Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 30 март  2009г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                      

              

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 154 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл.160 ал.4 от ЗООС във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на „СУИС ПРОПЪРТИС” ЕООД , представлявано от С.Т.З. против Заповед № РД-7/15.01.2009г. на Директора на РИОСВ гр. Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка:незабавно спиране на всякакви строителни дейности във връзка с първоначалната реализация на инвестиционно предложение:”Сграда с апартаменти за туристическо ползване и КОО и басейн- първи етап от ваканционно селище” в имот № 27454.23.72, местност „Каладери”, землище на с. Емона, общ. Несебър, обл. Бургас с инвеститор „СУИС ПРОПЪРТИС” ЕООД гр. София, представлявано от Стоян Тодоров Захариев до произнасяне на компетентния Административен съд с окончателен съдебен акт относно постъпил жалба.

С жалбата се иска отмяна на акта, като се навеждат доводи за материална незаконосъобразност. Претендират се разноски.

Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.С., поддържа становището си за материална незаконосъобразност на акта.

Ответникът по оспорването – Директор на РИОСВ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас,в хода на съдебните прения, изразява становище за необходимост от спиране на производството по настоящото дело

Жалбата е допустима. Подадена е  от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок. Последното, съдът , приема предвид обстоятелството, че ответника по оспорването не е представил доказателства за съобщаване на акта по реда на чл. 160 ал.3 от ЗООС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № РД-7/15.01.2009г. на Директора на РИОСВ гр. Бургас ,е наложена принудителна административна мярка:незабавно спиране на всякакви строителни дейности във връзка с първоначалната реализация на инвестиционно предложение:”Сграда с апартаменти за туристическо ползване и КОО и басейн- първи етап от ваканционно селище” в имот № 27454.23.72, местност „Каладери”, землище на с. Емона, общ. Несебър, обл. Бургас с инвеститор „СУИС ПРОПЪРТИС” ЕООД гр. София, представлявано от С.Т.З. до произнасяне на компетентния Административен съд с окончателен съдебен акт относно постъпил жалба.

Заповедта е издадена на осн. чл. 158 т.3 и 4, чл.159 ал.2 и чл.160 от Закона за опазване на околната среда и чл.166 ал.1 АПК, при следните посочени мотиви: постъпила жалба, адресирана до Административен съд гр. Бургас против Решение № БС- 231-ОС/ 19.12.2008г. по оценка за съвместимостта на план, програма и проект /инвестиционно предложение с предмета и целите на опазване защитени зони за съгласуване на инвестиционно предложение:”Сграда с апартаменти за туристическо ползване и КОО и басейн- първи етап от ваканционно селище” в имот № 27454.23.72, местност „Каладери”, землище на с. Емона, общ. Несебър, обл. Бургас с инвеститор „СУИС ПРОПЪРТИС” ЕООД гр. София; извършена на 15.01.2009г. проверка и констатирано извършване на строителни дейности във връзка  с реализация на инвестиционното предложение въпреки нормата на чл. 166 ал.1 АПК.

Според жалбоподателя, този административен акт е издаден при неправилно приложение на закона и навежда следните доводи : наличие на влязъл в сила административен акт- Решение № БС- 231-ОС/ 19.12.2008г., чието изпълнение недопустимо е спряно фактически от органа, който го е издал с налагане на принудителната административна мярка; липса на предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, предвид разпоредбата на чл. 158 ЗООС и липса на правомощие за административния орган за позоваване на нормата на чл. 166 ал.1 АПК.

Съдът, намира тези аргументи за частично основателни, като в изпълнение на правомощията си по чл. 168 ал.1 АПК, установи и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт.

Предвид обстоятелството, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма и от компетентне орган, то същият е валиден , но не и законосъобразен.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, за недопустимост на наложената мярка с оглед наличието на влязъл в сила административен акт- Решение № БС- 231-ОС/ 19.12.2008г. и за липса на правомощие за административния орган за позоваване на нормата на чл. 166 ал.1 АПК.

Това е така защото : против Решение № БС- 231-ОС/ 19.12.2008г. е подадена жалба от Световен фонд на дивата природа Дунавско Кърпатска програма България. Жалбата при условията на чл. 152 ал.2 АПК е изпранета на Административен съд гр. Бургас. По тези факти страните не спорят. Настоящият жалбоподател обаче, твърди че това оспорване е недопустимо, поради което и решението е влязло в сила.

При извършена служебна проверка в деловодната система на Административен съд Бургас,съдът установи,  че по подадената от Световен фонд на дивата природа Дунавско Кърпатска програма България жалба против Решение № БС- 231-ОС/ 19.12.2008г. е образувано адм. дело № 51/2009г., което е насрочено за разглеждане в съдебно заседание за 14.04.2009г. Поради това, единственият компетентен да се произнесе по допустимостта на оспорването орган - съдът, сезиран с този спор, към датата на издаване на  Заповед № РД-7/15.01.2009г. не е сторил това. В този смисъл безусловна е приложимостта на нормата на чл. 166 ал.1 АПК, предвид наличието на съдебно оспорване на адм. акт, липсата на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на същия и липсата на допуснато от издателя му предварително изпълнение по реда на чл. 60 АПК.

Разпоредбата на чл. 166 ал.1 АПК е императивна и поражда действие с факта на инициирано съдебно оспорване. На действието и може да се позове всеки, който има интерес от това.

В този ред на мисли, съдът, намира за неоснователно искането на представителя на окръжна прокуратура за спиране на производстото по настоящото дело, поради наличие на преюдициален спор. Не решението по този спор е от значение за преценка на законосъобразността на наложената ПАМ, а факта на оспорването, мотивирал налагането и.

В хода на настоящото оспорване органа, наложил ПАМ не е ангажирал доказателства , кой и по какъв начин е констатирал извършването на строителни дейности и какви точно са тези дейности. Този процесуален пропуск е обосовил и немотивираност на Заповед № РД-7/15.01.2009г.

Разпоредбата на чл. 158 ЗООС изчерпателно указва хипотезите, при които се прилагат принудителни административни мерки : 1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии; 2. бедствени ситуации; 3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; 4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

В случая Директора на РИОСВ Бургас, е намерил че с действията си жалбоподателят е осъществил предпоставките визирани в т.3 и 4 на чл. 158 ЗООС.

В заповедта обаче липсват мотиви в тази насока. Не са ангажирани и други доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят извършва дейности, създаващи непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда, или за увреждане на здравето или имуществото на хората, или извършва административни нарушения по опазване на околната среда.

По тези съображения съдът, намира Заповед № РД-7/15.01.2009г. за незаконосъобразна.

Изложените от органа мотиви не са от естество да обосноват приложимостта на чл. 158 т.3 и 4 ЗООС.

Извършването на строителство в отклонение от разпоредбите на ЗУТ, така както изтъква в с.з. представителят на ответника по оспорването се установява и санкционира по друг ред и от други компетентни органи, а не чрез немотивирано прилагане на принудителни административни мерки по ЗООС, както е сторено в случая.

При този изход на спора следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 50 лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение- левовата равностойност на 500 евро.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

Отменя   Заповед № РД-7/15.01.2009г. на Директора на РИОСВ гр. Бургас ,с която е наложена принудителна административна мярка:незабавно спиране на всякакви строителни дейности във връзка с първоначалната реализация на инвестиционно предложение:”Сграда с апартаменти за туристическо ползване и КОО и басейн- първи етап от ваканционно селище” в имот № 27454.23.72, местност „Каладери”, землище на с. Емона, общ. Несебър, обл. Бургас с инвеститор „СУИС ПРОПЪРТИС” ЕООД гр. София, представлявано от С.Т.З. до произнасяне на компетентния Административен съд с окончателен съдебен акт относно постъпил жалба.

Осъжда РИОСВ гр. Бургас да заплати на „СУИС ПРОПЪРТИС” ЕООД гр. София, представлявано от С.Т.З., направените по делото разноски в размер на 50 лева и левовата равностойност на 500 евро.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: