Р Е Ш Е Н И Е

 

 

    /21.06.2010 година, град Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар М.В., разгледа докладваното от съдия Веселин Енчев адм.д. № 1554/2007 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на „Екострой 2003” ООД – град Несебър с ЕИК 102841960 и с адрес – ***, представлявано от И.Р.С. – управител, против ревизионен акт № 867/17.08.2007 година (РА) на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-478/08.11.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

С потвърдената част на РА на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – отм., за данъчен период май 2004 година – 6 728 лева главница и 738 лева лихва; за юни 2004 година – 35 196 лева главница и 12 290,88 лева лихва, и за юли 2004 година – 29 570 лева главница и 11 389,42 лева лихва.

В жалбата се излагат общи доводи за незаконосъобразност на целия РА. Изтъква се, че органите по приходите не са установили по безспорен начин обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, за да преминат към извършване на ревизията по този специален ред. Твърди се, че органите по приходите неоснователно не кредитират съдържанието на нотариалните актове, с които са изповядани продажби на недвижими имоти, както на свързаните с дружеството И.Р.С. и Б.Т.К., така и на трети лица. Поддържа се, че вещото лице, извършило оценката на продадените имоти за нуждите на ревизията, е използвало методика, която е в противоречие с изискванията на ЗДДС. А органите по приходите са съобразили изводите си единствено със сделките, извършени между жалбоподателя, от една страна и -  И.Р.С. и Б.Т.К., от друга, като са игнорирали цените, по които „Екострой 2003” ООД е продавало имоти в същите сгради на други купувачи.

Иска се отмяна на РА, в частта в която е потвърден с решението.

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1510 лева.

Прокурорът пледира  неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

Относно формата на РА и съответствието с целта на закона

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

 

Относно компетентността

В жалбата не се оспорва компетентността на издателя на РА по отношение на констатациите по ЗДДС – за май 2004 година, юни 2004 година и юли 2004 година, но в съответствие с разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът извърши проверка на това обстоятелство в рамките на настоящото производство.

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 867/05.07.2007 година (лист 43), П.Г. (на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП) е определена да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. От своя страна, органът възложил ревизията, черпи права от заповед № 98/31.05.2006 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 26). Предвид установените факти, съдът приема, че РА – в частта, предмет на съдебното оспорване - е издаден от компетентен орган.

 

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт

Ревизионното производство е започнало с издаването на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 329/08.02.2007 година (лист 151). Тя съдържа реквизитите по чл.113 ал.1 от ДОПК, а определения в нея срок за извършване на ревизията не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК. В съответствие с чл.113 ал.2 от ДОПК, заповедта е връчена на ревизираното лице, чрез пълномощника В.П. (лист 150),  на 19.02.2007 година.

Впоследствие, на основание чл.113 ал.3 от ДОПК, срокът на ревизията е удължен със ЗВР № 867/17.05.2007 година (лист 149), без да се променя предметния й обхват. Заповедта е връчена на ревизираното дружество – чрез лицето Т.С.. Новият срок е в рамките на срока по чл.114 ал.2 от ДОПК. По делото не се съдържат преки доказателства, представени от органите по приходите, за правната връзка на Т.С. с „Екострой 2003” ООД и дали към този момент е било налице упълномощително правоотношение между тях, но по косвен път съдът прави извод за наличието на такава връзка. Т.С. е идентична с Т.С.С. с ЕГН **********, пълномощник на дружеството, при изповядване на сделки за продажби на недвижими имоти през 2004 година (лист 8-16), а след получаване на заповедта, от страна на    „Екострой 2003” ООД са извършвани процесуални действия в хода на ревизията. Затова съдът, приема, че връчването на ЗВР на С. не представлява съществено процесуално нарушение нито пък е повлияло върху процесуалното поведение на дружеството при извършване на ревизията.

С Уведомление № ИТ-00-4192/01.06.2007 година (лист 147), на основание чл.124 ал.1 от ДОПК, дружеството е уведомено, че са установени данни за укрити приходи, поради което основата по ЗДДС (отм.) ще бъде определена по чл.122 от ДОПК. Уведомлението е получено на същата дата от Т.С., от името на „Екострой 2003” ООД .

Ревизионният доклад (РД) е съставен на 03.07.2007 година (лист 46-64) - в съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя чрез управителя Б.К..

Срещу РД е подадено възражение на 08.08.2007 година (лист 44-45).

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА.

На 17.08.2007 година органът по приходите е издал РА, оспорен в настоящото производство.

РА (лист 35-37) съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

На 30.08.2007 година жалбоподателят е уведомен за издаването на РА и е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП (лист 32-34).

Директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението,  са обсъдени доводите на ревизираното лице и направен е анализ на доказателствата. С решението РА е отменен частично, като в отменената част преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов РА, съгласно указанията на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

 

По материалната законосъобразност на акта

Предвид съдържанието на решение № 10-478/08.11.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, въпреки цялостното оспорване на РА в жалбата до административния съд, настоящият състав приема, че следва да разгледа по същество единствено констатациите в него  по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди май-юли 2004 година, включително.

Оспореният РА, в потвърдената си част, е издаден след извършена ревизия на жалбоподателя при особените правила на чл. 122-124 от ДОПК.

За да премине към извършване на ревизия по този ред, преди издаване на РД, ревизионният екип е приел, че от “Екострой 2003” ООД се укриват приходи – обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.

Съгласно чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи.

По – конкретно, за всеки от процесните данъчни периоди е установена продажба на недвижими имоти от дружеството на свързани през него лица на цени, определени от органите по приходите като нереално ниски. За установяване на действителната цена на имотите е назначена експертиза. От заключението на експерта ревизионният екип е направил извод, че е налице разминаване между цената, по която са продавани имотите и обичайната пазарна цена на такива обекти, т.е. налице са данни за укрити приходи от страна на жалбоподателя.

Затова съдът приема, че след като са разполагали с информация, получена по реда, установен в ДОПК, преценена по правилата на логиката и след съпоставка на фактите, относими към случая, за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, органите по приходите законосъобразно и мотивирано са продължили извършването на ревизията по особения ред, уреден в нормите на чл.122-124 от ДОПК.

 

По ЗДДС

Данъчен период май 2004 година

През този данъчен период от страна на дружеството е извършена продажба на апартамент № 1 на първи етаж във вход “В” на жилищна сграда (в груб строеж), построена в УПИ VІІ – 519 в квартал 2001 по плана на к.к. “Слънчев бряг - запад”. Апартаментът е продаден на И.Р.С. с ЕГН **********, който е съдружник в “Екострой 2003” ООД и управител на продавача.  Апартаментът е продаден за 6000 (шест хиляди) лева, съгласно нотариален акт № 76, том ІV, рег. № 2069, дело № 638/2004 година на нотариус с номер 110 в регистъра на Нотариалната камара – вх. рег. № 2263/18.05.2004 година (акт № 152, том VІІ, дело 1817 – на Служба по вписванията – Несебър – лист 236)

Органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на доставка между свързани лица, и са пристъпили към определяне на данъчната основа в съответствие с чл.30 ал.3 т.2 от ЗДДС (отм.). На лицензиран оценител е възложено изготвянето на пазарна оценка на жилището. Назначеното вещо лице – инж. Д.М. – е извършила оценка  по метода на разходите (вещния метод) и по метода на сравнителната стойност, като при крайното определяне на пазарната цена е съотнесла двата метода в съотношение 20% към 80%, в съответствие с методика, разработена от архитект В.Н. Вещото лице е определило пазарна оценка на продадения апартамент в размер на 38 640 лева без ДДС. Върху тази цена ревизионният екип е определил ДДС в размер на 7 728 лева (лист 48).

Затова, данъчната основа на облагаемите доставки на дружеството е увеличена с 33 640 лева и е начислен ДДС в размер на 6 728 лева (след приспадане на сумата по фактура № 36/20.05.2004 година с данъчна основа 5000 лева и ДДС – 1000 лева – лист 197).

Като краен резултат, за данъчния период на лицето е определен за внасяне ДДС в размер на 1811,96 лева, вместо декларирания по справка – декларация 4 916,04 лева ДДС за възстановяване.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя се оспорва извършената оценка в хода на ревизията.

Допуснати са три експертизи с идентични задачи – изготвяне на пазарна оценка – първоначална, извършена от инж. А.Б. (лист 166 - 170), повторна, извършена от С.Р. (лист 204-210) и допълнителна, извършена от инж. З.А. (лист 283-293 и лист 300-313).

Съдът намира, че следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички експертизи през този данъчен период, с оглед процесуална икономия и избягване на повторения при анализа на доказателствата за останалите данъчни периоди. Изводите за процесуалната стойност на експертизите се отнасят както за данъчен период май 2004 година, така и за данъчни периоди юни 2004 година и юли 2004 година.

За данъчен период май 2004 година в първоначалната експертиза цената на продадения апартамент е определена на 37 976 лева, в повторната – 21 613 лева, а в допълнителната – 22 700 лева (по метода на сравнимите неконтролируеми цени) и 28 900 лева (по метода на свободните пазарни цени).

Естеството на правния спор налага съпоставка на заключенията на експертите и техните изводи.

След като се запозна със съдържанието на заключенията, съдът намира, че не следва да кредитира заключението на инж. А.Б., тъй като намира, че то не е мотивирано в достатъчна степен. Пазарните цени, отразени в него, не са подкрепени с обективни данни. Изводите са формулирани, без експертът да е обосновал логическия път, по който е стигнал до размера на пазарната цена на имота. В експертизата е посочено съотношението (3:7 – лист 169) между различните методи, използвани от експерта при т.нар. “претегляне”, от които е извлечена, като краен резултат - и цената на продадения апартамент, но не е конкретизирано, защо инж. Б. е приел за справедливо точно това съотношение. При оценка на идеалните части от УПИ, продадени ведно с жилището, експертът е приел, че цената на 1 кв.м. идеални части е 80 лева, при принципно поддържана от него теза, че цената на квадратен метър в този район е 200-300 лева. Той се е мотивирал, че с продажбата е прехвърлен много малък процент от площта на парцела, както и че голяма част от парцела е “изконсумирана” с изграждането на сградата, но въпреки тези разсъждения не е изяснил защо е определил цената на земята именно на 80 лева/кв.м., а не 75 лева/кв.м. или пък 50 лева/кв.м. Тези недостатъци на заключението не са отстранени и при разпита на вещото лица в съдебното заседание на 09.04.2008 година.

Заключението на С.Р. е изградено върху оценка на имота в сравнение с цените, по които дружеството - жалбоподател е продавало обекти на трети лица в същата жилищна сграда. В съдебното заседание на 09.04.2008 година съдът е допуснал тази експертиза – “по въпросите, поставени от пълномощника на жалбоподателя, като съобрази уточненията, направени в днешното съдебно заседание”. В съдебното заседание процесуалният представител на “Екострой 2003” ООД не е направил уточнение, а е изказал мнение как вещото лице следва да определи цената на имота – “за пазарна цена да се приеме възможно най-високата, по която са продавали на трети лица” (лист 178).

С.Р. е направила точно това – изготвила е пазарна оценка на имоти, съобразно задачата, формулирана от жалбоподателя (лист 7) при съпоставяне на процесния апартамент и апартаментите, продадени от дружеството на трети лица, съгласно нотариални актове, приложени към жалбата (лист 8-19). В заключението бланкетно е посочено, че при извършване на оценката са използвани методите, описани в чл.20 от ЗДДС. Съдът не установи използване на тези методи. Единственият метод, изрично цитиран в заключението на  Р.  е този на сравнимите неконтролирани цени.

Съгласно редакцията на чл.20 т.5 от ЗДДС (отм.) приложима към данъчен период май 2004 година,  "пазарна цена" на стока или услуга е сумата, без данък върху добавената стойност, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия, между лица, които не са свързани.  Пазарната

цена се определя чрез:

     а) метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци

към момента на осъществяване на доставката;

     б) метода на пазарните цени, където пазарна цена е цената, използвана в

процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим

партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба;

     в) метода на увеличената себестойност, при която пазарната цена се

определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната

печалба;

     г) всеки друг разумен метод;

Методът на сравнимите неконтролирани цени изисква - при извършване на оценката – вещото лице да използва, като база за сравнение, сделки (доставки), реализирани от/между независими търговци, които да бъдат съпоставени с процесната (по нотариален акт № 76, том ІV, рег. № 2069, дело № 638/2004 година). В този смисъл е и разпоредбата на  чл.5 ал.1 от Наредба № 5/26.02.1999 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм.), издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 21 от 9.03.1999 г., изм., бр. 11 от 8.02.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., отм., бр. 70 от 29.08.2006 г. Съгласно чл. 5. ал.1 от тази наредба, методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са налице сделки с един и същи вид стоки или услуги, осъществявани между свързани лица и същия вид сделки между независими търговци, като определянето на обичайните пазарни цени се извършва чрез анализиране и сравняване на цените и условията на сделките между свързаните лица и същия вид сделки между независими търговци.

Изводите на Р. са изградени при използване - като аналог - на сделки, извършени от същия търговец в същата сграда и през същите данъчни периоди – обект на ревизията. Не е извършено изследване на сделки, осъществени от други, независими, стопански субекти в същия период от време и отново на територията на к.к. “Слънчев бряг - запад”. Заключението е фрагментарно и има характер на преразказ, без излагане на фактически съображения. Затова, за съда остава неясно въз основа на какви логически съждения е била приета за меродавна конкретно определената пазарна цена на имота, описан по нотариален акт № 76, том ІV, рег. № 2069, дело № 638/2004 година. По изложените съображения, съдът приема, че цитираният от Р. метод за определяне на пазарна цена на имота, прехвърлен от “Екострой 2003” ООД на И.Р.С., не е бил реално приложен при извършването на експертизата, а изводите в заключителната част са необосновани и не следва да бъдат кредитирани.

Експертизата на инж. З.А. също е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени, а като единствен аналог - имоти, прехвърлени от дружеството – жалбоподател на трети лица през 2004 година, с което, по мнение на настоящия състав, отново е бил нарушен принципа на обективност на изследването. Липсата на информация в заключението за подобни/сходни сделки, извършени от или между други търговци през 2004 година, го лишава от необходимата достоверност, за да послужи като средство за оборване на констатациите в РА. Затова, съдът приема, че изводите на експерта не следва да се вземат предвид при анализа на спорния въпрос относно пазарната цена на апартамент № 1 на първи етаж във вход “В” на жилищна сграда, построена в УПИ VІІ – 519 в квартал 2001 по плана на к.к. “Слънчев бряг - запад”.

Ревизията е извършена по чл.122-124 от ДОПК. Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Оборимата презумпция на чл.124 ал.2 от ДОПК възлага доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в РА върху жалбоподателя. В случая, той не е опровергал изводите на ревизионния екип, направени въз основа на пазарната оценка, изготвена по възлагане от органите по приходите. Експертите Р. и А. са изготвили заключенията си по параметрите, определени от жалбоподателя, без необходимата обективност, а експертът Б. не е мотивирал в достатъчна степен стойността, която е приел като пазарна цена на имота.

Въпреки цитираното разпределение на доказателствената тежест, за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да коментира и заключението на инж. Д.М., изготвила експертизата в ревизионното производство (лист 132-137).

В тази експертиза, в хронологичен порядък, е проследен процеса по изграждането на обекта и документалното отразяване на отделните етапи по това. Извършено е външно описание на цялата сграда, което няма връзка със спора, доколкото отразява вида на строежа, към датата на огледа, а не към датата на изповядвате на сделката по нотариален акт № 76, том ІV, рег. № 2069, дело № 638/2004 година. За сметка на това, инж. М. подробно е описала методите, които е използвала при изготвяне на оценката, отчела е местонахождението и предназначението на обекта, цитирала е информационните източници, от които е достигнала до определената стойност и е обяснила защо е отдала приоритет на един метод, за сметка на друг, в заключителната част на експертизата. Заключението е логично издържано, а изводите - представени във вид, позволяващ последваща проверка при преценката на доказателствата по делото. Затова съдът кредитира таза експертиза, за сметка на изготвените в съдебното производство.

Освен по изложените съображения, съдът приема, че презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК не е оборена от жалбоподателя и поради непредставяне от негова страна на доказателства, които са били изискани в съдебната фаза и които са били относими към правния спор. Видно от съдържанието на нотариален акт № 76, том ІV, рег. № 2069, дело № 638/2004 година, сградата, в която се намира продадения апартамент, към датата на продажбата, е била със степен на завършеност - т.нар. “груб строеж”.

Доколкото от това понятие е невъзможно да се установи точния обем на строително-монтажните работи, осъществени до датата на продажбата, с нарочно определение съдът е задължил жалбоподателя да представи доказателство за степента на завършеност на имотите, обект на ревизията, в това число и процесния (лист 296-298). От страна на “Екострой 2003” ООД такива доказателства не са представени. В същото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е възразил, че протоколите, които се подписват в процеса на строителството са частни документи и не могат да се противопоставят на официалната доказателствена сила на нотариалния акт. Това възражение е безпредметно, доколкото, в случая, целта на указанията е била да се уточни степента на завършеност на продадения апартамент, с оглед преценка на обективността на експертизите, а не да се опровергава съдържанието на нотариалния акт. В крайна сметка, по силата на § 2 от ДОПК във връзка с чл.144 от АПК, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, съдът е обвързан от установените факти по делото и е изградил своите изводи единствено на тях и от съответните приложими материалноправни норми.

По изложените съображения, съдът приема, че от страна на “Екострой 2003” ООД не са опровергани констатациите в РА за данъчен период май 2004 година и жалбата следва да се отхвърли – в тази си част – като неоснователна.

 

За данъчен период юни 2004 година

През този данъчен период от страна на дружеството са извършени продажби на апартаменти в жилищната сграда, построена в груб строеж в УПИ VІІ – 519 в квартал 2001 по плана на к.к. “Слънчев бряг - запад”.

С нотариален акт № 22, том ІХ, рег. № 4983, дело № 1474/2004 година на нотариус с номер 208 в регистъра на Нотариалната камара – вх. рег. № 3001/25.06.2004 година (акт № 87, том ХІ, дело 2413 – на Служба по вписванията – Несебър – лист 18) “Екострой 2003” ООД, чрез управителя Б.Т.К. е продало на съдружника  И.Р.С. с ЕГН ********** четири апартамента с обща цена – 25 000 лева.

С нотариален акт № 24, том ІХ, рег. № 4989, дело № 1475/2004 година на нотариус с номер 208 в регистъра на Нотариалната камара – вх. рег. № 3008/25.06.2004 година (акт № 93, том ХІ, дело 2420 – на Служба по вписванията – Несебър – лист 17) “Екострой 2003” ООД, чрез управителя И.Р.С. е продало на съдружника  Б.Т.К. с ЕГН ********** три апартамента с обща цена – 20 000 лева.

Органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на доставка между свързани лица, и са пристъпили към определяне на данъчната основа в съответствие с чл.30 ал.3 т.2 от ЗДДС (отм.). На лицензиран оценител е възложено изготвянето на пазарна оценка на апартаментите. Назначеното вещо лице – инж. Д.М. – е извършила оценка  по метода на разходите (вещния метод) и по метода на сравнителната стойност, като при крайното определяне на пазарната цена е съотнесла двата метода в съотношение 20% към 80%, в съответствие с методика, разработена от архитект В.Н.. Вещото лице е определило пазарна оценка на продадените апартаменти в общ размер на 270 080 лева, без ДДС. Върху тази цена ревизионният екип е определил ДДС в размер на 54 016 лева (лист 48), приспаднал е за този данъчен период данъка, заплатен по фактури № 73/26.08.2004 година, № 65/25.08.2004 година, № 85/22.12.2004 година и № 78/26.08.2004 година  - общо 18 820 лева (лист 197-199), и е определил дължим ДДС в размер на 35 196 лева. Определеният дължим ДДС е намален с размера на декларирания от лицето за възстановяване ДДС – 6062,48 лева.

Като краен резултат с РА, за юни 2004 година на “Екострой 2003” ООД е определен за внасяне ДДС в размер на 29 133,50 лева и лихва в размер на 12290,86 лева.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя се оспорва извършената оценка в хода на ревизията. Изготвени са заключенията, коментирани за предходния данъчен период.

Вещото лице инж. Б. е оценил продадените апартаменти на 284 019 лева. С.Р. е определила цена – 160 518 лева, а инж. З.А. – 168 700 лева. Съдът не кредитира тези оценки по съображения, вече изложени за данъчен период май 2004 година.

С оглед на изложеното, като приема, че констатациите в РА не са оборени от жалбоподателя с допустимите доказателствени средства, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли за този данъчен период.

 

За данъчен период юли 2004 година

И през този данъчен период дружеството е продало на съдружника и управител Б.К. апартаменти в жилищната сграда, построена в груб строеж в УПИ VІІ – 519 в квартал 2001 по плана на к.к. “Слънчев бряг - запад”.

С нотариален акт № 185, том V, рег. № 2680, дело № 407/2004 година на нотариус с номер 110 в регистъра на Нотариалната камара – вх. рег. № 3171/05.07.2004 година (акт № 28, том ХІІ, дело 2505 – на Служба по вписванията – Несебър – лист 253) “Екострой 2003” ООД, чрез управителя И.Р.С. е продало на съдружника  Б.Т.К. четири апартамента с обща цена – 25 000 лева.

С нотариален акт № 41, том VІ, рег. № 2871, дело № 989/2004 година на нотариус с номер 110 в регистъра на Нотариалната камара – вх. рег. № 3283/08.07.2004 година (акт № 79, том ХІІ, дело 2617 – на Служба по вписванията – Несебър – лист 258) “Екострой 2003” ООД е продало на Ф.Д., гражданин на Република Ирландия, един апартамент в същата жилищна сграда за сумата от 35 000 лева.

В хода на ревизията е установено, че за извършената продажба на жилище на ирландския гражданин – облагаема доставка по смисъла на ЗДДС (отм.), дружеството не е издало фактура, отразена по данъчните регистри. Данъчната основа по продажбата е умножена с процента на дължимия данък. Така, за този данъчен период, органите по приходите са увеличили данъчната основа на облагаемите доставки със сумата  29 166,67 лева и са определили 5 833,33 лева ДДС.

По отношение на продажбата на апартаментите на Б.К. органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на доставка между свързани лица, и са пристъпили към определяне на данъчната основа в съответствие с чл.30 ал.3 т.2 от ЗДДС (отм.). На лицензираният оценител инж. Д.М. е възложено извършването на оценка. Вещото лице е определило пазарна оценка на продадените апартаменти в общ размер на 147 850 лева, без ДДС. А ДДС върху тази стойност е изчислен на 29 570 лева.

Въз основа на горните констатации ревизионният екип е определил ДДС в размер на 35 403,33 лева, прибавил е 12 796,86 лева данък (деклариран за внасяне) за този данъчен период и е намалил съвкупния размер на  ДДС за внасяне със сумата от 1818,34 лева, внесен реално от лицето на 13.08.2004 година.

Като краен резултат с РА, за юли 2004 година на “Екострой 2003” ООД е определен за внасяне ДДС в размер на 46 381,85 лева и лихва в размер на 17896,86 лева.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя не се оспорват констатациите относно неначисляване на дължим данък при продажбата на апартамент на Ф.Д. Оспорено е единствено извършената оценка в хода на ревизията. Изготвени са заключенията, коментирани за предходния данъчен период.

По съображения, изложени за данъчен период май 2004 година, съдът приема, че констатациите в РА не са оборени от жалбоподателя с допустимите доказателствени средства, затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли и за този данъчен период.

По делото е изготвена и съдебно – счетоводна експертиза (лист 171 - 174). Нейните изводи не следва да се вземат предвид, с оглед обстоятелството, че съдът не е кредитирал заключенията на вещите лица – оценители, дадени в съдебното производство.

Изходът от обжалването обуславя и възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя. Той следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1510 (хиляда петстотин и десет) лева, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК.

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екострой 2003” ООД – град Несебър с ЕИК 102841960 против ревизионен акт № 867/17.08.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-478/08.11.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Екострой 2003” ООД – град Несебър с ЕИК 102841960 да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 1510 (хиляда петстотин и десет) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: