен за нищожност, е направено и оплакване за незаконосъобразност, като в тази връзка, съдът е дал указания на жалбоподателя да ангажира доказателства във връзка с подаване на жалбата в срок. До приключване на делото такива не са ангажирани, поради което съдебният контрол по отношение на посоченото решение следва да се ограничи само до неговата действителност, предвид инвокираното основание за нищожност.

         В административното правораздаване, преценката за незаконосъобразност, в смисъл на унищожаемост и нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост, достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

В конкретния случай, по отношение на първоначално издаденото Решение № 5805/06/23.04.2007 год. конкретни основания за нищожност не се сочат. Наведените доводи се отнасят преди всичко до законосъобразността на административния акт, като по същество касаят неправилното определяне на новата митническа стойност на внесените стоки. Тук следва да се уточни, че изхождайки само от преценката за нищожност на акта, съдът не следва да разглежда спора по същество, а именно – дали новата митническа стойност е правилно определена или не. Подобно произнасяне би било възможно, ако се оспорваше и преценяваше законосъобразността на акта по същество. В конкретния случай, административното решение би било нищожно на основание материална незаконосъобразност /т.е. по същество/, само ако подобен акт е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, т.е. акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон.

По отношение на второ издаденото решение № 5805/06/30.05.2007 год., с което е изменено първоначално издаденото решение № 5805/06/23.04.2007 год. съдът също не констатира основания за нищожност по съществото на акта.

Относно изискването за спазване на административнопроизводствените правила, изрични доводи за нищожност на това основание са наведени само  във връзка с оспорването на втория издаден акт от 30.05.2007 год., като жалбоподателят твърди, че административният орган неправилно се е позовал на нормата на чл.62 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка и е използвал формално този ред, за да постанови всъщност един съвсем нов акт, с който е определена нова митническа стойност. В производството по издаването на този акт, административният орган е взел предвид едни документи, игнорирал е други и по същество е направено ново преизчисление, т.е. органът е пререшил случая по свой почин.

Така направеното оплакване всъщност не представлява нарушение на процедурата, както се възприема от жалбоподателя, а следва да се разглежда на плоскостта на спазването на материалния закон, като следва да се преценява дали са били налице материалните предпоставки за приложението на нормата на чл.62, ал.2 от АПК. В този смисъл, нарушение би било не това, че органът формално е процедирал по този ред, а че не са били налице материалните предпоставки за подобно процедиране.

Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Не може да се квалифицира като несъответствие между действителната и външно изразената воля на издателя на акта грешката във фактите или при прилагане на закона при формиране на волята. В разглеждания случай, с обжалваното решение е променено волеизявлението на издателя на акта в неговото съдържание, което не може да бъде подведено към хипотезата на чл. 62, ал. 2 АПК. Следователно, в случая не са били налице предпоставките за приложението на тази норма. Повторно издаденото решение от 30.05.2007 год. би било материално незаконосъобразно /по същество/ на това основание, но тази незаконосъобразност не може да обоснове извод за нищожност на акта, по съображения изложени по-горе в мотивите. При настоящото произнасяне актът не може да бъде отменен и като незаконосъобразен / в смисъла на унищожаемост/, тъй като не е спазен срока за обжалване.

По отношение на първоначално издаденото решение от 23.04.2007 год. не се сочат конкретни нарушения на административнопроизводствените правила и в рамките на служебния контрол, съдът също не констатира пороци в процедурата от степен на същественост, водещи до нищожност на акта.

Във връзка с наведения довод за нищожност на оспорените актове поради липса на компетентност на административния орган следва да се има предвид следното:

Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗМ  "митнически органи" са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол, а митническите учреждения са посочени в т.25 както следва: а) Централното митническо управление; б) регионалните митнически управления; в) териториалните митнически управления; г) митническите бюра; д) митническите пунктове.

Компетентността на митническия орган да издава индивидуални административни актове следва да бъде преценявана съобразно текстовете на Закона за митниците и на Устройствения правилник на Агенция "Митници". В текста на чл. 7 от Правилника е посочено, че Агенцията е структурирана в ЦМУ и РМД в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и София. От своя страна, Правилникът за организацията и дейността на РМД – Бургас, в чл.18, ал.1 предвижда, че Митница – Бургас е структурирана в териториално митническо управление, митнически бюра и митнически пунктове. Видно от Приложението към чл.18, ал.2 от посочения правилник, под т.2 /при последваща промяна под т.1/ е вписан Митнически пункт Запад – рибно пристанище, чийто началник е издал оспорените административни актове.

Видно от събраните по делото доказателства стоката е била декларирана и освободена именно в митнически пункт Запад – рибно пристанище и там е възникнало митническото задължение по смисъла на чл.204 от ЗМ, съгласно който митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до неговото възникване. Следователно, компетентния митнически орган по смисъла на § 1, т.9 от ЗМ, който определя митническата стойност на внасяната стока, е именно началника на митнически пункт Запад – рибно пристанище.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, възложил последващия контрол, по повод на който е определена новата митническа стойност. Независимо, че това е без пряка връзка с настоящото произнасяне, следва да се отбележи, че и последващият контрол е възложен от компетентен орган – Директор на РМД Бургас, чиято материална компетентност относно последващия контрол е регламентирана в чл.84в, ал.2, т.2 от ЗМ.

В заключение следва да се обобщи, че компетентността на административния орган, издал оспорените административни актове е материално обоснована и не е налице твърдяният порок.

Спазено е и изискването за форма по отношение и на двата оспорени административни акта.

В рамките на цялостния съдебен контрол съдът не констатира нарушения при издаването на оспорените административни актове, които да мотивират извод за тяхната нищожност, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбоподателят е претендирал заплащане на разноските по делото, които с оглед изхода на процеса не следва да бъдат присъдени.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Гранити” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна промишлена зона складова база “Гранити”, съд. рег. по ф.д. № 1504/02 год. на БОС за обявяване на нищожност на Решение № 5805/06/30.05.2007 год. на Началник на МП “Запад-рибно пристанище” гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Гранити” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна промишлена зона складова база “Гранити”, съд. рег. по ф.д. № 1504/02 год. на БОС за обявяване на нищожност на Решение № 5805/06/23.04.2007 год. на Началник на МП “Запад-рибно пристанище” гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:…………………