Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. Бургас, 10.01.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                   ХII състав

на десети декември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1557 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба на Д.А.Я. *** срещу Заповед № Z-1029/18.09.2007 г. на кмета на община Созопол, която е постановен отказ да бъде признато право на жалбоподателя да придобие собствеността върху ползвания от него имот № 109, находящ се в местността “Хаджи али дере”, землище на гр. Созопол със заявена площ 1 500 дка при граници и съседи: север – ползвателски имот № 79 и ползвателски имот № 77, изток – ползвателски имот № 81, запад – ползвателски имот № 76, юг – път.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания. В писмено становище излага доводи за нищожност на оспорената заповед, тъй като процесният имот е посочен в нея с номер по новоразработен план, който не е влязъл в сила и реално имот с такъв номер не съществува. На следващо място посочва, че съгласно събрания доказателствен материал е установено, че процесният имот не подлежи на възстановяване в полза на бивши собственици, поради което не е налице пречка да бъде придобит от ползвателя му. Друго основно съображение за незаконосъобразност на заповедта е наличието на алтернативно посочени в нея основания за постановяване на отказа, като процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че от съдържанието на заповедта не става ясно дали собствеността върху имотът подлежи на възстановяване или имотът е определен за общинска собственост с решение на комисията по чл. 19, ал. 2, вр. чл. 25 от ЗСПЗЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по издаване на оспорената заповед е образувано по искане на Д.А.Я., вх. № 818/03.07.1992 г. за извършване на оценка и закупуване на ползвания от него имот с площ от 1,5 дка,  находящ се в местността “Илчов дол” (по-късно наречена „Хаджи али дере”), землище на гр. Созопол. Имотът е предоставен за ползване на жалбоподателя с Удостоверение № 93/1990 г. на ИК на ОбНС-Созопол по силата на ПМС № 26 от 1987 г. Съгласно посоченото удостоверение имотът съставлява парцел 35 и част от парцел 36, находящ се в местността “Илчов дол”, землище на гр. Созопол. Заявлението е оставено без уважение със решение по т. 27 по протокол от месец август 2007 г. на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 863/30.08.2006 г. на кмета на община Созопол. Мотивите за решението на комисията са, че до 01.03.1991 г. жалбоподателят не е изградил сграда в ползвания от него имот по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ и че имотът подлежи на възстановяване на физически лица и/или е определен от комисията по чл. 19, ал. 2, вр. чл. 25 от ЗСПЗЗ за общинска собственост. Мотивите на комисията са възпроизведени изцяло в оспорената заповед. В заповедта е посочено още, че ползваният имот е на отстояние от 1 до 2 км от крайбрежната морска ивица.

Изложените констатации в оспорената заповед относно липсата на сграда в ползвания имот и относно отстоянието му от крайбрежната морска ивица се потвърждават от събраните по делото доказателства и не се оспорват от жалбоподателя. С оглед характеристиките на имота съдът намира, че следва въз основа на събрания доказателствен материал да обсъди дали е налице хипотезата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да се придобие право на собственост при условията на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице кумулативно предвидените предпоставки: правото на ползвателя да е учредено от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове върху общинска или държавна земя и собствеността върху имота да не се възстановява на граждани. В настоящия случай правото на ползване върху процесния имот е учредено по силата на акт от категорията на посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Основен спорен въпрос е дали собствеността върху имота подлежи на възстановяване. За изясняване на този въпрос е допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото по делото основно експертно заключение за местността местността “Илчов дол” (по-късно наречена „Хаджи али дере”) има изработен, но неодобрен кадастрален план от 1991 г. В разписния му лист имот с планоснимачен № 35 е записан на жалбоподателя Д.А.Я.. Във връзка с възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи за посочената местност е образувано производство по изработване на помощен план. Към момента на постановяване на процесния отказ е изработен проект на помощен план за местността, който не е приет по реда на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В проекта на помощния план имотите са посочени с различни номера в сравненение с номерата на имотите по неодобрения кадастрален план от 1991 г. Имот с планоснимачен № 35 и част от имот с планоснимачен № 36 по неодобрения кадастрален план съвпадат с поземлен имот № 109 по проекта за помощен план и представляват част от него. В оспорената заповед процесният имот е описан под № 109 по неприетия помощен план. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че площта на поземлен имот № 109 по проекта за помощен план е много по-голяма от площта на предоставения за ползване на жалбоподателя имот. Въз основа на проверка на представените с административната преписка доказателства и оглед на място вещото лице е установило, че предоставеният за ползване на жалбоподателя имот с Удостоверение № 93/1990 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет-Созопол съвпада с реално ползвания от него.

Съгласно приетото по делото допълнително заключение процесният ползвателски имот попада върху части от бивши имоти № 4065, 4066, 4067, 4106 и 4141, за които има възстановена собственост. В допълнителното заключение е посочено, че същото е изготвено въз основа на скица от неприетия помощен план. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че заключението е изготвено въз основа на проект за помощен план, който не е приет и че от община Созопол е възложено изготвянето на нов помощен план на друг изпълнител. Допълва, че имотите от процесната местност, чиято собственост е възстановена, са без определени номера и граници, тъй като няма приет помощен план. Посочва, че в общината се съхранява единствено списък на възстановените собственици и освен неприетият проект за помощен план, няма други данни за идентификация на границите на собствеността на бившите собственици. За местността, в която е разположен ползвателският имот, не е налице стар картен материал, а отделни оземлителни скици от 1930 г. Вещото лице заявява, че от съдържанието на оземлителните скици, с които се е запознало при изготвяне на заключението, не става ясно дали същите обхващат процесния имот. Изразява становище, че въз основа на запазените оземлителни скици и извършване на анкетиране и аерофотоснимка предстои да се изготви нов проект на помощен план, в който границите на имотите с възстановена собственост е възможно да не съвпаднат с границите на имотите, които са посочени на приложената към заключението скица. Като взе предвид така направеното уточнение на вещото лице в съдебно заседание, съдът намира, че не следва да кредитира приетото по делото допълнително експертно заключение. При положение, че освен неприетият помощен план, в община Созопол не са налице други документи за идентификацията на границите на имотите, чиято собственост е възстановена, съдът счита, че изложеното фактическо основание за издаване на процесния отказ, а именно, че ползвателският имот попада върху имоти, подлежащи на възстановяване на физически лица, не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Следователно преди обявяването на помощния план административният орган не би могъл да идентифицира границите на имотите, подлежащи на възстановяване и оттам да направи извода, че процесният имот е идентичен с тях. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В настоящия случай кметът на община Созопол е следвало да спре производството по разглеждане на заявлението за закупуване на ползвателския имот докато приключи производството по изработване и обявяване на помощния план. Като не е сторил това и се е позовал на единствено на решението на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, кметът на община Созопол е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на оспорената заповед. Решението на комисията е немотивирано и не съдържа конкретни данни с кои имоти, подлежащи на възстановяване, съвпада процесният имот. В решението на комисията имотът е посочен под несъществуващ номер 109 (номерът е посочен по неприетия и върнат за преработка помощен план) и освен това според изложените допълнителни констатации на вещото лице в съдебно заседание така посоченият имот № 109 по неприетия помощен план е с много по-голяма площ от предоставения за ползване на жалбоподателя. Основателни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че решението на комисията съдържа вътрешно противоречие, което е пренесено и в самата оспорена заповед. За процесния имот едновременно е посочено, че подлежи на възстановяване на граждани и че е определен за общинска собственост от комисията по чл. 19, ал. 2, вр. чл. 25 от ЗСПЗЗ. За последното – че е определен за общинска собственост – в административната преписка не се съдържат доказателства, като от страна на ответника е представено по делото писмено становище, изх. № 11-03-199/27.11.2008 г., съгласно което за процесния имот не е налице решение на комисията по чл. 19, ал. 2, вр. чл. 25 от ЗСПЗЗ.

По изложените съображения оспореният административен акт се явява незаконосъобразен поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. Същият следва да бъде отменен и административната преписка да бъде изпратена на кмета на община Созопол с указание да спре производството по разглеждане на заявлението на жалбоподателя за придобиване на процесния ползвателски имот до изработването и обявяването на нов помощен план и след изясняване на точното местонахождение и границите на имотите, подлежащи на възстановяване, административният орган да установи дали са налице предпоставките на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост от жалбоподателя върху ползвания от него имот.

Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените разноски по водене на делото, възлизащи на сумата от 540 лв., от които 10 лв. държавна такса, 230 лв. депозит за възнаграждение за вещо лице и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХII състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Z-1029/18.09.2007 г. на кмета на община Созопол.

ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на община Созопол за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА кмета на община Созопол да заплати в полза на Д.А.Я. *** направените разноски по водене на делото, възлизащи на сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: