Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 12 юли  2011 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 155/2011 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от адвокат Георги Сталев Георгиев, в качеството му на пълномощник на Н. Иванова Б., против Решение № 936/30.12.2010 година, постановено по н.а.х.д. № 877/2010 година по опис на Районен съд – гр. Несебър. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 4824-10/11.10.2010 година на Началника на РПУ – гр. Несебър, с което за нарушение на чл. 259, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от същия кодекс на Н.И.Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева.

С касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата, като счита, че не са налице доказателства за наличието на обективен признак от състава на нарушението – регистрирано на територията на Република България превозно средство, поради което съдът неправилно е приел, че наказателното постановление е законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, намира жалбата за основателна, като счита, че след като процесното МПС не е регистрирано на територията на страната, за неговия собственик не може да възникне административнонаказателна отговорност  за извършено нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 05.10.2009 година Н.И.Б. е управлявал собственото си МПС – мотопед, без регистрационен номер и без да притежава валидна полица за застраховка гражданска отговорност за 2010 година. Това деяние е било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т.1 от КЗ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от същия кодекс му е било наложено наказание – глоба в размер на 400 лева.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е направил възражение, че не следва да носи отговорност по този текст, тъй като същата норма въвежда задължение за застраховка гражданска отговорност по отношение на регистрирани на територията на Република България превозни средства, които не са спрени от движение, а притежаваното от него МПС не е било регистрирано на територията на страната.

В оспореното съдебно решение първоинстанционният съд подробно е изследва въпроса дали мотопедът представлява моторно превозно средство по смисъла на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, но не е дал отговор на възражението, наведено с жалбата.

Приел е, че доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство и тези – в съдебното такова, са достатъчни да се даде положителен отговор на въпроса за законосъобразността на оспореното наказателно постановление.

Настоящият състав на съда намира възраженията, наведени с касационната жалба за основателни.

Няма спор в случая, че мотопедът, който е собственост на касатора, не е бил регистриран на територията на Република България. Ето защо за него не е съществувало задължение да сключва застраховка гражданска отговорност така, както изисква разпоредбата на чл. 159, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В случая евентуално би следвало да се обсъжда изпълнил ли е касаторът задължението си по чл. 159, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, като се обсъдят и хипотезите, очертани с разпоредбите на ал. 3 на същия текст. Тази дейност, обаче по прилагане на закона, е следвало да бъде извършена от административнонаказващия орган. В настоящия случай първоинстанционният съд е следвало да установи налице ли са доказателства за извършено нарушение, такова, каквото е очертано съответно с обективни и субективни признаци в рамките на оспореното наказателно постановление.

Тази преценка е извършена неправилно, в нарушение на закона. След като моторното превозно средство не е регистрирано на територията на страната, то за неговия собственик не възниква и задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност по смисъла на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Поради това не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 936/30.12.2010 година, постановено по н.а.х.д. № 877/2010 година по опис на Районен съд – гр. Несебър и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4824-10/11.10.2010 година на Началника на РПУ – гр. Несебър, с което за нарушение на чл. 259, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховане на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от същия кодекс на Н.И.Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: