Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1689                          10.10.2018 година                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети  състав, на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 1552 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас против решение №644/21.05.2018г. на Районен съд – Бургас, постановено по НАХД №1263/2018г., с което е отменено наказателно постановление № 02-02024304/15.10.2013г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”– Бургас. На „Хелио-тур-с“ АД, за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, във вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда, на основание чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на закона – касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Намира за неправилни и необосновани изводите на съда за изтекла давност. Искането от съда е да отмени оспореното решение и постанови друго по същество, с което да потвърди издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас наказателно постановление.

 В съдебно заседание, касаторът и ответникът по касация, не изпращат представители.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за потвърждаване решението на районния съд.

 Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на „Хелио-тур-с“ АД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-02024304/19.07.2013г. от старши инспектор при Д „ИТ“-Бургас за това, че в качеството на работодател, към 16.07.2013г., не е изпълнил задължително предписание на Д „ИТ“-Бургас, дадено с протокол № 97 /17.01.2013г., точка 11, а именно: „Работодателят „Хелио-тур-с“ АД да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец октомври на 2012г. на К.Я.М., с ЕГН ********** на длъжност „портиер“ в размер на 371.33 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 от КТ, със срок на изпълнение 31.01.2013г.“ Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на Хелио-тур-с“ АД глоба в размер на 5000 лева на основание чл.415, ал.1 от КТ.

След  издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган пристъпил към връчване му на „Хелио-тур-с“ АД. За целта постановлението било изпратено  с известие за доставяне на 12.11.2013г. по пощата на адрес, посочен от дружеството,  като видно от отбелязването пратката е била получена от лице подписало се като пълномощник. След изтичането на 7- дневния срок на база на горното административнонаказващият орган приел, че са изпълнени предпоставките на чл.58, ал.1 от ЗАНН и направил отбелязването върху наказателното постановление, че същото е влязло в сила на 20.11.2013г.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, че наказателното постановление не е било редовно връчено на „Хелио-тур-с“ АД на 12.11.2013г. Препоръчаната пощенска пратка, съдържаща обжалваното наказателно постановление, изпратена за връчване на „Хелио-тур-с“ АД чрез пощенски оператор с обратна разписка, е приета от лице, чието име остава неясно от отразеното в известието за доставяне, като не е ясно и в какво качество лицето е приело пратката. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже редовното връчване на наказателното постановление, като това не се променя от факта, че той е избрал да осъществи връчването чрез „Български пощи“ ЕАД, нито от факта, че своевременно не се е снабдил с доказателства относно самоличността на лицето и качеството, в което то е получило пратката.

Освен това съдът намира, че в случая е изтекла и абсолютна давност, което е основание за изключване на административнонаказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази посока съдът намира в постановеното  съвместно  от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. Според цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл.82, ал.3 от ЗАНН). Според тълкувателното постановление един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация  на института на абсолютната погасителна давност. В чл.34 от ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и  наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Изтичането на абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на дееца с влязла в сила осъдителна присъда.  Следователно, в конкретния казус абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от  НК е четири години и шест месеца, предвид факта, че деянието се наказва с глоба и съобразно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Този срок е започнал да тече от довършване на деянието на 16.07.2013г. и е изтекъл на 16.01.2018 г., към която дата наказателното постановление не е било връчено на санкционираното лице.

След като е налице изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване - обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, решението на районния съд, с което наказателното постановление е отменено, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХV-ти състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №644/21.05.2018г., постановено по НАХД №1263/2018г. по описа по описа на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.   

 

 

          

                                                                 2.