Р Е Ш Е Н И Е  № 1576

 

Град Бургас, 8.08.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИАНА ПЕТКОВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К.Л., с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1551 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ -Бургас, подадена чрез пълномощник, против решение № 643 от 21.05.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 1247 по описа на БРС за 2018г., с което е отменено наказателно постановление № 02-02024308/15.10.2013г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - Бургас, с което на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621, за нарушение  на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева на основание чл.415 ал.1 от КТ.

Касаторът счита за неправилен извода на районния съд, че наказателното постановление не е редовно връчено на „Хелио-тур-с“ АД на 12.11.2013г., поради което е изтекла погасителната давност за наказателно преследване на дружеството. Искането е за отмяна на решението като неправилно и за потвърждаване на наказателното постановление.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за основателна и пледира за отмяна на решението на районния съд.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на „Хелио-тур-с“ АД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-02024308/19.07.2013г. от старши инспектор при Д „ИТ“-Бургас за това, че в качеството на работодател, към 16.07.2013г., не е изпълнил задължително предписание на Д „ИТ“-Бургас, дадено с протокол № 97 /17.01.2013г., точка 11, а именно: „Работодателят „Хелио-тур-с“ АД да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец октомври на 2012г. на Илюшин Георгиев Тончев с ЕГН ********** на длъжност „управител къмпинг“ в размер на 700 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 от КТ, със срок на изпълнение 31.01.2013г.“ Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на Хелио-тур-с“ АД глоба в размер на 5000 лева на основание чл.415, ал.1 от КТ.

След  издаване на наказателното постановление административно-наказващият орган пристъпил към връчване му на „Хелио-тур-с“ АД. За целта постановлението било изпратено  с известие за доставяне на 12.11.2013г. по пощата на адрес посочен от дружеството,  като видно от отбелязването пратката е била получена от лице подписало се като пълномощник. След изтичането на 7- дневния срок на база на горното административнонаказващият орган приел, че са изпълнени предпоставките на чл.58, ал.1 от ЗАНН и направил отбелязването върху наказателното постановление, че същото е влязло в сила на 20.11.2013г.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд, че наказателното постановление не е било редовно връчено на „Хелио-тур-с“ АД на 12.11.2013г. Препоръчаната пощенска пратка, съдържаща обжалваното наказателно постановление, изпратена за връчване на „Хелио-тур-с“ АД чрез пощенски оператор с обратна разписка, е приета от лице, чието име остава неясно от отразеното в известието за доставяне, като не е ясно и в какво качество лицето е приело пратката. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже редовното връчване на наказателното постановление, като това не се променя от факта, че той е избрал да осъществи връчването чрез „Български пощи“ ЕАД, нито от факта, че своевременно не се е снабдил с доказателства относно самоличността на лицето и качеството, в което то е получило пратката.

  Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН предвижда, че в административно-наказателното производство относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат правилата предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. Предвид това, в случая приложение намира разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която не е регламентирана в ЗАНН. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.

В настоящия случай, административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но наказателното постановление не е редовно връчено, а съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от  НК,  към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвиден в предходния член. Следователно, в конкретния казус абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от  НК е четири години и шест месеца, предвид факта, че деянието се наказва с глоба и съобразно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Този срок е започнал да тече от довършване на деянието на 16.07.2013г. и е изтекъл на 16.01.2018 г., към която дата наказателното постановление не е било връчено на санкционираното лице.

След като е налице изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване - обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, решението на районния съд, с което наказателното постановление е отменено, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 643 от 21.05.2018г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 1247 по описа на БРС за 2018г.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./