Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е   1192

 

гр. Бургас, 30 декември 2008г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                                 СЪДИЯ:  Л.А.

***, като разгледа докладваното от съдия Л.А.  адм.д. № 1551 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на гл.Х, раздел І от АПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Жалбоподателят Г.К.М. *** е оспорил заповед № КД-02-916 от 10.07.2008г. на началника на СГКК – Бургас, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол по отношение на поземлени имоти с идентификатори 67800.501.404 и 67800.501.405, изразяващо се в промяна на имотната граница между тях. В жалбата са изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на атакуваната заповед. Жалбоподателят, в условията на евентуалност, иска от съда да прогласи нищожността на заповедта на началника на СГКК – Бургас или да я отмени като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,  поддържа жалбата, представя писмени доказателства и иска съда да уважи жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител, и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Е.С. не се явява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна К.Г., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира я за неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира следното:

            На 10.01.1966г. жалбоподателят е купил празно дворно място с площ от 124 кв.м, представляващо парцел VІІ-533, от кв.№3 по плана на гр.Созопол от 1965г. С договор от 29.10.2002г. жалбоподателят е купил от Община Созопол 23 кв.м идеални части от УПИ VІІІ-443 в кв.37 по плана на гр.Созопол, целият с площ 147 кв.м. От същия договор е видно, че с тази покупко-продажба Г.М. е станал собствени на целия УПИ VІІІ-443 в кв.37 по плана на гр.Созопол от 1989г.

            Заинтересуваните лица Е.С. и К.Г. с договор от  по 02.06.1998г. са купили имот – частна държавна собственост, представляващ дворно място с площ от 207кв.м., образуващо парцел V, имот пл.№442 в кв.37 по плана на гр.Созопол.

            От събраните по делото доказателства се установява, че УПИ VІІІ-443 в кв.37 по плана от 1989г. е идентичен парцел VІІ-533, от кв.№3 по плана от 1965г., а УПИ VІІІ-443 и УПИ V-442 в кв.37 са съседни с обща граница.

            С решение №1132/17.10.2006г. постановено по гр.д.№1808/2005г. от ВКС е оставено в сила решение №ІV-325 от 22.03.2005г. по гр.д.№ 189/2004г. на Окръжен съд гр.Бургас. С последното решение е било отменено решение на РС-Бургас по гр.д.№250/02г. и вместо него е прието за установено по отношение на Г.М., че в резултат на грешно заснемане на кадастралната основа на гр.Созопол от 1989г. като имотна граница между УПИ V-442  и  УПИ VІІІ-443 е отразена съществуваща ограда, а не имотната граница по плана от 1965г., като по този начин 11 кв.м от имот пл.№442 по протежение на границата между двата имота са били заснети към имот пл.№443 в кв.37. След постановяване на решението на ВКС заинтересуваните лица Е.С. и К.Г. са подали заявление вх.№94-9607/25.06.2008г. до СГКК с искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол по отношение на поземлени имоти с идентификатори 67800.501.404 и 67800.501.405.  В отговор на заявлението административният орган е издал обжалваната заповед, в мотивите на която изцяло се е позовал на резултата от гражданско съдебно производство приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е решен спор за материално право относно грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Созопол касаеща границата между имоти с идентификатори 67800.501.404 и 67800.501.405.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирани лица и е процесуално  допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на акта.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган - съгласно чл.54, ал.1 от ЗКИР това е изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на СГКК-Бургас, който черпи правомощията си от Заповед №300-152/29.10.2003г. на изпълнителния директор на АГКК.

Обжалваната заповед е мотивирана и не противоречи на материалноправните и процесуалните разпоредби по издаването й.

Съгласно чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, а според разпоредбата на ал.2 от същия член непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.

            В конкретния случай спорът за материалното право, свързан с грешка в кадастралната основа относно имотната граница между посочените имоти, е разрешен с влязло в сила съдебно решение, с правно основание чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, което е задължително за страните и за настоящият административен орган, съгласно чл.220 ГПК(отм.). Последният е бил длъжен да се съобрази с решението на съда при нанасяне на установената имотна граница, така, както е установено по него, т. е. да открие процедура за отстраняване на грешката в кадастралната карта по направеното заявление. Самото решение на съда, с придружаващата го скица, представляваща неразделна част от него, замества актът за непълноти и грешки, който се съставя на самото място съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР. Влязлото в сила съдебно решение се изпълнява така, както е постановено, тъй като се ползва със сила на присъдено нещо.  

Неоснователен е довода на жалбоподателя за нищожност на обжалваната заповед като постановена от лице, което е заинтересувано от издаването й, тъй като в гражданския спор, описан по-горе, лицето-автор на оспорената заповед е изготвило експертни заключения, произнасяйки се по въпроси, касаещи съществото на спора. Съгласно чл.10., ал.2 от АПК не може да участва в административното производство длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В конкретния случай няма данни, нито наведени твърдения за наличие на такива отношения между някоя от страните в административното производство и началника на СГКК-Бургас, които да пораждащи основателни съмнения в безпристрастие на инж.С.З. Съдът намира, че не е налице и другата предвидена в нормата хипотеза, което е твърдението на жалбоподателя. Вещото лице по гражданскоправния спор не е заинтересувано от изхода на този спор, точно обратно, това лице следва да изготви безпристрастно заключение. След като никоя от съдебните инстанции, които са допускали и изслушвали експертизата, не се е усъмнила в наличието на тази безпристрастност, то и настоящият съд няма причини да се съмнява. От друга страна това, че инж.С.З., в качеството на в.л., е участвала в гражданското производство само по себе си не означава, че тя е заинтересувана от изхода на последвалото административно производство и не може да участва в качеството на длъжностно лице по него. Качеството й на в.л. по гражданско дело не означава автоматична заинтересуваност от изхода на друго административно производство.

            С оглед изложеното съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна, а жалбата за неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

            Разноски следва да се присъдят в полза на административният орган и заинтересуваните лица К.Г. и Е.С. Такива са претендирани само от К.Г. Съдът намира тази претенция за неоснователна. По делото е представен договор за правна помощ сключен между К.Г. и адв., в който е договорено възнаграждение в размер на 600 лева, но видно от същия договор реално не е внесена никаква част от така договорената сума, а разноски по делото се дължат само, ако има доказателства за реално извършени такива. По тези съображения претендираните от заинтересуваната страна К.Г. разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Административен съд  гр.Бургас,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Г.К.М. *** против заповед № КД-02-916 от 10.07.2008г. на началника на СГКК – Бургас, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол по отношение на поземлени имоти с идентификатори 67800.501.404 и 67800.501.405, изразяващо се в промяна на имотната граница между тях, като неоснователна.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на РБългаря.

 

                                                                        Съдия: