О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  1951      /16.08.2018 година, град Бургас

 

Административен съд  - Бургас, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

разгледа адм. дело № 1542/2018 година

 

            Производството е по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

            Образувано по жалба на Й.И.В. *** против разпореждане № 4506-40-1016/03.04.2018 година на директора на фонд „ГВРС“ при Национален осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по повод прекратено трудово правоотношение с работодателя „АПАС 2002“ ЕООД (дружество с открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 04.02.2016 год.), ЕИК 131010659, считано от 01.04.2013 год.

            Първоначално жалбата е била подадена пред Административен съд - град София, по която е било образувано адм. дело № 4592/2018 година. С молба вх. № 15380/28.05.2018г. пълномощникът на жалбоподателя е направил искане за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане от Административен съд - Бургас. Позовал се е на нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, като е посочил, че жалбата следва да се разглежда от административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

            По тази молба съдът се е произнесъл с определение № 3533/05.06.2018 година, с което е прекратил производството по образуваното адм. дело № 4592/2018 година и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност от Административен съд - Бургас. В мотивите на  съдебния акт също е направено позоваване на нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, както  и на чл. 133, ал. 1 от АПК.

            По делото пред настоящия съд постъпи възражение от пълномощника на директора на фонд „ГВРС“, с което е направено възражение за липса на местна подсъдност за разглеждане на спора пред Административен съд - Бургас.

            Съдът, след като се запозна с административната преписка, намира, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа и се произнесе по жалбата, поради следните мотиви:

            Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ЗГВРСНР, разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая, при определяне на седалището на ТП на НОИ следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР, според която гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. От приложените по делото доказателства се установява, че седалището на работодателя „АПАС 2002“ ЕООД е в град София, р-н „Красно село“, бул. „Ген. Скобелев“ № 65.         По тази причина, заявлението-декларация за отпускане на гарантирано вземане е било подадено пред ТП – София на НОИ, а не до ТП - Бургас на НОИ.

            Това законодателно решение е в синхрон с нормата на чл. 20 ал. 4 от ЗГВРСНР, съгласно който вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, т.е. в съответната структура по седалището на работодателя, където е и цялото осигурително досие. Поради това, под израза „седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт“ по чл. 26, ал. 4 следва да се има предвид ТП на НОИ по седалището на работодателя.

Затова съдът намира, че делото е местно подсъдно за разглеждане от Административен съд – град София, където е ТП на НОИ по седалището на работодателя „Апас 2002“ ЕООД.

            В случая не е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. В Раздел І на Глава ІІ от ЗГВРСНР са регламентирани създаването, структурата и управлението на фонда „ГВРС“. Според тази уредба, фондът не разполага с териториални структури, в т.ч. и в град Бургас.

            Териториалното поделение на НОИ не е териториална структура на фонда, а напротив, фондът е в структурата на НОИ. Още повече, че в случая е налице подсъдност уредена в специален закон, поради което общите норми на АПК са неприложими.

            По аналогичен случай Върховният административен съд вече се е произнесъл с определение № 9842/18.07.2018 година, постановено по адм. дело № 8181/2018 година по описа на съда.  

            Предвид изложеното е налице спор за подсъдност между съдилищата, който следва да се разреши от Върховен административен съд, затова и на основание чл. 135 ал. 5 във връзка с ал. 3 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

            ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Административен съд - град София за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на Й.И.В. *** против разпореждане № 4506-40-1016/03.04.2018 година на директора на фонд „ГВРС“ при Национален осигурителен институт.

 

            ПРЕКРАТЯВА адм.дело № 1542/2018 година по описа на Административен съд - Бургас.

 

            ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на подсъдността.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: