РЕШЕНИЕ

 

№………….                 Дата 23 февруари 2010 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 25 януари 2010  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1549 по описа за 2007 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-16-1231/27.09.2007 год. на кмета на община Поморие, с  която, по реда на чл.129, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.134, ал.2, т.6 от с.з. е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-1740 и УПИ ХІ, в кв.166 по плана на гр.Поморие.  

         Жалбоподателите С.К. и Х.Н. оспорват издадена заповед, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с нормите на материалния закон и несъответстваща с целта на закона. Основните възражения на жалбоподателите са свързани със съществуващия в УПИ ХІ гараж, за който по проекта се предвижда да бъде частично надстроен. Жалбоподателите възразяват, че с оглед конструкцията на гаража, технически той не би могъл да бъде надстрояван поради опасност от срутването му, поради което считат, че вероятно той ще бъде премахнат  и ще бъде извършено ново строителство, разположено на 1,50 м. от регулационната линия с техния имот, с което ще се наруши изискването за нормативно отстояние между основните застроявания на минимум 6,00 м. Считат, че тъй като би се реализирало ново строителство, не може да намери приложение нормата на чл.42, ал.3 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта и заплащане на съдебните разноски.

         В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощници – адв.П. и адв.З., които поддържат жалбата, ангажират допълнителни доказателства.

         Ответната община Поморие не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Заинтересованата страна П.В. се представлява от пълномощници – адв.И. и адв.М., които оспорват жалбата и пледират за отхвърлянето й като неоснователна. По същество считат, че следва да намери приложение нормата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, посочват, че одобрените с процесната заповед ПУП-ПРЗ и РУП са пълни по обем и съдържание и съответстват на законовите изисквания. Адвокат И. претендира присъждане на направените от нейния доверител разноски по делото.  

         Останалите заинтересовани страни – Б.В., К.М., Х.м., С.М., Б.М., Я.М., Н.А., С.В., П.С. и Б.В., не се явяват, не изпращат представители и не вземат становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Оспорената Заповед № РД-16-1231/27.09.2007 год. на кмета на община Поморие е издадена на основание чл.129, ал.2, във вр. с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и с нея е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, в обхвата на имоти – УПИ ІІ-1740 и УПИ ХІ, кв.166 по плана на гр.Поморие, собственост на заинтересованите страни и съгласно който се предвижда завишаване на етажността на основното застрояване в УПИ ІІ-1740 от 3 етажа на 3 до 5 етажа, с абсолютна височина от 11,15 м. (съществуваща) до 15 м., а по отношение на УПИ ХІ се предвижда преотреждане от “за магазини” в “магазини и офиси”, както и увеличаване височината на застрояването от 1 етаж на 3 до 5 етажа, с абсолютна височина от 10,00 до 15,00 м. Проектът предвижда запазване на съществуващ законно построен гараж в УПИ ХІ на разстояние от 1,50 м. от южната граница на имота. Едновременно с проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, с процесната заповед се одобрява и проект за РУП в същия обхват – за УПИ ІІ-1740 и УПИ ХІ в кв.166, с който се доказва допустимостта на намалените с до една трета разстояния между сградите с необходимото надстрояване, тези - в процесните УПИ ІІ-1740 и УПИ ХІ и сградата, находяща се в съседния УПИ ІІІ-1741, кв.166, собственост на жалбоподателите С.К. и Х.Н..

         Заповедта е незаконосъобразна.

         Основният спор между страните се свежда до това дали с предвижданото надстрояване на съществуващия гараж в УПИ ХІ се спазват нормативно установените отстояния между този застроителен обем и основното застрояване в имота на жалбоподателите – УПИ ІІІ-1741.

         Видно от назначените и изслушани по делото съдебно-технически експертизи дължината на процесния гараж е 10,96 м., измерено по външния контур, като фактическите, съществуващи на място отстояния между гаража и регулационната линия с имота на жалбоподателите УПИ ІІІ-174, са измерени в няколко точки, те са променливи и варират в границата от 0,97 м. до 1,51 м. С одобрявания проект това отстояние е котирано на 1,50 м. По своите характеристики, предназначение и разположение спрямо сега съществуващото основно застрояване в УПИ ХІ, в актуалното си състояние, гаражът представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ. С предвижданото изменение този гараж е отбелязан като запазващо се застрояване, върху което е проектирано частично надстрояване до височина 10,00 м., докато в УПИ ІІ-1740 е предвидено едноетажно застрояване с височина 2,50 м., което покрива от запад калкана на гаража. За разлика от гаража, основното застрояване в УПИ ХІ не се запазва, а новопредвиденото застрояване е изцяло ново с преотреждане “за магазини и офиси”, като това ново основно застрояване включва и гаража в своя обем, като по този начин гаражът става част от основното застрояване (виж заключение на в.л. арх.А., отговор на въпрос № А 12). В този смисъл, съдът приема, че с предлагания проект, гаражът не запазва за в бъдеще характеристиките си на допълващо застрояване и с оглед включването му като обем в основното застрояване следва да се преценяват нормативните отстояния към сградата на жалбоподателите, мерени от неговия външен контур.

В този случай, нормата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, на която се позовава заинтересованата страна П.В. и съгласно която при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване, когато са с височина до 2,50 м., се разполагат на най-малко 1,5 м. от южната (в случая) граница към съседния УПИ, е неприложима не само защото гаражът не запазва характеристиките си на допълващо застрояване, но и защото неговото настоящо и предвиждано разположение не е свободно, а е допряно до основното застрояване – чл.42, ал.1 от ЗУТ, а и освен това неговото предвиждано частично надстрояване вече надвишава 2,50 м. и достига до 10,00 м. От своя страна, сградата на жалбоподателите представлява основно застрояване - триетажна жилищна сграда, като отстоянието от нея до северната регулационна линия – граница към процесните УПИ ІІ-1740 и УПИ ХІ е в порядъка от 2,01 м. до 2,07 м., като отстоянията са намалени поради начина на разположение на сградата на жалбоподателите, построена при одобрен ЧКЗСП за намалени отстояния по реда на ЗТСУ. Фактът, че процесната заповед съдържа едновременно одобрение на ПУП-ПРЗ и РУП, имплицитно съдържа в себе си приложимост на чл.36, ал.2 от ЗУТ, което е допълнителен довод в подкрепа на тезата за неприложимост на чл.42, ал.3 от ЗУТ. Нормата на чл.36, ал.2 от ЗУТ е приложима само по отношение на основното застрояване, но е неприложима по отношение на допълващото застрояване – арг. чл.113, ал.2 от ЗУТ. 

         Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗУТ въз основа на работен устройствен план заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. В настоящия случай, заварената масивна сграда е тази, представляваща основното застрояване в УПИ ХІ, чието предвиждане досега е било “за магазини”, но е функционирала като пощенски клон, а съгласно процесната разработка се преотрежда “за магазини и офиси”, като се завишава етажността от 3 до 5 етажа. Тази заварена сграда обаче не се  запазва с разработвания проект и новопредвиденото застрояване е изцяло ново (виж КСЧ и отговор на въпрос № А 12 от заключението на в.л. арх.А.), т.е. не се предвижда тя да бъде надстроявана, в какъвто смисъл е нормата на чл.36, ал.2 от ЗУТ, следователно, по отношение на основното застрояване в УПИ ХІ посочената правна разпоредба е неприложима.

         С оглед на горните мотиви съдът приема, че в случая не са налице материалните предпоставки за допустимост на намалени отстояния нито съгласно на нормата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, приложима само в случаите на свободно разположено допълващо застрояване, каквото в случая не е налице, а и такова не се предвижда, както и е неприложима нормата на чл.36, ал.3 от ЗУТ, отнасяща се само до случаите на основно застрояване – заварени масивни сгради, за които се предвижда надстрояване, каквото в случая не е налице, тъй като проектът не предвижда запазване на масивната сграда в УПИ ХІ, която би могла да бъде настроявана, а предвижда изцяло ново застрояване, с ново преотреждане и нови показатели.

С оглед на така изложеното по приложението на материалния закон, съдът приема, че предвижданите отстояния между застрояването в процесните УПИ до регулационната граница на съседния УПИ ІІІ-1741 и разположената в него сграда на основно застрояване на жалбоподателите, са ненормативни, поради което издадената заповед е незаконосъобразна.

Освен, че е нарушен материалния закон и в двете части на одобряваните планове, издадената заповед е и немотивирана, в частта относно одобрения РУП. В тази част административният орган не е посочил приложеното от него правно основание за одобряване на РУП, което, освен че затруднява контрола за законосъобразност, но и става предпоставка за недопустимо тълкуване волята на административния орган. Показателно в това отношение е основното позоваване от страна на заинтересованата страна П.В. на нормата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, която не се съдържа нито в мотивите на оспорената заповед, нито в обяснителната записка, но предвид липсата на всякакво правно основание в тази част на заповедта, страните извършват тълкуване на волята на административния орган и приложимия според тях закон. Подобно е поведението и на вещите лица, които в своите заключения дават множество варианти в зависимост от това какъв правен извод би бил направен за характера на застрояването. В тази връзка, съдът не кредитира експертните заключения в тези техни части, в които вещите лица правят изводи от правен характер, като извършват квалификация на процесните строежи (отговор на въпрос Б 3 - допълващо застрояване), както и относно приложението на материалния закон (отговор на въпрос А 13, А 15 in fine).

На основание изложените по-горе мотиви, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на процеса и своевременно заявеното искане, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1360 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро и чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-1231/27.09.2007 год. на кмета на община Поморие, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-1740 и УПИ ХІ в кв.166 по плана на гр.Поморие, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на С.И.К. и Х.И. *** общо сумата от 1360 лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:………..……