Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                  16.01.2009г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на седемнадесети декември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т.Е.

 

при секретаря К.Л. и прокурора С. Х. като разгледа докладваното от съдия Е. административно дело номер 1559 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.76, т.2 от ЗБДС

Образувано е по жалба на И.Р.П. *** с ЕГН: ********** против Заповед № З-1062/18.04.2007г., издадена от директора на ОДП – гр.Бургас, с която на основание чл.76, т.2 от ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната и за издаване на паспорти или заместващите ги документи. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат И., който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна - директорът на ОДП – гр.Бургас чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Н. оспорва жалбата като неоснователна. Не ангажира допълнителни доказателства, извън представените към административната преписка.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е заповед № З-1062/18.04.2007г., издадена от директора на ОДП – гр.Бургас за налагане на принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорти или заместващите ги документи с правно основание чл.76, т.2 от ЗБДС.

При извършената служебна проверка за законосъобразността на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № Із - 1025/06.07.2006г., издадена от овластения по чл.78, ал.1 от ЗБДС министър на вътрешните работи и при спазване на изискуемата от закона писмена форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в чл.26 от АПК. Адресатът на акта е уведомен за началото на процедурата и му е предоставена възможност да ангажира доказателства, за което свидетелства приложеното в преписката съобщение рег.№ 7845/03.04.2007г.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗБДС, определена в чл.33, ал.3 от същия.

Съгласно чл.76, т.2 от ЗБДС в редакцията му, обн. В ДВ, бр.105/2006г., в сила от 01.01.2007г., може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Правната норма на чл.76, т.2 от ЗБДС е диспозитивна и прилагането на принудителната административна мярка се осъществява при условията на оперативна самостоятелност. То е свързано с преценка на административния орган по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящата инстанция извършва проверка само за наличие на релевантните факти, съставляващи предпоставка за издаване на акта - осъждане за умишлено престъпление от общ характер и липса на реабилитация за него.

В мотивната част на оспорената заповед се сочи, че със споразумение по НОХД № 1832/2006г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, влязло в сила на 27.02.2007г. жалбоподателят е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим. Фактическите основания се подкрепят от представената по делото справка за съдимост рег.№ 1000/27.03.2007г., изходяща от Районен съд – гр.Сливен. Нарочно издаденият за целите на административното производство документ удостоверява, че наказанието е наложено за квалифицирана кражба, която съставлява престъпление от общ характер с форма на вината – пряк умисъл. При това положение няма съмнение, че е осъществена първата материалноправна предпоставка на чл.76, т.2 от ЗБДС.

Не се спори между страните, че е налице и второто условие, визирано в текста на чл.76, т.2 от ЗДБС, а именно – липсата на реабилитация. Доказателства, които да опровергаят отрицателния факт, не се съдържат в делото.

Ирелевантни за спора остават наведените от оспорващия обстоятелства, че работи по трудов договор и е погасил изцяло задълженията си към държавата. Макар, че се подкрепят от представените по делото писмени документи, тези факти не могат да се ползват с приоритет при конкуренция с обществения интерес, който се охранява от ЗБДС, а именно - защита на националната сигурност, обществения ред, правата и свободите на другите граждани.

Издадената заповед е мотивирана, като в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, регламентирано в чл.170 от АПК административният орган е доказал по безспорен начин фактическата установеност. Други основания, извън изложените в хипотезата на чл.76, т.2 от ЗБДС авторът на оспорения акт няма задължение да излага.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че административният орган е упражнил законосъобразно предоставената му от закона дискреционна власт.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36 от ЗАдв., ако другата страна е ползвала такъв. В настоящия случай проведеното от П. оспорване е неуспешно и в полза на административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба№ 1/09.07.2004г. в размер на 80,00 лева.

 

Водим от горното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Р.П. *** с ЕГН: ********** против Заповед № З-1062/18.04.2007г., издадена от директора на ОДП – гр.Бургас, с която на основание чл.76, т.2 от ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната и за издаване на паспорти или заместващите ги документи.

ОСЪЖДА И.Р.П. *** с ЕГН: ********** да заплати на ОДП – Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 80,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….