Р Е Ш Е Н И Е

№ 513

гр. Бургас, 24.04.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                   ХII състав

На двадесет и пети март две хиляди и девета година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ РАЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия РАЕВА административно дело номер 155 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на П.М.П. *** срещу изричен отказ на директора на ОД на МВР-гр. Бургас, обективиран в писмо, изх. № 2766/28.01.2009 г., да отмени Заповед № З-1606/05.06.2007 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Не оспорва обстоятелството, че с влязла в сила Заповед № З-1606/05.06.2007 г. на директора на ОДП-гр. Бургас на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) му е наложена забрана за напускане на страната. Уточнява изрично, че обжалва писмо - изх. № 2766/28.01.2009 г. на директора на ОД на МВР-гр. Бургас. Не твърди и не представя доказателства за настъпила реабилитация по право или за съдебна реабилитация. Поддържа, че като гражданин на държава – член на Европейския съюз има право пътува извън страната без оглед на предходните му осъждания. Моли съда да постанови решение, с което да задължи директора на ОД на МВР-гр. Бургас да отмени наложената му забрана за напускане на страната.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, че не е налице основание за отмяна на Заповед № З-1606/05.06.2007 г. на директора на ОДП-гр. Бургас, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу годен за обжалване административен акт. Видно от представената по делото Заповед № З-1606/05.06.2007 г. на директора на ОДП-гр. Бургас по отношение на жалбоподателя е приложена  принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС – забрана за напускане на страната и разпореждане за отнемане на  издадените паспорт и заместващи го документи до реабилитирането му. Съобщението за прилагане на мярката по чл. 76, т. 2 от ЗБДС е връчено на жалбоподателя на 13.06.2007 г., като заповедта не е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в сила. С последваща молба, вх. М-46 от 21.01.2009 г. жалбоподателят е сезирал директора на ОД на МВР-гр. Бургас с искане за отмяна на забраната за напускане на страната. На така подадената молба административният орган е отговорил с писмо изх. № 2766/28.01.2009 г. В писмото е посочил, че не е налице отпадане на основанието, на което е издадена Заповед № З-1606/05.06.2007 г. на директора на ОДП-гр. Бургас, а именно, че не са налице условията за реабилитация както по право, така и за съдебна реабилитация. В заключение административният орган е изложил, че молбата за отмяна на забраната за напускане на страната е неоснователна. Съдът приема, че това писмо носи белезите на индивидуален административен акт и следователно подлежи на съдебен контрол, като в съдебното производство съдът следва да провери дали са налице предпоставките за прекратяване на действието на принудителната административна мярка.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, с надлежно делегирани правомощия по силата на Заповед № I-1025 от 06.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи. При издаването му са спазени изискванията за форма, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. При служебно извършената проверка съдът констатира, че не са налице условията за реабилитация по право. Съгласно наличните данни по делото жалбоподателят е освободен предсрочно с протоколно определение от 20.03.2007 г. по нчхд № 281/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд от остатъка в размер на 1 година, 4 месеца и 15 дни от определеното му наказание 20 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, т. 6 и 11 от НК по нохд № 336/1989 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Видно от регламентираните в чл. 86 и 88а от НК хипотези на реабилитация по право, в случая не е налице нито една от тях. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за съдебна реабилитация. При това положение изводът на административния орган, че не е отпаднало основанието за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е законосъобразен.

По изложените съображения като е отказал да отмени принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, административният орган е действал в пределите на предоставената му от закона компетентност, при спазване на установената форма, на процесуалния и материалния закон. Следователно оспореният административен акт, обективиран в писмо изх. № 2766/28.01.2009 г., се явява законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд-Бургас, ХІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.П. *** срещу изричен отказ на директора на ОД на МВР-гр. Бургас, обективиран в писмо, изх. № 2766/28.01.2009 г., да отмени Заповед № З-1606/05.06.2007 г. на директора на ОДП-гр. Бургас прилагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: