ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

град Бургас,№1059/26.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по Административно дело № 1546/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.185 от АПК.

Жалбоподателят Н.С.К.,***, е оспорил Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет Бургас по т.4 от Протокол №9/24.04.2012г., изменена и допълнена с решение по т.6 от Протокол №17/18.12.12г. Жалбоподателят счита, че правния му интерес да обжалва Наредбата се определя от факта, че е инвалид с призната с решение на ТЕЛК №1992/01.01.2004г. неработоспособност 91,90% и с факта, че по реда на отменения раздел V, глава ІІІ от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас му е издадена карта за преференциално паркиране № 0513/18.05.2011г., валидна до 18.05.2014г. Така предоставеното му до момента право да се ползва от улеснение при паркирането счита, че обосновава правния му интерес да обжалва и Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община Бургас, приета на 24.04.2012г.

Счита, че в процеса на приемане на наредбата в нарушение на чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания не е взето задължително становище при изготвяне на проекта за Наредба от Агенцията за хората с увреждания. На това основание счита, че следва да бъде отменена цялата наредба. Отделно е навел и възражения относно разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3, изр.последно от оспорената наредба, в частта му относно „на общо основание срещу заплащане”. Счита, че разпоредбата в тази част изцяло противоречи на материалния закон. Съгласно чл.38, т.4 от ЗИХУ общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват специални транспортни услуги за хората с увреждания с цел изпълнение на една от законовите цели, а именно създаване на достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания. Според жалбоподателя Закона за устройство на територията, чл.169, ал.2 и Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението поставят изискване за създаване и поддържане на достъпна среда за населението, в т.ч. и за хората с увреждания, което според жалбоподателя включва и поддържане на определен брой на достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Жалбоподателят счита, че текста на чл.5, ал.2, т.3, изр.последно от оспорената наредба не е съобразена с целта на посочените законови разпоредби. 

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие адвокат О., поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорваната част от Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска производството да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес у жалбоподателя, а в условията на евентуалност иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита жалбата за основателна и иска от съда да бъде уважена, а оспорената наредба да бъде отменена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

По делото не е спорно между страните и са налице писмени доказателства – удостоверение за постоянен и настоящ адрес, че жалбоподателя е с постоянен адрес гр.Ахелой, община Поморие, област Бургас, ул.”Велека” №15, регистриран на този адрес от 07.08.2001г. (л.80) и с настоящ адрес на същото място, регистриран на 09.06.1995г.

Не е спорно и че жалбоподателя на 29.04.2011г. (л.97) е подал искане за издаване на карта за преференциално паркиране в зоните за платено и безплатно паркиране „Синя зона” относно територията на Община Бургас, като е представил експертно решение на ТЕЛК, цитирано в жалбата. По реда на отменения раздел V от глава ІІІ на друга наредба на Община Бургас – Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, на жалбоподателя е издадена такава карта с №0513/18.05.2011г. (л.104). Към момента, когато жалбоподателя е поискал издаването на карта за преференциално паркиране тези обществени отношения за Община Бургас са се уреждали действително в посочената Наредба за опазване на обществения ред, глава ІІІ, раздел V. В чл.23, ал.3 от тази Наредба са регламентирани част от предпоставките, на които следва да отговаря едно лице за да получи възможност за преференциално паркиране. Същите предпоставки почти изцяло са преповторени в чл.3, ал.3 на обжалваната наредба. За разлика от реда предвиден в наредбата за опазване на обществения ред, който е отменен с обжалваната наредба, в последната – чл.4, ал.1 е предвидена и друга предпоставка, която обуславя правната възможност на едно лице да се ползва от преференциалните условия регламентирани в наредбата и това е, че лицата с трайни увреждания следва да са с постоянен (настоящ) адрес в Община Бургас. Такова изискване към лицата, които имат желание да получат карта за преференциално паркиране не е било регламентирано в отменения раздел V на глава ІІІ от Наредбата за опазване на обществения ред. По тази причина на жалбоподателя на 18.05.2011г. е била издадена карта за преференциално паркиране по ред, който не изисква той да има постоянен и настоящ адрес на територията на Община Бургас. В обжалваната от него наредба има такова изискване, за това и ответника оспорва надлежната процесуална легитимация на жалбоподателя.

Доколкото предмет на оспорване е Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас, приложимия ред в съдебното производство е дял ІІІ, раздел ІІІ, чл.185 до чл.194 от АПК.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

По принцип нормативния акт се отнася до широк кръг граждани. За определяне на правния интерес следва да се държи сметка, че засегнати по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са всички граждани спрямо които нормативния акт се разпростира. Съдът счита, че процесния случай възражението на ответника за липса на правен интерес у жалбоподателя е основателно, защото обжалвания от него нормативен акт касае предоставяне на права за преференциален престой и паркиране на лица, които освен надлежно установена намалена работоспособност, каквато жалбоподателя безспорно притежава, следва да са с постоянен (настоящ) адрес на територията на Община Бургас. Жалбоподателят няма такъв настоящ или постоянен адрес, нито към момента на подаване на жалбата, нито към по-ранен момент. Това означава, че правата, които тази наредба предоставя на определена категория граждани не може да обхване жалбоподателя поради липса на обективна предпоставка изискуема според наредбата – наличие на постоянен или настоящ адрес на територията на Община Бургас.

Подзаконовите нормативни актове издавани от органите на местно самоуправление по принцип имат териториален обхват въпреки, че с оглед конкретни разпоредби те могат да имат действие и спрямо лица, които инцидентно пребивават на територията на съответната община, без да живеят там постоянно или преобладаващо. В процесния случай възможността въобще да се ползва от регламентираните с обжалваната наредба преференции е ограничена не само от гледна точка на здравословното състояние на лицата, но и от гледна точка на мястото, където те живеят постоянно или преобладаващо. След като жалбоподателя няма постоянен или настоящ адрес на територията на Община Бургас, а това според обжалваната наредба е предпоставка да се ползва от регламентираните в нея преференции означава, че спрямо него наредбата не създава права, каквито предвижда за лица с неговия здравословен статус, но живеещи постоянно или преобладаващо на територията на Община Бургас. Обстоятелството, че на жалбоподателя вече е била издавана карта за преференциално паркиране поради факта, че има установена намалена работоспособност не води до обратния извод, защото към момента, когато тази карта е получена предоставянето на такива преференции е било нормирано от друга наредба, в която е липсвал регламент, изискващ наличието на постоянен или настоящ адрес на територията на Община Бургас. Друго би било положението, ако тази карта за преференциално паркиране беше издадена по реда на обжалваната наредба.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателя да оспорва Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.186, ал.1 от АПК, във вр. с чл.196, във вр. с чл.159,т.4 от АПК, Административен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.К. *** против Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1546/2013г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: